Решение № 688 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 688/2015 г.

Решение № 688 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 688/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 419 и сл. от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1087/13 г. по описа на Специализиран наказателен съд и отмяна на определението от 13.09.2013 г., в частта относно постановеното спрямо Н. В. на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 1, б. "А" от НК отнемане в полза на държавата на сумата от 3 500 евро, 1150 лева и 5 щатски долара, като делото се върне за ново разглеждане в производство по чл. 306 от НПК.

В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са сред основанията за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на закона с постановеното отнемане на посочените суми в полза на държавата.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено.

Адвокат Д., служебен защитник на подсъдимия пледира за уважаване на искането за възобновяване, тъй като същото е основателно.

Осъденият Н. В. също счита искането за основателно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Пред Специализирания наказателен съд е било образувано нохд № 1087/13 г. по внесен обвинителен акт срещу Н. Н. В. с обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 и 3, т. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на производството между подсъдимия, защитата му и прокуратурата е постигнато споразумение.

С определение от 13.09.2013 г., постановено по горното дело, съдът е одобрил постигнатото споразумение и е прекратил производството. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, подсъдимият Н. В. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 и 3, т. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на определението. Съдът е отнел в полза на държавата средствата на престъплението, сред които банкноти, иззети от жилището на П. С. и Б. С., с протокол за претърсване и изземване от 04.02.2013 г., с разрешение на СпНС по нохд № 189/13 г. - сумата от 3 500 евро, 5щ. д и 1150 лева.

Искането на Главния прокурор е основателно.

Без да се навлиза в проблематиката за това дали отнетите суми могат да бъдат средство на инкриминираните престъпления, следва да се посочат няколко факта, значими и подкрепящи извод за допуснато нарушение на закона от специализирания съд при одобряване на споразумението в частта, с която са отнети горепосочените суми:

• в хода на досъдебно производство № 33010/12 г. по описа на отдел "БОП"-София град, пр. преписка № 43/13 г. по описа на Специализираната прокуратура, към наказателна отговорност са били привлечени П. С., Б. С. и Н. В.;

• с протокол за претърсване и изземване от 04.02.2013 г. от жилището, обитавано от В. С., майка на осъдените П. и Б. С., находящо се в[жк], [жилищен адрес], са били иззети 3 500 евро, 5щ. д и 1150 лева;

• с определение от 28.06.2013 г. по нохд № 932/13 г. по описа на СпНС, 8 състав е одобрено споразумение между подсъдимите П. С. и Б. С., защитата им и прокуратурата и наказателното производство по отношение на тях е било прекратено;

-с постановление от 29.07.2013 г. прокурор при Специализираната наказателна прокуратура е върнал на В. С., иззетите с протокола от 04.02.2013 г. суми;

• по нохд № 932/13 г. по описа на СпНС, 8 състав, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК съдът с определение от 25.06.2014 г. е върнал на В. С. веществените парични суми, подробно описани в протокола за претърсване и изземване от 04.02.2013 г.

• наказателното производство по отношение на Н. В. е продължило, като прокуратурата е внесла обвинителен акт, както беше посочено по-горе. От самия обвинителен акт е видно, че сред веществените доказателства, на които прокуратурата се позовава в подкрепа на повдигнатото и поддържано от нея обвинение не са тези, иззети при претърсването от 04.02.2013 г. Независимо от това, те са били предадени наред с останалите веществени доказателства/видно от съдебния протокол за проведеното на 13.09.2013 г. заседание/.

От всички гореизложено следва извод, че към момента на одобряване на споразумението по нохд № 1087/13 г. банкнотите иззети от жилището в[жк]и отнети в полза на държавата, вече са били върнати на В. С. с влезли в сила съдебни актове, което е изключвало възможността в процесуален аспект за произнасяне на съдебния състав и пререшаване на въпроса по начина, по който това е сторено.

Съдът е одобрил споразумението в нарушение на разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК, като е следвало да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 5 от НПК и предложи промяна в споразумението, с отпадането на частта относно отнемането на сумите от 3 500евро, 5щ. д. и 1150 лева. Дори и съдът да не е имал данни за определението от 25.06.2014 г. по нохд № 932/13 г. по описа на СпНС, 8 състав, в материалите от досъдебното производството, приложени с обвинителния акт по нохд № 1087/13 г. по описа на СпНС, 4 състав, се е намирало цитираното по-горе постановление на специализираната прокуратурата за връщане на процесните суми.

С оглед на изложеното се налага извод за основателност на искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по нохд № 1087/13 г. по описа на Специализиран наказателен съд и отмяна на определението за отнемане в полза на държавата на процесните суми. Делото не следва да бъде върнато за произнасяне в производство по чл. 306 от НПК, тъй като е налице такова, с влезли в сила актове.

Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение