Решение № 11343 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5574/2011 г.

Решение № 11343 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5574/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Светлозар Стоянов от гр. Разград, против Решение № 4186/24.03.2011 г., постановено по адм. дело № 10240/2010 г., на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед рег. № К-7977/06.07.2010 г., на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед със законните последици. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Узунова, оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано от фактическа и правна страна, както и че съдът правилно е преценил липсата на процесуални нарушения в дисциплинарното производство. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед, рег. № К-7977/06.07.2010 г., на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение, с правно основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР, като е приел, че не са налице нарушения на предвидената процедура и установената в административната фаза на производството фактическа обстановка не е оборена с доказателства. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателя инспектор Светлозар Георгиев Стоянов - старши разследващ полицай в "Полицейско разследване" при ОД на МВР - Разград е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че по водено от него досъдебно производство ДП № 121/2010 г. по описа на РПУ - Разград е извършил действия с цел лично облагодетелстване, за което на 29.04.2010 г. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 9/2010 г., по описа на ОСО - Разград, което деяние е станало обществено достояние, т. е. довело е до уронване престижа на службата и е нарушение на т. 12, 31 и т. 36 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Прието е също, че заповедта е надлежно мотивирана от фактическа и правна страна, вкл. становище на дисциплинарно-разследващия орган от 04.06.2010 г. по чл. 244, ал. 1 ППЗМВР и е издадена в надлежно проведено и образувано по реда на чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМВР и чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 240, ал. 1 ППЗМВР със Заповед № К-5235/04.05.2010 г. на министъра на вътрешните работи дисциплинарно производство. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Оспорените от жалбоподателя дисциплинарни нарушения, на които се базира издаването на процесната заповед не са оборени с факти и доказателства в съдебната фаза, поради което правилно по реда на чл. 171, ал. 1 АПК са възприети от съда установените факти и събрани редовно доказателства в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда. Разпитания по делото свидетел не установява нови обстоятелства от значение за правната квалификация на деянието. Доказателства, подкрепящи твърденията на жалбоподателя за неосъществяване на дисциплинарното нарушение не се сочат и пред настоящата инстанция. Предвид горното, извода на тричленния състав за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 146 АПК се явява правилен - налице е обобщена справка с рег. № 17461/03.06.2010 г., съдържаща резултатите от проведеното дисциплинарно производство, заповедта е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата и се основава на действителни факти, от значение за случая, като са обсъдени обясненията и възраженията на жалбоподателя и на заинтересованите лица реда на чл. 243 ППЗМВР, а дисциплинарните нарушения са установени по време и място. При установено нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР се налага наказание уволнение, тъй като за дисциплинарно наказващия орган е предвидена единствената възможност да наложи този вид наказание. В тази връзка е неоснователно възражението за допуснато от съда нарушение на процесуални правила, като не е констатирал несъществуващо нарушение на чл. 229, ал. 2 ЗМВР. Неоснователен се явява и наведения в касационната жалба основен довод за липса на присъда, тъй като това обстоятелство е ирелевантно за правилността на обжалваното съдебно решение, т. е. не влияе върху законосъобразността на заповедта за уволнение, която е обвързана с наличието на дисциплинарно нарушение, а не с престъпно деяние. Освен това наказателната отговорност няма преюдициално значение за дисциплинарната отговорност, поради което е неоснователно и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение с отказа на тричленния състав да спре производството по делото до приключване на наказателното такова. Основанията за уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР и по чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР са самостоятелни и това по т. 7 не е задължително да е обвързано с наличие на криминализирано деяние. Следователно, независимо от това дали деянието е наказуемо по НК, след като същото представлява дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, то за дисциплинарно-наказващия орган е възникнало правомощието на това основание да наложи на служителя дисциплинарното наказание уволнение. По изложените съображения и тъй като не са налице твърдяните касационни основания, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав