Решение № 4534 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8560/2014 г.

Решение № 4534 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8560/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, представен от юрисконсулт Манчева, срещу решение № 3015/8.05.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1090 по описа за 2013 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 2121110026/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София в частта за установените в тежест на "Феникс-Пловдив" ООД задължения за ДДС за д. п. м. 04.2009 г. Оспорват се фактическите установявания на съда и правните му изводи за последиците от битуването на РД с еднаква сигнатура и различимо съдържание. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски. Като ответник по касация "Феникс - Пловдив" ООД, чрез повереника си адв. Стефан Филков, отрича основателността на касационна жалба. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: За да прогласи нищожността на оспорената пред него част от ревизионен акт АССГ е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, което засяга действителността на заключителния акт на административното производство. Към тази категория основания за незаконосъобразност на РА е отнесъл съществуването на два ревизионни доклада с еднакви номер и дата и с удостоверено връчване в един и същи ден - единият с електронно съобщение, а другия с връчване срещу разписка на хартиен документ. По установяванията на съда в ревизионното производство са издадени два РД с № 1110026/14.10.2011 г. С единия се прави предложение за установяване на надвнесена сума за възстановяване в размер 5 686.04 лева и той е връчен с електронно съобщение с потвърждение за получаването му в обратно електронно съобщение от 16.05.2012 г. С втория е предложено установяване на задължения за ДДС и лихви за забава в размер 38 456.90 лева. С РА № 2121110026/31.05.2012 г. са определени задължения по ЗДДС в общ размер 28 311.24 лева с източник непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер 5 300 лева в д. п. м. 04.2009 г. и доначислен ДДС в размер 23 010.34 лева по декларирана ВОД в д. п. м. 06.2008 г.; определени са и лихви за забава в размер 11 987.71 лева. При оспорването по административен ред РА е отменен в частта за определените задължения за ДДС в д. п. м. 06.2008 г. Връчването на РД с електронно съобщение е извършено от св. Йордан Кьосев, а това във вид на писмен документ срещу разписка от св. Тотка Михалева. Според съда от съпоставката между разпечатките за електронни съобщения, показанията на свидетелите Кьосев и Михалева и становищата им в писмена форма се установява, че връчването на РД на хартиен момент следва във времето електронното му съобщаване. Това при различното съдържание на РД ограничавало правото на защита на РЛ, тъй като констатациите от РД на хартиен носител са възприети изцяло в РА, а не било посочено в утежняващия акт въз основа на кой от двата РД е издаден. Решението е правилно. Вярно е разбирането на касатора за РД като административнопроизводствено действие по издаването на РА, което не подлежи на самостоятелно обжалване. Това административнопроизводствено действие, обаче, има съществено значение в динамичния фактически състав по издаването на РА. Той по хипотеза следва да придаде определеност на констатациите на администрацията и правните и изводи и обвързаното с тях намерение за последващо установяване на публичните задължения с РА /вж. чл. 117, ал. 2, т. т. 6 и 8 от ДОПК/. Тази определеност е предпоставка както за обема и интензитета на упражняваното на този етап на производството право на защита на РЛ /чл. 117, ал. 5 от ДОПК/ и рефлектира върху съдържанието на заключителния акт, тъй като се прилага към него и е неразделна негова част - чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Несъвместимо с изискването за определеност е издаването в едно ревизионно производство на повече от един РД с еднаква сигнатура, но с различно съдържание. Ако е основана на фактите тезата на касатора за изпращане с електронно съобщение на неокончателен вариант на РД, то последиците от нередовното процесуално действие на органа по приходите не може да се преодолеят със създаването на "сигнатурен двойник" на този РД, а с повтарянето на нередовното процесуално действие. Това предполага обозначаване на РД с номер и дата съответстващи на създаването му и удостоверяване на връчването на действителната дата вместо да се извършва антидатиране. Възможността да се поправи порочното процесуално действие с повтарянето му в съответствие с изискванията за редовност следва да се приеме за налична за администрацията с арг. от чл. 155, ал. 4, т. 2 от ДОПК. Щом в правомощията на решаващия орган при оспорването по административен ред е да отмени РА заради допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на ревизията и да върне преписката за повторно извършване на незаконосъобразното действие /вж. чл. 155, ал. 6 от ДОПК/, то и за ревизиращите органи е мислимо да поправят тези нарушения, ако ги установят. Различна е тежестта на последиците от забавеното издаване или ненавременно съобщаване на РД и дублирането с различно съдържание на вече издадения РД в опит да се поправи. Обратно на поддържаното от касатора съдът не е нарушил процесуалния закон при преценката на доказателствата и изводите му за фактите са обосновани. И без да е оспорен връчения срещу разписка РД по реда на чл. 193 от ГПК съдът следва да го прецени наред с другите доказателствени източници - чл. 12 от ГПК. С материална доказателствена сила се ползва както разписката по чл. 30, ал. 1 от ДОПК, така и удостовереното от органите по приходите по реда на чл. 30, ал. 6, изр. 2 от ДОПК съдържание на електронното съобщение. При свеждането до абсурд на установяването за връчване в един и същи ден по два различни способа на различните варианти на РД, съдът правилно е основал изводите си за фактите и на свидетелските показания, за да приеме, че битуващият на хартиен носител РД следва във времето на съставянето и връчването си този връчен с електронно съобщение. Заради присвояването на втория РД на номер и дата идентични с тези на предходния и дискредитирането на удостоверяването в разписката не може да се определи времето на издаването и на връчването му. Пълното противоречие на РД с еднаква индивидуализация следва да се приравни на липса на ревизионен доклад. Тежестта на това процесуално нарушение е преценена правилно от първостепенния съд, което прави дължимо оставянето в сила на постановеното от него решение за прогласяване на нищожността на издадения при липса на РД ревизионен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение