Решение № 14818 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2009 г.

Решение № 14818 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Володя Илиев Гичев, от гр. Левски, против заповед № РД-44-2401/20.12.2008 г. на министъра земеделието и храните, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради получаване на възможно най - ниската оценка при атестиране. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл. и Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли заповедта да бъде отменена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: До прекратяване на служебното му правоотношение Володя Гичев е заемал длъжността "Началник" на Общинска служба по земеделие гр. Лески към Областна дирекция "Земеделие" - Плевен. Видно от приложената по делото длъжността характеристика, е че посочената длъжност е на пряко подчинение на началник отдел "Общинска служба по земеделие" на Областната дирекция "Земеделие". За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя е била извършена атестация. Атестирането е обхващало периода 3.12.2007 г. - 30.11.2008 г. и е протекло на три етапа. Съставен е работен план, проведени са междинна среща на 7.07.2008 г. и заключителна среща на 17.11.2008 г., на която е определена общата оценка за изпълнение на служебните задължения. Жалбоподателят е възразил по повод поставената му оценка на 20.11.2008 г., като на формуляра за поставяне на общата оценка липсва коментар на контролиращия ръководител, подпис на същия и подпис на оценявания. На 1.12.2008 г. контролиращия ръководител се е произнесъл по възражението и приел същото за неоснователно, като във формуляра, отново липсва подпис на оценявания. След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при атестиране, министърът на земеделието и храните е издал оспорената заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, отговаря по форма и съдържание на посочените в чл. 108 ЗДСл изисквания, но е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл. и НУРАСДА и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При оценяване на жалбоподателя не е спазен реда за атестиране, като в противоречие с императивното изискване на чл. 26, ал. 2 от НУРАСДА контролиращия ръководител не е подписал формуляра за оценка. Последният се е произнесъл по възражението на оценявания, като в приложения по делото формуляр, представляващ Приложение № 4 към чл. 29, ал. 2 от НУРАСДА, липсва подпис на оценявания, от което следва, че жалбоподателят не е запознат с решението на контролиращия ръководител. Незапознаването на атестирания държавен служител с решението, с което контролиращият ръководител е потвърдил дадената от оценяващия ръководител оценка представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като именно надлежното оформяне на формуляра с подписите на страните удостоверява релевантния факт, че съответните етапи по оценяването са приключили с отразения в акта резултат. В раздела на формуляра за обща оценка липсва и съответно не е попълнена т. 7 от показателите за компетентност - обща оценка за компетентностите (Приложение № 1 към чл. 24, ал. 1, т. 1 от НУРАСДА в редакцията му към датата на изготвянето му). Следователно в случая е нарушен чл. 23, ал. 1 от НУРАСДА, като общата оценка не е изготвена съобразно преобладаващите оценки по отделните показатели, общите постижения и поведението на оценявания служител, поради което оспорената заповед е постановена и в нарушение на материалноправните разпоредби. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗДСл предвижда ежегодно задължително атестиране на служителите в държавната администрация чрез оценка на изпълнението на длъжността. Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на държавния служител. Целта на атестирането съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредбата е установяване равнището на професионална квалификация, съответствието с изискванията, установени в длъжностните характеристики и в устройствените правилници. Съгласно изискването на чл. 76, ал. 3 от ЗДСл. оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана. Действително съдът не може да се произнася по съдържанието и обективността на оценката, а следва да констатира наличието й. В настоящия случай обаче, в коментара на оценяващия ръководител на общите постижения и поведението на оценявания е обобщено, че оценявания не изпълнява съвестно служебните си задължения и не спазва трудовата дисциплина. Неизпълнението на служебните задължения, в които е включено и спазването на законоустановеното работно време (чл. 23 от ЗДСл.) представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. и са основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, но на друго основание и по друг предвиден в закона ред. Ето защо съдът приема, че липсват мотиви за поставената обща оценка на жалбоподателя, поради което и заповедта е постановена в нарушение на чл. 76, ал. 3 от ЗДСл. С оглед на изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е че адвокатско възнаграждение не е договорено и респективно не е заплатено, т. е. разноски не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,