Решение № 4425 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9165/2012 г.

Решение № 4425 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9165/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1365 от 7.06.2012 г., постановено по адм. д. № 2347/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен РА № 16251100104/1.06.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, Дирекция "СДО", потвърден с решение № 729 от 2.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Петко Петков 24" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Светослава Хаджиева, оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението, съобразно обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалвания РА № 16251100104/1.06.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, Дирекция "СДО", потвърден с решение № 729/2.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с което на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Радисан" ЕООД, "ВС 8" ЕООД и "Експо трейд" ЕООД общо в размер на 611 174.47 лв. и е начислена лихва общо в размер на 203 391.45 лв. съдът е приел, че жалбоподателят е доказал реалността на доставките, по които ревизиращият орган му е отказал право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел за безспорно установено, че по издадените от тези доставчици фактури, с предмет доставка на стока, е налице прехвърляне на собственост върху стоки (материали - железни профили, ламарина, електроди, карбофлекс и др.), както и извършено плащане от получателя на стоката по банков път и чрез фискални бонове. Съдът е отчел обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Съдът е обосновал извода си за реалност на доставките както с представените по делото товарителници, така и с констатациите в неоспореното заключение на ССЕ за обвръзка на спорните стоки по количество и видове с издадените фактури от една страна, и товарителниците и приемо-предавателните протоколи от друга страна. Съдът е отчел и обстоятелството, че почти всички документи, използвани от вещото лице за изготвяне на заключението, са представени още в хода на ревизионното производство от доставчиците на жалбоподателя, а по отношение на "Радисан" ЕООД от жалбоподателя, и срещу тях не е предявено нито оспорване, нито възражение относно достоверността на датите. Установено е също, че транспортът е осъществен от жалбоподателя, който разполага с превозни средства и назначени шофьори. Издадени са пътни листове, а в счетоводството му вещото лице е установило осчетоводени направени разходи за гориво. Относно фактурите, издадени от "Радисан" ЕООД, с предмет услуги, е установено, че още в хода на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностна сметка и договора, въз основа на който са изпълнени услугите в "Свилоцел" АД, както и доказателства за разплащане на услугите. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, което претендира право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществени доставки, на чиято липса единствено е обоснован отказът на ревизиращия орган. Наведените касационни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение са неоснователни. Сочените от данъчния орган факти, с които обосновава извода си за нереалност на доставките, по които е отказал да признае правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице, са били наведени още в първоинстанционното производство и съдът ги е обсъдил като е изложил подробни мотиви, съдържащи обосновани, логически издържани фактически изводи. Правилно съдът е приел, че с представените товарителници, пътни листове и приемо-предавателни протоколи още в ревизионното производство и неоспорени в съдебното производство е установено пряко реализирането на оспорените доставки по процесните фактури и на тях са непротивопоставими косвените доказателства, на които се е позовал ревизиращият орган, за да формира извод за нереалност на доставките. От неоспореното заключение на ССЕ е установено, че счетоводството на жалбоподателя е редовно водено и от него може да се проследи стоковия поток на закупените и изразходвани за дейността му стоки. По делото е доказан и транспортът на стоките, който е осъществен от жалбоподателя с собствени товарни автомобили и микробуси, със собствени шофьори, за което са издавани пътни листове и в счетоводството му са осчетоводени направени разходи за гориво. Установено е също, че и доставчиците са осчетоводили приходи от извършените доставки на жалбоподателя по кредита на сметка 702 - Приходи от продажби. Съдът в тази връзка е отчел и последващата реализация на спорните стоки, които са използвани от ревизираното лице в изпълнение на основната му дейност по изпълнение на спечелени обществени поръчки за рехабилитация на котелни и други съоръжения в енергийната промишленост, за което са представени сключени договори, анекси, спецификации, приемо-предавателни протоколи и други, като закупените от него стоки и материали - метални заготовки, профили, електроди и други са изразходвани за обектите, в които жалбоподателят е изпълнител на възложените му ремонтни работи. Представените от касатора в настоящото производство нови доказателства настоящият състав не обсъжда, тъй като същите не са за установяване на наведените с жалбата касационни основания, а за установяване на нови факти и обстоятелства по съществото на спора, които страната е следвало да представи пред първоинстанционния съд. Предвид неоснователността на касационните оплаквания обжалваното решение като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора право на разноски за касационната инстанция има ответника, на който на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъдят направените такива съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за заплатените разходи общо в размер на 38 400 лв. - заплатен адвокатски хонорар по банков път, ведно с начислен ДДС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 ГПК, Върховният административен съд, осмо отделение,