Решение № 15138 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8115/2020 г.

Решение № 15138 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8115/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 от АПК Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 1267/24.02.2020 г., постановено по адм. д. № 7075/2017 г. по описа на Административен съд-София град (АССГ) и частна жалба на Ц. Станков против същото решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото. Касаторът изпълнителният директор на ДФЗ обжалва съдебното решение в частта, с която е отменено негово уведомително писмо с изх. № 01-6500/7839/11.05.2017 г. като твърди, че в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменена обжалваната част от съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Ц. Станков. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Ц. Станков оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Частният жалбоподател Ц. Станков обжалва съдебното решение в частта, която има характер на определение за оставяне без разглеждане на жалбата му против същото уведомително писмо за отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2013 г. за БЗС № 32216-160-3-4, 32216-160-4-2, 37174-194-1-1, 55871-1553-1-3 и 55871-318-1-2 и е прекратено производството по делото в тази част като твърди, че съдът не е съобразил влезли в сила съдебни актове, с които е разпоредено на административният орган да се произнесе по цялото му заявление. Иска да бъде отменено съдебното решение в тази част и да бъде върнато делото на АССГ за произнасяне по същество по жалбата му и в тази част. Ответникът по частната жалба изпълнителният директор на ДФЗ, редовно уведомен за производството, не изразява становище в тази част от спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната и частната жалба като подадени от страни в производството, в срок са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения: С обжалваното решение № 1267/24.02.2020 г., постановено по адм. д. № 7075/2017 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на Ц. Станков против уведомително писмо изх. № 01-6500/7839/11.05.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2013 г., в частта, в която е отказано подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и за плащания за природни ограничения в планинските райони (НР1) за блок на земеделско стопанство (БЗС) 32216-160-3-4, 32216-160-4-2, 37174-194-1-1, 5871-1553-1-3 и 55871-318-1-2, прекратено е производството по делото в тази част и е отменено същото уведомително писмо в частта, с която е отказано подпомагане по СЕПП, НР1 и схемата за национални доплащания на площ (СНДП) за БЗС 04618-298-1-1, 04618-309-1-1, 11394-100-2-2, 11394-183-2-2, 55871-1972-1-2 и 63152-3-1-1 като в тази част преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона като са присъдени и разноски в полза на Ц. Станков. Уведомителното писмо е издадено по повод общо заявление за единно плащане на площ за 2013 г. с Уникален идентификационен номер (УИН) 22.17.0613/53484/16.04.2013 г. и допълнително заявление за уточняване на номерата на БЗС, а именно: 1. по СЕПП - 11 БЗС, от които 5 в Перник, 2 във Владая, 2 в Иваняне, 1 в Рударци и 1 в Кладница; 2. по НР1 за 9 БЗС, от които 3 в Перник, 2 в Богданов дол, 2 в Владая, 1 в Кладница и 1 в Рударци; 3. по СНДП е кандидатствал с един БЗС в землището на Богданов дол. Административният съд е приел, че по отношение на част от БЗС (32216-160-3-4, 32216-160-4-2, 37174-194-1-1, 5871-1553-1-3 и 55871-318-1-2) е налице влязло в сила уведомително писмо № 02-220-6500/1883/13.08.2014 г. за отказ за подпомагане, а изпълнителният директор на ДФЗ само е преповторил същото произнасяне, поради което оспорването му се явява недопустимо. В останалата част уведомителното писмо е отменено като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 35 и чл. 36 от АПК, неизпълнение на задължението за служебно събиране на доказателства и при непълнота на доказателствата, което е довело до нарушение на материалния закон – чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5/2010 г., отм., приложима за кампания 2013 г.) Този извод АССГ е обосновал със съдебно-техническа експертиза, чието заключение е оспорено и от двете страни по делото, но съдът е кредитирал, за да приеме, че определените като недопустими за подпомагане площи са лесно достъпни и в тях няма пречка да пашуват овце и кози, а при разчитането на ортофотоизображенията са допуснати грешки. На същото заключение на вещото лице решаващият съд се е позовал и при формиране на извода си за наличие на доказателства за собственост на имотите, за които административният орган е приел наличие на двойно заявяване. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдебното решение в частта, която има характер на определение не е съобразена с влезли в сила определение № 659/18.01.2017 г., постановено по адм. д. № 3283/2016 г. по описа на Върховния административен съд и решение № 13112/02.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1904/2016 г. по описа на Върховния административен съд, от които следва извод, че изпълнителният директор на ДФЗ е бил длъжен да се произнесе отново по цялото заявление УИН 22.17.0613/53484/16.04.2013 г., подадено от Ц. Станков за подпомагане по различни схеми и имоти за 2013 г. Като се е произнесъл по цялото заявление с оспореното пред АССГ уведомително писмо, изпълнителният директор на ДФЗ е упражнил своите правомощия за произнасяне по общото заявление, с което е сезиран в срок и липсва произнасяне, защото предходните му актове по тази преписка са отменени. Изрично следва да бъде посочено, че по принцип произнасянето на административен орган с изричен административен акт, дори и да се приеме, че той е с идентично съдържание на друг административен акт, не представлява основание за оставяне на жалба срещу този нов акт без разглеждане, както е приел АССГ. Основанията за оставяне без разглеждане на жалбата са посочени в чл. 159 от АПК и подобна хипотеза липсва. Като е достигнал до извод, че е недопустимо да се атакува стабилен административен акт, административният съд е подменил предмета на спора, не е съобразил действителното съдържание на жалбата и атакувания административен акт, с което е постановил решение с характер на определение в нарушение на процесуалния закон. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебното решение в тази част, която има характер на определение за оставяне без разглеждане на жалбата на Ц. Станков, трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за постановяване на решение по същество на спора. В останалата част, атакувана от изпълнителният директор на ДФЗ, съдебно решение е необосновано и противоречи на материалния закон, поради което също трябва да бъде отменено. АССГ е приложил неправилно материалния закон като не е съобразил правомощията на административния орган в производството, образувано по общо заявление за подпомагане. Решаващият съд е игнорирал изцяло процедурата, която се провежда по Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.). Административният съд не е съобразил начина на създаване на системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите на Наредба № 5/2010 г., който се използва от Разплащателната агенция за административни проверки на подадените заявления за подпомагане съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), но не се определя от нея, а със заповед на министъра на земеделието и храните (за спорния период). Според чл. 16 г, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. (приложимата редакция ДВ, бр. 21 от 2012 г.) министърът на земеделието и храните одобрява със заповед окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В обжалваното съдебно решение съдът е събирал доказателства относно площите, допустими за подпомагане и е формирал фактически констатации по тях без въобще да обсъжда съществуването на заповед на министъра за съответната година, нейното съдържание и доколко точно е възприето при издаване на оспореното уведомително писмо. Това нарушение се е отразило върху изясняването на спора от фактическа страна, което възпрепятства касационната инстанция да приложи правилно материалния закон по аргумент от чл. 200 от ГПК. Административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на уведомителното писмо по отношение на два от БЗС, за които изпълнителният директор на ДФЗ е приел застъпване при декларирането им от повече от един стопанин като се е позовал на заключението на вещото лице, според което Ц. Станков притежава документи за собственост за тези имоти. При тези изводи АССГ не е обсъждал събраните писмени доказателства относно правото на собственост върху имотите и доколко действително такива са представени от повече от един заявител за едни и същи имоти, което е от правно значение в хипотезата на чл. 17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009 г.) според установената съдебна практика по нейното приложение. В тази част съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което също възпрепятства проверката относно спазването на материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2 от АПК и след отмяна на решението в частта, атакувана от изпълнителният директор на ДФЗ, се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В случая предмет на оспорване е отказът да бъде отпуснато финансово подпомагане, а не размерът на санкционираната площ или мотивите на административния орган в посока недопустимост на заявените площи или части от тях. Бенефициентите кандидатстват по схеми и мерки за директни плащания с множество БЗС, като те се разглеждат съвкупно по отделните мерки и схеми, за да бъде определен процентът на наддеклариране по тези мерки и схеми, който от своя страна води до определяне на размерът на дължимата субсидия и съответно отказът да бъде отпусната. Цялостният характер на предмет на спора налага разглеждане на спора в едно производство от друг съдебен състав на АССГ, в каквото само би се осигурило ефективно право на защита на правата и на двете страни по спора. По изложените съображения обжалваното решение трябва да бъде отменено изцяло, а делото да бъде върнато за ново разглеждане изцяло от друг съдебен състав на АССГ. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение