Решение № 4892 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4773/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез юрк. Захариева срещу Решение 1693 от 15.03.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 8593/2021 г., с което, по жалбата на И. Александрова Накова, гр. София, [улица], ап. 10, е отменен издаденият от касатора Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/9276#3 от 05.07.2021 г., с който в тежест на Накова е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 70 312,94 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква в) от Наредба 11/06.04.2009 г. за прилагане на мярка 214 Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност през кампания 2012 г. от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Въведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 АПК противоречие с материалния закон и необоснованост. Тяхното осъществяване е аргументирано с пропуск на инстанцията по същество да съобрази, че Накова е доказала невъзможност за поддържане на агроекологичния ангажимент по отношение на площи в размер на 3,41 ха, но не е доказала такава за останалите 5 парцела, одобрени за участие по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност, мярка 214. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, И. Александрова Накова, чрез адв. Стойкова, в писмен отговор и подробно становище по съществото на спора отрича основателността й и претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: Пред Административен съд София-град е оспорен АУПДВ 01-6500/9276#3 от 05.07.2021 г., с който в тежест на Накова е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 70 312,94 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква в) от Наредба 11/06.04.2009 г. за прилагане на мярка 214 Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност през кампания 2012 г. от ПРСР 2007-2013 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ съгласно Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. Установил е следната фактическа обстановка: От заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 214 "Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., регистрирано от ДФЗ с изх. 01-6500/9286 от 25.07.2019 г., с което е прекратен агроекологичният ангажимент на И. Александрова - Накова, поради това, че за част от площите е установена невъзможност да бъде спазен поетият от нея агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания като последица от изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ. Посочено е в уведомителното писмо, че Накова не е доказала невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент на площ в размер на 3,41 ха и същата не е заявена за подпомагане. Не се твърди и не се установява уведомителното писмо да е оспорено/отменено по реда на АПК. До ответницата е изпратено Писмо изх. 01-6500/9276#6 от 03.12.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК адресатът му се уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент. На 05.07.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава оспорения АУПДВ. При така установените факти първостепенният съд е обосновал извод, че административният акт е издаден в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК (чл. 166, ал. 2 ДОПК), но в нарушение на относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата незаконосъобразност. Приел е, че в изпълнение на § 15 ЗИДЗСПЗЗ и предвид променените условия за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или общински поземлен фонд е прекратен договор за аренда 001 от 15.11.2011 г. обстоятелство, установено и в Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 от ПРСР 2007 2013 г. като доказателство за обективната невъзможност Накова да спази поетия ангажимент за част от площите. При положение, че на административния орган е известно, че тя е подавала заявления за подпомагане само за един имот от държавния поземлен фонд имот 911914 с площ 3743,63 дка, намиращ се в землището на гр. Златица, ползван от нея по силата на договор 001/15.11.2011 г., прекратен поради изменения в законодателството, необоснована е тезата му, че Накова е следвало да продължава да изпълнява поетия ангажимент по спорната мярка за установената разлика от 3,41 ха и е следвало да я заяви за подпомагане. Цитираната разлика от 3,41 ха в заявените за 2012 г. площи е недоказана предвид справка изх. РД-10-17-1/21.02.2022 г. на ОСЗ Пирдоп, сочеща липса на подложка по КВС за относимия период, а липсата на техническо обезпечаване в система ИСАК не следва да остане в тежест на Накова. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Касационният съдебен състав споделя решаващите правни изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение по чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК относно доказаната обективна невъзможност на бенефициера да продължи изпълнението на поетия агроекологичен ангажимент върху изискуемата затова площ, обуславяща освобождаване от отговорност за връщане на част от полученото финансиране. Фактите по делото са установени пълно и цялостно след анализ на събраните доказателства и въз основа на тези установявания правилни и обосновани са правните изводите на първостепенният съд за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. И. Александрова Накова е регистриран земеделски стопанин с Уникален регистрационен номер (УРН) 572088 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрена за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) през кампания 2012 г. Безспорно е още, че неподаването на заявление за плащане за кампания 2016 г. се дължи на прекратен договор за аренда, сключен с директора на Областна дирекция Земеделие - Софийска област за имоти с обща площ от 3743,63 дка от държавния поземлен фонд. Договорът за аренда е прекратен, тъй като ползвателят не е отговарял на условията, възникнали с § 15, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ. Същият предвижда, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Съгласно § 15, ал. 3 от същата разпоредба, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по, ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на областната дирекция "Земеделие". При тази фактическа установеност определяща за разрешаването на основния спорен въпрос по делото е преценката дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на член 37и от ЗСПЗЗ, е бил достатъчно дълъг, а също така дали, за да изпълни тези нови изисквания, земеделският стопанин е имал реална възможност да придобие животновъден обект и да регистрира изисквания брой животни. Релевантно е още дали, за да спази ангажиментите си, земеделският стопанин е имал възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство от държавния поземлен фонд, и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярката от частни физически и юридически лица (арг. от т. 48 от решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656/22). На първо място срокът до 01.02.2016 г., предвиден с § 15, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ, сам по себе си следва да се определи като достатъчно дълъг за предприемане на действия съобразно новите нормативни изисквания, но и да се съобрази, че за Накова не е била налице реална възможност да стори това. По делото липсват данни, че освен с възстановяване и поддържане на затревени площи тя се е занимавала и с животновъдство, за да се приеме, че е било възможно да предприеме изискуемата се мярка, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе договора за аренда в съответствие с новите нормативни изисквания. На второ място, не са налице каквито и да е данни, че земеделският стопанин е имал възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство от държавния поземлен фонд или че е можел да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярката от частни физически и юридически лица. Горното налага извод, че изменението на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания в член 37и от ЗСПЗЗ, чието спазване е условие за продължаване на действието на договор за наем, както и прекратяването му от наемодателя представляват от гледна точка на И. Накова външни, необичайни и непредвидими събития, спрямо които вземането на всички възможни мерки за привеждане в съответствие би наложило прекомерна жертва от негова страна. Именно поради това, прекратяването на договора за наем на земеделската земя с бенефициера вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи действието на такъв договор, следва да се квалифицира като "непреодолима сила" или "извънредно обстоятелство" по смисъла на член 47, § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) 434/2007 на Комисията от 20 април 2007 г. и отменен с Регламент 1305/2013, но приложим по силата на неговия член 88 по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Европейската комисия съгласно този регламент преди 1 януари 2014 г. Констатацията, че е налице непреодолима сила или извънредно обстоятелство изключва да се изисква частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. За настъпването на това обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът, земеделският стопанин е съобщил на компетентния орган, който съгласно изложените в акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент изрично е посочил, че е налице обективна невъзможност на земеделския стопанин да спази поетия ангажимент поради коментираната нормативна промяна. Вместо да съобрази това, както и приложимите общностни норми, наред с разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. във вр. с § 1, т. 4, б. "в" от нейните ДР и да не изисква частично възстановяване на получените суми, административният орган е издал оспорения АУПДВ в нарушение на материалния закон. Отменяйки същия, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответницата по касация се следват разноски, каквито тя е направила за заплащане на възнаграждение на адв. Стойкова в размер на 6200 лв. по договора за правна защита и съдействие от 05.04.2024 г., възражението за чиято прекомерност е неоснователно предвид обема и качеството на осъществената от адвоката правна защита изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и подробно писмено становище по съществото на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение