Решение № 16022 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2009 г.

Решение № 16022 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на ЕТ "Елдород-Евгени Добрев", със седалище и адрес в гр. Севлиено, срещу решение № 62/07.05.2009 г., постановено по адм. д. № 186/2008 г. на Административен съд - гр. Габрово, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отмени изцяло или отчасти обжалваната от него Заповед № ДК-10-10/11.08.2008 г. на н-ка на РДНСК, гр. Габрово. Н-кът на РДНСК гр. Габрово не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Габрово, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на ЕТ "Елдород-Евгени Добрев", срещу Заповед № ДК-10-10/11.08.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Габрово, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е потвърден отказ № 24-749/17.06.2008 г. на главния архитект на община гр. Севлиево за узаконяване на сградите, изградени от жалбоподателя в поземлени имоти № 077002, № 086010, № 086029 и № 086016, местност "Скъсаното", землище гр. Севлиево. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена в съгласие с материалноправните разпоредби, тъй като сградите, за които е искано узаконяването, са построени в имоти, без да е одобрен ОУП и ПУП, както и без представяне на изискващите се документи по чл. 144 ЗУТ, изградени и в законови сервитути, поради което приел, че законосъобразно е отказано узаконяването им, поради липса на основанията на § 184 ЗИДЗУТ. Решението е правилно. Жалбоподателят е депозирал своевременно искане за узаконяване на сгради, изградени от него без строителни книжа в посочените по-горе земеделски имоти. По отношение на последните не е променяно предназначението на земите и не е одобряван ОУП и ПУП - план за регулация и план за застрояване, голяма част от постройките попадат в законово определени сервитути за съществуващи електропроводи, като не е искано и започнало преместването им. Освен това независимо, че на жалбоподателя е указвано неколкократно да представи изискващите се проекти по чл. 144 ЗУТ, такива не са представени. Не са предприети от него и действия по изпълнение на изискванията на чл. 59, ал. 1 ЗУТ. С оглед на това правилно е прието от административния съд, че в съответствие на материалноправни разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила главният архитект на общината е отказал узаконяването на процесните сгради, както и н-кът на РДНСК правилно е потвърдил този отказ. Представеният в съдебно заседание одобрен проект през 2009 г. за заснемане на жилищна сграда, не е достатъчно, за да се приеме че същата може да се узакони, след като не е променен статутът на земята и не е налице ПУП, поради което не може да се цели и по реда на чл. 142, ал. 2 АПК. Неоснователно е оплакването, че част от стопанските сгради са такива, които са допустими за изграждане в земеделски земи, тъй като същите попадат в зоната на задължителните сервитути, в които не би могло да се строят и такива сгради. Съдът е изложил обстойни и подробни мотиви, след като е установил безспорно фактическата обстановка, включително и с изслушване на експертиза, която не е оспорена от страните и е приета от съда, които настоящата инстанция споделя изцяло. Установени са правнорелевантните факти за спора и съдът е постановил обосновано решение и в съответствие на материалноправни норми. Изложил е и мотиви за неприложимост на § 16 ПР на ЗУТ. Не се установяват и твърдяните в касационната жалба допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, поради което не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК