Решение № 8164 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3382/2011 г.

Решение № 8164 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3382/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Русе против решение № 41/06.10.2010 г., постановено по адм. дело № 365/2010 г. по описа на Административния съд - Русе, с което е отменена заповед № РД-01/2277/01.07.2010 г. и община Русе е осъдена да заплати на Маша Иванова Славова сумата от 160 лева разноски по делото. В касационната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение като изложените доводи касаят постановяването на съдебния акт в производство по нередовно предявен иск, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в неправилно прилагана на материалния закон с оглед доказателствата по делото. Ответната страна - Маша Иванова Славкова, действаща чрез адв. Хинкова, в срока по чл. 163, ал. 2 във вр. с чл. 228 от АПК, поддържа в писмено становище, че касационната жалба е неоснователна. Представителя на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока в по чл. 211 от АПК, но е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Маша Иванова Славова заповед № РД-01/2277/01.07.2010 г., издадена от кмета на община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение на община Русе със оспорващата Славова и домакинството й за общинско жилище, намиращо се на адрес: Русе, ж. к. "Дружба" 3, бл. 47, вх. 1, ет. 5, ап. 13. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че административният орган, издал акта на основание чл. 46, ал. 1, т. 8, ал. 2 и 5 от ЗОС във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 1 и 7 от Наредба № 6 на ОбС - Русе, не се справил с доказателствената тежест в процеса да установи посочените в акта факти, а именно, че Славова не е заплащала консумативните разходи или наемната цена на жилището за повече от три месеца, както и че не е обитавала същото за период по - дълъг от три месеца. Прието е за установено, че Славова е напуснала жилището през април 2010 г., но че към датата на издаване на заповедта 01 юни 2010 г., не е налице условието на чл. 31, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6 на ОбС - Русе, наемателя да е напуснал жилището за повече от три месеца. Основния спор между страните е относно продължителността на срока, в който безспорно Славова не е обитавала общинското жилище. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспорения административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е вменил в тежест на органа да установи посочения в акта факт, че Славова и членовете на нейното семейство са "напуснали общинския имот и не го ползват за жилище". Видно от протокол от 29.06.2010 г., общинската администрация е разполагала с информация, че Славова е напуснала имота, но в хода на делото не е поискано допускането и събирането на доказателства, с които да бъде установено обстоятелството, чрез способите предвидени в АПК, че преди 01 март 2010 г. жалбоподателката Славова е напуснала жилището и към дата на издаване на заповедта по чл. 46 от ЗОС - 01 юни 2010 г. същата продължава да не го ползва по предназначение. Неоснователно е възражението на кмета на община Русе, че съдът при преценката за законосъобразността на оспорваната заповед е следвало да вземе под внимание, че към приключването на устните състезания (септември 2010 г.) Славова продължава да не обитава жилището. Преценката за съответствието на административния акт с предпоставките за неговото издаване се извършава към момента на неговото издаване. Следователно релевантно за спора е дали към 01 юни 2010 г. е налице условието на чл. 31, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6 - наемателя оставя общински имот необитаем, поради напускане на града за повече от три месеца, а не дали септември 2010 г. е изпълнено посоченото условие. Що се касае до останалите възражения, касаещи редовността на жалбата на Славова, в посока, че съдът е допуснал до разглеждане нередовен иск, тъй като в жалбата не бил посочен акт, който се оспорва, и че едва във второто по делото заседание е представен акт за раждане на Славова, доказващ родствената й връзка с нейния пълномощник - Иванка Николова (майка), то следва да се отбележи, че същите са неоснователни. При условие, че както за страните, така и за съда, липсва каквото и да е колебание относно индивидуализацията на оспорваната заповед, както и че в хода на производството процесуалното представителство на Славова от нейната майка е било надлежно установено, то поддържаните от касатора възражения в тази посока са формалистични и поради това несъстоятелни. С оглед изход на делото и представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 7), доказващ заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, следва да бъде уважено в пълен размер искането на ответната страна за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,