Решение № 10357 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4584/2017 г.

Решение № 10357 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4584/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. срещу решение № 273 от 27 февруари 2017 г., постановено по адм. дело № 753/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е обявена за нищожна негова заповед № I-C-239/25 октомври 2016 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Вайтъл-И" ЕООД - гр. С., в писмен отговор на касационната жалба, подаден от управителя на дружеството И. И. и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител адв. Х. Т. излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на "Вайтъл-И" ЕООД - гр. С. срещу заповед № I-C-239/25 октомври 2016 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е отменена заповед № I-C-218/07 септември 2016 г. на кмета на община П., издадена на основание чл. 193, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за учредяване право на прокарване за обект: "Електронна съобщителна мрежа на "Вайтъл-И" ЕООД от с. Б. до ГКПП "Златарево" - етап 2". Съдът е приел, че заповедта е нищожна поради липса на материална компетентност на органа, който я е издал, по силата чл. 91, ал. 1 от АПК. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че заповед № I-C-218/07 септември 2016 г. на кмета на община П. е издадена основание чл. 193, ал. 4 от ЗУТ по повод подадено от "Вайтъл-И" ЕООД заявление за учредяване право на прокарване на кабелни трасета. След издаването на тази заповед е постъпила докладна записка вх. № 92-00-1806/3/19 октомври 2016 г. от заместник-кмета по "ТСУ, С и Б" на община П., с която е предложено заповедта за учредяване право на прокарване на кабелни трасета да бъде отменена и да се подготви предложение до общински съвет - П. за изготвяне на подробен устройствен план. Въз основа на докладната записка и като се е позовал на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, кметът на община П. е отменил цитираната заповед. При тези данни изводът на първоинстанционният съд, че в случая за административния орган не са били налице материалните предпоставки за приложение на чл. 91, ал. 1 от АПК е законосъобразен. Правното основание, на което е издадена заповед № I-C-239/25 октомври 2016 г. на кмета на община П., е чл. 91, ал. 1 от АПК. Цитираната разпоредба предвижда, че в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Както се вижда от самия законов текст, с него е дадена възможност на административния орган да осъществи корекция на решението си чрез собствен контрол върху него, като в резултат на преразглеждането може да оттегли оспорения акт, да го отмени, измени или да издаде съответния акт, но правото на отзив може да бъде упражнено от административния орган само при редовно подадена жалба или протест, каквито в случая не са налице. Самата формулировка на законовата норма - "оспорения акт", сочи на изискването, че пред административния орган следва да е подадена редовна жалба, пораждаща деволутивен и суспензивен ефект. В случая, както обосновано е приел и административният съд, не е налице редовна жалба, подадена от лице с право да оспори издадения административен акт, поради което за административния орган - кмета на община П., не е била налице една от императивните предпоставки, визирани в цитираната правна норма, за да е налице възможността за преразглеждане на разрешения с акта въпрос. Н. може да се сподели твърдението на касатора, че докладната записка на заместник-кмета по "ТСУ, С и Б" на община П., отправена до кмета на община П., следва да се приема като редовно подадена жалба, която да е основание за стартиране на производство по чл. 91, ал. 1 от АПК, тъй като същата е издадена от и подадена до един и същ административен орган. Отделно от изложеното дори и да се приеме, че докладната записка може да има характер на жалба и е подадена от надлежна страна, то същата е била недопустима и не може да породи целения правен ефект, тъй като е изпратена до кмета на община П. след визирания в чл. 84, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок за оспорване. От разписката на л. 168 от първоинстанционното дело е видно, че заповед № I-C-218/07 септември 2016 г. е връчена на 07 септември 2016 г. на ст. експерт в отдел "Общинска собственост" към община П., а процесната докладна записка е с дата 19 октомври 2016 г., далеч след 21 септември 2016 г., когато е изтекъл визираният в чл. 84, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок за оспорване. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че в случая за кмета на община П. не са били налице материалните предпоставки за приложение на чл. 91, ал. 1 от АПК и издаване на заповед на визираното основание е законосъобразен, като правилно административният акт е прогласен от съда за нищожен. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора основания за отмяна, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на "Вайтъл-И" ЕООД - гр. С. сума в размер на 600.00 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция, с оглед представените доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,