Решение № 16202 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3200/2013 г.

Решение № 16202 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3200/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 62 от 11.01.2013 г., постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. дело № 1858 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 161105891/13.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив против "Фокус компани" ЕООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление ул. "Брезовска" № 34, ет. 3, оф. 1, ЕИК по Булстат: 201164606, представлявано от Илми Конушевци, който акт е потвърден с Решение № 512/11.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 110640,96 лв. по фактури, издадени от "Агрофог" ЕООД, "Геа груп" ООД и "Елетеза" ЕООД, ведно с начислените лихви.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват изводите на ревизиращия орган за липса на действително извършени облагаеми доставки на слънчоглед. По подробно изложени оплаквания претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу посочения РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба - "Фокус компани" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Пампулов, е подал писмено становище, в което оспорва жалбата, намирайки я за неоснователна, като моли за оставяне на съдебния акт в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледан по същество, въпросът за нейната основателност почива на следните съображения.

Първоинстанционният съд коректно е установил фактическата обстановка по делото, като е описал действията на ревизиращия орган при извършените проверки, както и направените констатации. Възприетото от Съда от фактическа страна е съобразено със събраните доказателства. Установено е, че ревизията е отказала право на данъчен кредит по фактури с предмет слънчоглед, издадени от следните доставчици:

1. От "Агрофог" ЕООД - № 427/21.06.2011 г. с ДДС 4024,56 лв., № 429/22.06.2011 г. с ДДС 4044,24 лв., № 474/24.06.2011 г. с ДДС 7872 лв., № 477/30.06.2011 г. с ДДС 2771,60 лв. и № 478/1.07.2011 г. с ДДС 7911,36 лв. Общото количество на слънчогледа по тях е 162340 кг, а общият размер на отказания данъчен кредит е 26623,76 лв.

1. От "Геа груп" ООД - № 385/22.06.2011 г. с ДДС 7858,88 лв., № 386/23.06.2011 г. с ДДС 3591,60 лв., № 387/23.06.2011 г. с ДДС 180,40 лв., № 392/24.06.2011 г. с ДДС 134,48 лв., № 393/29.06.2011 г. с ДДС 7940,88 лв., № 394/29.06.2011 г. с ДДС 4077,04 лв., № 395/29.06.2011 г. с ДДС 4086,88 лв., № 396/30.06.2011 г. с ДДС 1272,64 лв., № 397/4.07.2011 г. с ДДС 3880,24 лв., № 398/4.07.2011 г. с ДДС 7714,56 лв. и № 399/4.07.2011 г. с ДДС 3837,60 лв. Общото количество на слънчогледа по тях е 271800 кг, а общият размер на отказания данъчен кредит е 44575,20 лв.

1. От "Елетеза" ЕООД - № 26/6.07.2011 г. с ДДС 4001,60 лв., № 27/7.07.2011 г. с ДДС 12136 лв., № 28/7.07.2011 г. с ДДС 7544 лв., № 29/7.07.2011 г. с ДДС 55,76 лв., № 30/11.07.2011 г. с ДДС 3896,64 лв. и № 31/11.07.2011 г. с ДДС 11808 лв. Общото количество на слънчогледа по тях е 240500 кг, а общият размер на отказания данъчен кредит е 39442 лв.

За да откаже спорното право на жалбоподателя и настоящ ответник по касация, ревизията е приела, че това право не е възникнало, доколкото фактурите не обективират реално извършени доставки на слънчоглед.

Административният съд е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. По съществото на спора съдебната инстанция е приела, че неправилно ревизията е приложила разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, като е отказала правото на приспадане на данъчен кредит по доставки, за които е прието неправомерно начисляване на ДДС. В тази връзка Съдът е приел, че по фактурите са осъществени реални доставки на стоки.

Касираното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане в първоинстанционния съд. Мотивите за това са:

На първо място следва да се отбележи, че по принцип са правилни мотивите на Съда, основани на съдебната практика - Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. СЕС се е произнесъл, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

В случая обаче липсва задълбочен анализ на преките доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките, като предпоставка за признаване на спорното право - настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Съдът е коментирал кантарните бележки и констативните протоколи, но не и обвръзката им по съдържание с конкретните фактури. Следва да се има предвид, че естеството на правния спор предполага специални счетоводни знания и за изясняването му е било наложително изслушването на вещо лице. Делото е обявено за решаване, без да е докрай изяснено от фактическа страна.

Вярно е, че произходът на стоката не попада във фактическия състав на правото на данъчен кредит, обаче въпросът за произхода на стоката е от съществено значение за реалността на доставката и е едно от обстоятелствата, свързани с нея. Понятието "произход на стоката" няма легално определение, но съобразно установената практика за целите на данъчното облагане, под стока с произход, или стока с доказан (легитимен) произход се има предвид тази стока, за която е установено физическото й съществуване, за да може собствеността върху нея да бъде предмет на прехвърляне. Установяването на такъв произход на стоката би съответствало на принципното изискване движението на стоките в стопанския оборот да съответства на съставените за това счетоводни и търговски документи.

За целта е следвало да се допусне ССЕ, като на вещото лице се поставят задачи да установи и проследи конкретен стоков поток, а именно - документалното и фактическо движение на стоките от предходния доставчик към прекия и от него - към жалбоподателя. Следвало е да се установи дали доставчиците са заприходили стоката по съответните материални сметки и изписали ли са я впоследствие, като се направи обвръзка с фактурираните продажби по количества и дати, с транспортните и платежните документи, както и с документите по чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (стокови разписки, кантарни бележки, констативни протоколи и др.). Изслушването на ССЕ се е налагало предвид необходимостта да се установят всички лица, от които жалбоподателят се е снабдявал със слънчоглед; както и всички лица по последващата му реализация, или остатъчни наличности на слънчоглед. Вещото лице е следвало да установи началната стокова наличност при жалбоподателя и намаляването, респ. увеличаването й във времето с оглед покупките от доставчиците и продажбите им. Същото е следвало да се извърши и при доставчиците предвид данните, че са имали заскладен слънчоглед, но същевременно са го и реализирали както към жалбоподателя, така и към други купувачи, на които са издавани съответните фактури. Следвало е да се установи дали всеки един от доставчиците е отчел приходи от доставките по спорните фактури. Тези проверки е следвало да се извършат на място в счетоводствата на доставчиците, като се проследи и редовността на водените от тях счетоводства.

Посочените пороци следва да се преодолеят при новото разглеждане на делото. Съдът трябва да допусне изслушването на допълнителна ССЕ относно указаните по-горе проблеми. Следва да се дадат указания на жалбоподателя да осигури представянето в надлежно заверен вид на документите, въз основа на които ССЕ е работила за изготвяне на заключението. Едва след обсъждане на експертното заключение в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства може да се формира обоснован извод за наличие или липса на доставки по спорните фактури.

Изложеното дотук мотивира решението на касационната инстанция да постанови връщане на делото за ново разглеждане в Административен съд-гр. Пловдив за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение.

При новото разглеждане на спора Съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение,