Решение № 270 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, срещу Решение 97 от 18.01.2023г., по адм.д.258/2022г. на Административен съд-Благоевград/АС-Благоевград/, в частта, с която по жалба на А. Сабри, е отменена Заповед РД-09-150/25.02.2022г. на Министъра на земеделието, за одобряване окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021, в частта, с която е прието, че са налице недопустими площи за подпомагане по отношение на заявени парцели с УИН 01/210521/42063, представляващи БЗС, находящи се в землището на гр.Белица, общ.Белица, а именно БЗС 03504-885-8-2, БЗС 03504-978-1-1, БЗС 03504-982-2-3, БЗС 03504-982-5-1 и БЗС 03504-982-3-2, и преписката е върната в отменената част на Министъра на земеделието за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради наличие на отменителното основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - А. Сабри, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и становище. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови съдебния акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че Заповед РД-09-150/25.02.2022г. на Министъра на земеделието в оспорената й част е издадена от компетентен орган, и е мотивирана. Съдът е приел, че от заключението на вещото лице се установява, че цялата площ на БЗС 03504-885-8-2, БЗС 03504-978-1-1, БЗС 03504-982-2-3, БЗС 03504-982-5-1 е подходяща за подпомагане. Съдът е счел, че от събраните по делото доказателства, в това число и изслушаната експертиза, не се установява по категоричен начин, че определените като неподходящи за подпомагане площи на горните БЗС е недопустима за подпомагане. Според съда в случая липсват данни за измерване на недопустимите елементи, съответно необосновано в оспорената заповед тези площи на парцелите са определени като недопустими за подпомагане. По отношение БЗС 03504-982-3-2 (с площ от 1.57ха) съдът е приел, че неправилно с оспорената заповед от слоя ПДП е изключена цялата площ на БЗС от 1.57 ха, тъй като вещото лице е категорично, че има малко на брой мозаечно разположени иглолистни храсти от вида клек и хвойна и наличие на оголени камъни, компактно разположени в чертите на парцела в източната му част, а разчитането на изображението сочи на извода, че 0.23 ха от площта на парцела са неподходящи за паша. Решението е неправилно. Не се спори по делото, че земеделския производител/ЗП/ А. Сабри УРН390195 е заявил за подпомагане за кампания 2021г. площи-общо 37 парцела, включително процесните БЗС, находящи се в землищата на гр.Белица, общ.Белица, и [населено място], общ.Якоруда, със заявление за подпомагане УИН01/210521/42063 от 10.05.2021г. За процесната кампания след обновяване на цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, по реда на чл.15, ал.2 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредбата/, министъра на земеделието е издал Заповед РД09-1194/15.12.2021г. по чл.16б, ал.1 от Наредбата (в приложимата редакция), за одобряване проекти на специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021г. като част от СИЗП, обновени за 2021г., чрез дешифрация/разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2021г. и чрез отразяване резултатите от теренни проверки проведени през годината от страна на областните и общински структури на МЗ. ЗП е подал чрез ОДЗ Благоевград до МЗ възражение от 20.12.2021г. срещу обхвата на проекта на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021г., касателно 6 броя заявени за подпомагане БЗС, находящи се в землището на гр.Белица и [населено място], включително процесните пет броя парцели, което след проверка на получените възражения по реда на чл.16г, ал.2 от Наредбата(в приложимата редакция) не е уважено. Министърът на земеделието е одобрил със заповед РД-09-150/25.02.2021г. за Кампания 2021г. окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 като част от СИЗП, обн. ДВ, бр.20 от 01.03.2022г. За кампания 2021г. процесните площи- БЗС 03504-885-8-2 с площ от 8.81ха, БЗС 03504-978-1-1 с площ от 0.49ха, БЗС 03504-982-2-3 с площ от 18.43ха, БЗС 03504-982-5-1 с площ от 5.05ха и БЗС 03504-982-3-2 с площ от 1.57ха, са попаднали в извършеното през годината самолетно (03.08.2021г.-09.08.2021г.) заснемане. Не се установява по делото процесните площи да попадат в извършената специализирана теренна проверка на място. При тези данни мотивите на обжалваното съдебно решение не обосновават изразената от съда воля в диспозитива на съдебния акт за отмяна на процесната заповед в частта по отношение процесните пет БЗС и връщане преписката на АО за ново произнасяне. В мотивите липсва произнасяне и изводи на съда, предвид задължението на същия по чл.168, ал.1 АПК, по отношение спазване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт и съответствието на същия с целта на закона. По отношение спазване на материалноправните разпоредби АС-Благоевград е цитирал заключението на Р. Георгиев, но в тази част мотивите на съда съдържат противоречие и неяснота защо съдът е кредитирал заключението (и в коя негова част) и кои безспорно установени по делото факти са наложили връщане преписката на АО. В една част съдът е приел за установено съобразно заключението на ВЛ, че цялата площ на БЗС 03504-885-8-2, БЗС 03504-978-1-1, БЗС 03504-982-2-3, БЗС 03504-982-5-1 е подходяща за подпомагане, а в последствие, че от изслушаната експертиза не се установява по категоричен начин, че определената от АО като неподходяща за подпомагане площ от посочените по-горе БЗС е недопустима за подпомагане. По този начин изводите на съда за отмяна на акта в частта относно четирите парцела са необосновани, както предвид посоченото противоречие, така и предвид възприетото от съда заключение на ВЛ, съдържащо отговори на правни въпроси- съответен ли е парцела или част от него на условията за допустимост по чл.8, ал.2 от Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, и следва ли парцела или частта от него да бъде включена в допустимия слой- отговорите на които въпроси, са в правомощията на съда. Горното е относимо и към БЗС 03504-982-3-2, за което съдът категорично е приел (основавайки се на заключението на ВЛ), че неправилно е изключена цялата площ на това БЗС, но според диспозитива на съдебния акт преписката е върната на АО за ново произнасяне и в тази част. Съдът е върнал преписката на АО за изрично посочване на фактическите констатации (т.е. мотивите), въз основа на които органа упражнява правомощията си по чл.33а, ал.2 ЗПЗП, въпреки, че в съдебния акт е прието, че оспорената заповед ( издадена при упражняване правомощията на органа по чл.33а, ал.2 ЗПЗП) е мотивирана, включително с изложени съображения за изключване на част от заявените за подпомагане площи от одобрения окончателен специализиран слой, съдържащи се според съда в Таблица с данни за УРН 393195 и изображения от създадената цифрова ортофотокарта за БЗС. Независимо, че заключението на вещото лице не е било оспорено от страните (опущението на касатора в тази част на процеса е безспорно), съдът е следвало да назначи по свой почин нова експертиза, за установяването на фактите, релевантни за спора, прецизирайки въпросите към ВЛ, като въз основа на фактическите констатации в евентуално приетото заключение на ВЛ, и след извършен анализ на относимите факти, установени с цялостния доказателствен материал по делото, да изгради и обоснове непротиворечиви правни изводи. В обобщение, заключенията на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на Заповед РД-09-150/25.02.2022г. на Министъра на земеделието, в оспорената й част относно процесните пет БЗС, са необосновани и несъответни на доказателствения материал по делото, и са формирани при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Липсата на мотиви на първата инстанция, обхващащи цялостната проверка на съда по чл.168 АПК и противоречието на съда по отношение спазване от АО на приложимите материалноправни разпоредби и мотивирането на оспорения АА, и предвид чл.220 АПК, препятстват извършване на касационна проверка в тези части, а наличните мотиви в съдебното решение, предмет на касационен контрол, несъответстват на изискването на чл.172, ал.2 АПК. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че съдебното решение предмет на касационна проверка, в обжалваната част е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК- съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обжалваното решение трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти, включително след даване конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства, включително чрез използване заключение на ВЛ като доказателствено средство, и след извършена цялостно съдебна проверка по чл.168 АПК и съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи ясни и непротиворечиви мотиви, включително относно спазване от АО на административнопроизводствените правила, съответствие на АА с приложимия материален закон и с целта на закона, в тази връзка да обоснове кои точно релевантни за спора факти, установени с което точно доказателствено средство, в коя негова част, в т.ч. на какво основание, са кредитирани, като посочи и обоснове правните изводи на съда, имащи за резултат съответния диспозитив на съдебния акт. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение