Решение № 8638 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2022 г.

Решение № 8638 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2022 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. София при ЦУ на НАП против решение № 7336 от 07.12.2021 г., постановено по адм. дело № 4771/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на "Скин Дистрикт 2" ЕООД, представлявано от К. Т., е отменен ревизионен акт № Р-22221020003854-091-001 от 27.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 602 от 14.04.2021 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС за заплащане на данък върху добавената стойност по невнесени задължения на "Симил БГ" ЕООД /с предходно наименование "Скин Дистрикт" ООД/ в размер на 116 473, 99 лв. и лихви за забава в размер на 53 262,66 лв. Касаторът – Директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. София навежда доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни аргументи, че в противоречие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че не са доказани предпоставките за реализирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС, включително спорният субективен елемент - знанието у получателя, че дължимият от доставчика данък няма да бъде внесен. Моли за отмяна на решението на АССГ и присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът – "Скин Дистрикт 2" ЕООД, чрез пълномощника адвокат Жеков, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените в производството разноски за адвокатски хонорар съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд София - град е ревизионен акт № Р-22221020003854-091-001 от 27.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 602 от 14.04.2021 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС за заплащане на данък върху добавената стойност по невнесени задължения за ДДС в размер на 116 473, 99 лв. и лихви за забава в размер на 53 262, 66 лв. по фактури, издадени от "Симил БГ" ЕООД /с предходно наименование "Скин Дистрикт" ООД/ през данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м. 08.2016 г. включително, от м. 10.2016 г. до м. 02.2017 г. включително и м. 04.2017 г., по които "Скин Дистрикт 2" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Ревизиращият екип е счел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за реализиране на отговорност на получателя по доставките, като са налице както обективните предпоставки, така и субективните. От обективна страна е установено, че ревизираният субект е регистрирано по ЗДДС лице към периода на осъществяване на процесните доставки, дължимият ДДС не е внесен от доставчика и получателят по облагаемите доставки, е упражнил правото си на данъчен кредит. От субективна страна, органите по приходите са приели, че получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен, тъй като е установено, че управителите на двете дружества се познават от дълго време и са работили заедно по трудови правоотношения в други дружества, както и управителят на "Скин Дистрикт 2" ЕООД е упълномощил представляващите "Скин Дистрикт" ООД да извършват всички необходими действия за воденето на обикновената търговска дейност на "Скин Дистрикт 2" ЕООД. Установено е, че счетоводното обслужване на двете дружества се извършва от различни счетоводни къщи, но едно и също лице е подавало техните СД по ЗДДС. Констатирано е, че съгласно сключени споразумения "Скин Дистрикт 2" ЕООД е покривал задълженията на "Симил БГ" ЕООД /с предходно наименование "Скин Дистрикт" ООД/ към други дружества, както и по силата на договор за встъпване в дълг е погасил задължения за кредит на "Симил БГ" ЕООД към ОББ АД. Установено е още, че "Скин Дистрикт 2" ЕООД е извършил плащане по процесните фактури, издадени от "Симил БГ" ЕООД /с предходно наименование "Скин Дистрикт" ООД/, но не по посочената във фактурите банкова сметка, а по сметки на трети лица, към които последното дружество е имало задължения. Въз основа на гореизложеното органът по приходите е приел, че са налице предпоставките за осъществяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС по отношение на ревизираното дружество. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентни органи и в предвидената форма, но в несъответствие с материалния закон. След съвкупен анализ на събраните доказателства съдът е приел, че не са доказани субективните предпоставки за осъществяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС по отношение на ревизираното дружество, като е изложил подробни мотиви за липсата на доказателства, сочещи знание у получателя, че доставчикът няма да внесе дължимото ДДС по извършените доставки. Решението е правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните за предмета на спора факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. В нормата на чл. 177 от ЗДДС е уредена отговорност на регистрирани по ЗДДС лица в случаи на злоупотреби. По силата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговоря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с дължимия и невнесен данък. Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС отговорността се реализира, когато получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращите органи. Съгласно чл. 177, ал. 6 от ЗДДС в случаите по ал. 1 и ал. 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. За да се ангажира солидарната отговорност на получателя по чл. 177 от ЗДДС следва да се установят главно и пълно всяка една от предвидените във визираната разпоредба предпоставки и то към момента на извършването на сделката. Доказателствената тежест за това лежи върху органа по приходите, а дължимата преценка е конкретна и е обусловена от добросъвестността на получателя и обективните данни в случая. Следователно отговорността се реализира, когато е безспорно доказано, че регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, което в настоящия случай не е сторено. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за неустановеност на всички елементи от фактическия състав на чл. 177 от ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност, като липсва индиция за знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Следва да се посочи, че видно от констатациите, съдържащи се в РД и РА, органът по приходите е установил, че "Симил БГ" ЕООД /с предходно наименование "Скин Дистрикт" ООД/ е в затруднено финансово състояние и е категоризирано като ЗЛ с трудно събираем дълг към 21.12.2017 г., а знанието у получателя следва да е доказано към момента на извършването на сделките, което е било в периода м. 12.2015 г. – м. 04.2017 г. Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод, че двете дружества не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Даването на пълномощие от управителя на "Скин Дистрикт 2" ЕООД за упражняване на търговската му дейност не обосновава извод за презумпционната предпоставка по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, тъй като даденото пълномощие по никакъв начин не касае дейността на неизправното дружество-платец на ДДС. Фактът, че счетоводното обслужване е извършвано от едно и също лице, представлявало две различни счетоводни дружества също не може да обоснове извод за знание у управителя на "Скин Дистрикт 2" ЕООД, че ДДС няма да бъде внесен ефективно. Още повече едно от задълженията на счетоводителя е да не разпространява сведения, факти и информация, определени като фирмена или търговска тайна на юридическите лица, на които предоставя счетоводни услуги. Правилен е изводът на съда, че приходните органи не са доказали обстоятелството, че ревизираното лице е знаело, че доставчика по сделката ще осъществи противоправно поведение в бъдещ период Фактът, че плащането по процесните фактури е извършено към трети лица по силата на сключени споразумения също не налага извода, че лицето е знаело или е могло да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика по конкретната доставка. За релевантния период няма събрани данни представляващият ревизираното дружество да е имал преки отношения към дейността на "Симил БГ" ЕООД /с предходно наименование "Скин Дистрикт" ООД/, така че да му е известно наличие на намерения за невнасяне на дължимия данък към бюджета. Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че именно К. Т. е следвало да упражнява контрол, така че да се увери, че лицата които е упълномощил няма да го въвлекат в данъчна измама, тъй като даването на пълномощно за упражняване на търговска дейност не води до извод за въвличане в данъчна измама и невнасяне на дължим ДДС към бюджета. Наред с това даденото пълномощно е касаело търговската дейност на "Скин Дистрик 2" ЕООД, а не на дружеството, което е следвало да внесе данъка. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендираните от ответника разноски по делото за адвокатски хонорар не следва да се присъждат поради липса на представени доказателства за заплащане на договореното възнаграждение по банков път, както е уговорено в приложения договор за правна помощ от 31.05.2021 г. /л. 17/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,