Решение № 709 от 23.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Панчева, срещу решение 3344/17.05.2022 г., постановено по адм. дело 7638/2022 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 36-ти състав. Наведени са доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът И. Даньовски, действащ като ЕТ Македония-И. Даньовски, със седалище гр. София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Даньовски в качеството му на ЕТ Македония-И. Даньовски срещу уведомително писмо за отхвърляне на заявка за плащане 01/22/300819/96663/03.04.2020 г., изх. 01-6500/2513/18.05.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 2, чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10, т. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 18 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко /Наредбата/. По делото е представена цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, при което, в резултат на непълна преценка на приобщените доказателства, административният съд достига до необоснован извод за основателност на жалбата и постановява обжалваното пред настоящия съдебен състав решение, с което отменя атакуваното уведомително писмо, изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне по подадената от едноличния търговец заявка за плащане и осъжда ДФЗ да му заплати сумата от 50 лева разноски по делото. За да постанови този резултат, в кратки мотиви, първостепенният съд приема, че оспореният акт не е издаден в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото в същия липсват фактически основания, послужили за издаването му. Тези изводи на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени. Същите са необосновани, тъй като не кореспондират на данните по делото и са формирани при повърхностно изследване на правнорелевантите факти, както и без отчитане в тяхната съвкупност и взаимовръзка на всички, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорения акт документи, приобщени като доказателства по делото. Оплакванията на касатора в тази насока са основателни. От данните по делото се установява, а и не е спорно между страните, че И. Даньовски, действащ като ЕТ Македония-И. Даньовски, отправя до ДФЗ заявка 01/22/300819/96663/03.04.2020 г. за плащане на доставка на продукти за отчетен период 01.11.2019 г. 31.01.2020 г. на стойност съответно 6 438.91 лв по схема Училищен плод и 3 813.54 лв по схема Училищно мляко. В част II от заявката по отношение на Детска градина /ДГ/ Деница, ДГ Славейче и ДГ Ласка търговецът не посочва в отредената от формуляра на заявката част за това, приложените в съответната ДГ съпътстващи мерки през отчетния период. При това, с уведомително писмо за искане на допълнителна информация изх. 01-6500/2778/19.06.2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 18, ал. 6 Наредбата, търговецът е уведомен за констатираните при извършена административна проверка на заявката му непълноти на представените документи и данни, сред които за непопълнената част Приложени съпътстващи мерки от заявката за ДГ Деница, ДГ Славейче и ДГ Ласка по схема Училищен плод и за ДГ Ласка по схема Училищно мляко. С писмото за изискване на допълнителна информация, с което едноличният търговец не оспорва, че е бил запознат, от последния е изискано да представи всички посочени в писмото документи и обяснения в 10-дневен срок от неговото получаване, като му е указано изрично, че в случай, че не отстрани констатираната нередовност на документи, непълнота на заявените данни и посочените факти и/или не представи исканите документи, необходими за удостоверяване верността на заявените данни до изтичане на посочения срок, ДФЗ ще постанови цялостен или частичен отказ на исканото плащане. В отговор на това писмо, с уведомително писмо вх. 01-6500/2778#1/01.07.2020 г. едноличният търговец представя повторно на ДФЗ заявка за плащане 01/22/300819/96663/03.04.2020 г., но отново без попълнени Приложени съпътстващи мерки и положени на съответните за това места от заявлението, подписи от директорите на детските градини. С неоспорено от търговеца ново уведомително писмо изх. 01-6500/3587/15.07.2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 18, ал. 6 Наредбата, И. Даньовски в качеството му на ЕТ Македония-И. Даньовски отново е уведомен, че следва да представи заявка за плащане с попълнени Приложени съпътстващи мерки, за което за втори път му е предоставен 10-дневен срок за представяне на изисканите с писмото документи и данни, включително отново е предупреден за правото на ДФЗ да постанови цялостен или частичен отказ на исканото плащане в случай, че не представи в указания му срок поисканите документи и данни. В отговор на това писмо, с уведомително писмо вх. 01-6500/3587/24.07.2020 г., търговецът представя на ДФЗ единствено копие, а не оригинал, на част II от заявката за плащане и то само по отношение на ДГ Деница и ДГ Славейче с отбелязани съпътстващи мерки Занимателни игри. При тези данни изпълнителният директор на ДФЗ издава оспореното пред административния съд уведомително писмо, в което на посочено за всяка една от схемите правно основание по чл. 19, ал. 3, т .1 Наредбата, отказва изплащане на поисканата със заявката финансова помощ. При тази фактическа установеност и противно на приетото от административния съд, настоящият съдебен състав счита, че оспореният акт е мотивиран с посочване на правните и фактическите основания за неговото издаване, поради което при постановяването му е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаването на отказа, се потвърждават от безспорната установеност по делото, при която независимо от двукратно дадената му възможност, търговецът е проявил пасивност и не е представил в оригинал изискания от ДФЗ, правилно попълнен образец на формуляра на заявката в част II по отношение на приложените през отчетния период съпътстващи мерки и положени от директорите на трите детски градини подписи. Освен доказани обаче, фактическите констатации на органа, отразени видно от неговото съдържание, както в атакуваното уведомително писмо, така и в изпратените до търговеца две уведомителни писма за искане на допълнителна информация, съответстват напълно и на изрично посоченото по всяка една от схемите правно основание за постановяване на отказа, което безспорно е по чл. 19, ал. 3, т. 1 Наредбата, а не по чл. 9, ал. 1 Наредбата, както необосновано, а оттам и неправилно приема административният съд в мотивите на обжалваното решение. В тази връзка следва да се посочи, че никъде в атакуваното уведомително писмо не се твърди, че отказът за плащане е издаден на основание чл. 9, ал. 1 Наредбата, в какъвто смисъл са неправилно изложените, при това общо за двете схеми, лаконични мотиви на съда. Необосновано възприетото от съда правно основание за издаване на акта по чл. 9, ал. 1 Наредбата е обусловило неправилната му преценка по отношение на липсата на фактически основания. Вместо да изследва наличието в акта на фактически основания, съответстващи на действително посоченото от органа правно основание за постановяване на отказа, което е по чл. 19, ал. 1, т. 3 Наредбата, съдът е изследвал ирелевантен към правния спор по делото въпрос, а именно изложени ли са фактически основания за издаване на акта, съобразно непосоченото от органа правно основание по чл. 9, ал. 1 Наредбата. Освен това, разпоредбата на чл. 9, ал. 1 Наредбата въвежда изискване само по отношение на доставяните по схема Училищен плод продукти, поради което е изцяло неотносима към изискванията за доставка на продукти по схема Училищно мляко. Изложеното обаче не е съобразено от административния съд при осъществената от него проверка за законосъобразност на оспорения акт, доколкото в обжалваното решение изцяло липсват отделни мотиви относно отказаното плащане по заявката в частта й по схема Училищно мляко. По посочените съображения съставът счита, че като е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на изложени в него фактически основания за издаването му, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид това и изяснеността на делото от фактическа и правна страна, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, като неоснователна, при липсата на установени по делото основания по чл. 146 АПК за отмяна на процесното уведомително писмо. При безспорната установеност по делото относно проявената от търговеца пасивност въпреки двукратно предоставената му от органа възможност по чл. 18, ал. 6 Наредбата да предостави правилно попълнена в част II заявка за плащане, законосъобразно по аргумент от чл. 19, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 3 от посочения подзаконов нормативен акт, заявката за плащане е отхвърлена и по двете схеми. При този изход на спора, своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски се явява основателно. За производството пред касационната инстанция на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 170 лв, от които сумата от 70 лв за платена държавна такса и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, в определен от състава размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид своевременно заявената и пред двете съдебни инстанции претенция за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, на касатора следва да се присъди и сумата от 100 лв за юрисконсултско възнаграждение за производството пред административния съд. При това, И. Даньовски, действащ като ЕТ Македония-И. Даньовски, следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от общо 270 лв разноски по делото за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,