Решение № 2386 от 7.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

С решение 79 от 20.03.2020г., постановено по адм.д. 330/2019г. Административен съд Кърджали е отменил ревизионен акт Р 16000918006565 091 001/13.06.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение 474/14.08.2019г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с който на Д. КУТЯНОВА , [ЕГН], от гр.Кърджали, [жк] , [адрес], по реда на чл.19,ал.1 и 2 ДОПК в качеството й на управител на КУТЯНОВ СТРОЙ ЕООД, [ЕИК], са установени задължения по ЗДДС за периода от 01.12.2012г. до 31.05.2013г. в размер на 169 863,35лв. главница и 86 518,16лв. лихви за забава. С решението съдът е осъдил ДОДОП Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 5 593,81лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Арнаудов в качеството му на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.Пловдив. В същата се прави оплакване, че постановено решение на Административен съд Кърджали е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Кърджали и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответницата по касационната жалба Д. КУТЯНОВА , [ЕГН], от гр.Кърджали, [жк] , [адрес], чрез адв.дружество Шопов и Янков, представлявано от адв. Н. Шопов и адв.М. Янков, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

С решението си Административен съд Кърджали е отменил ревизионен акт Р 16000918006565 091 001/13.06.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение 474/14.08.2019г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с който на Д. КУТЯНОВА , [ЕГН], от гр.Кърджали, [жк] , [адрес], по реда на чл.19,ал.1 и 2 ДОПК в качеството й на управител на КУТЯНОВ СТРОЙ ЕООД, [ЕИК], са установени задължения по ЗДДС за периода от 01.12.2012г. до 31.05.2013г. в размер на 169 863,35лв. главница и 86 518,16лв. лихви за забава. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, събраните доказателства, констатациите на органа по приходите за ангажиране на отговорността на задълженото лице на основание чл.19,ал.1 и 2 ДОПК. Възпроизведени са и мотивите от решението на директора на ДОДОП Пловдив при административното оспорване на ревизионния акт. В мотивите на решението са възпроизведено дословно и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, притежава законово установената форма. Като неоснователни са определени възраженията на жалбоподателката за допуснати нарушения на основни принципи на ДОПК. Прието е, че заповедите за възлагане на ревизия, съответно ревизионните доклад и акт са подписани с квалифициран електронен подпис.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност могат да бъдат систематизирани до следното:

1. В тази връзка е дадено тълкуване на разпоредбите на чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, с които е установена лична имуществена отговорност на определена категория лица и са посочени елементите на фактическия състав на същата. Посочено е, че на органа по приходите тежи доказателствената тежест за установяване на елементите на фактическия състав. 2. На база на събраните по делото доказателства е прието за установено, че са установени два от елементите на фактическия състав по чл.19,ал.1 ДОПКС това, че Д. КУТЯНОВА е била управител на КУТЯНОВ СТРОЙ ООД и това, че дружеството има установени публични задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт, които не са събрани поради откриване и провеждане на производство по несъстоятелност. 3. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установяват субективните елементи на фактическия състав липсва укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да декларира пред органа по приходите и не се доказва причинно-следствена връзка между поведението на задълженото лице и невъзможността да се съберат задълженията. Посочено е, че в ревизионния акт няма констатации относно това какви факти и обстоятелства е укрила жалбоподателката, за да бъде ангажирана отговорността й. Акцентирано е, че за процесните данъчни периоди дружеството има двама управители, които са го представлявали заедно и по отделно,като втори управител е бил К. Кутянов, на който има съставен идентичен ревизионен акт за отговорност по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, без да бъде проверено всеки един договор, протокол, фактура и прочие кой от двамата управители е подписал и следва да носи отговорност за това. 4. На отделен ред са изложени мотиви, че укриването на факти и обстоятелства, като проявна форма на поведение на субекта на отговорността предполага активно,съзнателно действие; субект на укриването е управителя, доколкото при действието си по чл.141,ал.2 ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността и така несъмнено формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки; информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация по чл.125 ЗДДС, чл.115 ППЗДДС и приложение 13 към ППЗДДС; разминаването между декларираното и действителното е укриване, но само ако е умишлено, т.е. субектът на отговорността следва да е бил наясно относно смисъла и значението на действията или бездействията си, предвиждал е техните последици и е искал или допускал настъпването им. 5. Изграден е извод, че само с представяне на ревизионния акт на дружеството и черпене на доводи въз основа на отразеното в него не се доказва при условията на пълно доказване наличието на поведение на задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Съдът е коментирал на отделен ред, че не се спори дали ДДС по сделките с посочените четири дружества е бил начислен или неначислен правомерно, а дали са налице действия на управителя по чл.19,ал.1 ДОПК, както и че в случая става въпрос за трайни търговски взаимоотношения, а не за еднократни сделки с цел неначисляване или укриване на ДДС. 6. На отделен ред е коментиран въпроса, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да се съберат задълженията на дружеството. Посочено е, че при изяснената фактическа обстановка се налага извод за определяне на допълнителни задължения за ДДС поради наличие на хипотеза по чл.70,ал.5 ЗДДС,но не и за действие за ангажиране на отговорност по чл.19,ал.1 ДОПК.

По сходен начин са изложени мотивите на първоинстанционния съд по отношение на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК. 1. Дадено е тълкуване на нормата, на база на което са посочените отделните елементи на фактическия й състав. 2. Направен е коментар, че за ангажиране на отговорността при тази хипотеза в ревизионния акт е направено отново позоваване на ревизионния акт на дружеството КУТЯНОВ СТРОЙ ООД , като може да се направи извод, че са нарушени принципите на обективност и безпристрасност, с оглед на това, че ревизията на дружеството е за данъчни периоди 01.10.2008г. 31.05.2013г., а тази на Д. КУТЯНОВА е за период от 6 месеца от 01.12.2012г. до 31.05.2013г., който не дава точна и ясна представа за дейността на дружеството. 3. Посочено е, че констатациите и твърденията на органа по приходите в тази хипотеза се изразяват в това, че задълженото лице, заедно със съпруга си /другият управител/ и сина си/счетоводител на дружеството,/ са теглили суми от сметките на последното, които са използвали за свои цели, счетоводно те са били отразени като постъпили в касата на дружеството. Прието е, че тази констатация е опровергана от заключението на вещото лице, отделно от това, пари от сметките не са теглени само от Д. КУТЯНОВА, а и от посочените две други лица.

На база на изложеното са направени следните изводи за ангажиране на отговорността на жалбоподателката: 1.Органите по приходите не са извършили самостоятелна ревизия на задълженото лице Д. КУТЯНОВА, с цел установяване по обективен начин наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността й по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, а са приели фактите и обстоятелствата от проведената ревизията на търговското дружество КУТЯНОВ СТРОЙ ООД 2. По тази причина не са установени отделните елементи на фактическия състав на отговорността, а констатациите за наличие на такива не са подкрепени с никакви доказателства и всъщност е въведена презумпция виновност на задълженото лице. 3. Акцентирано е в продължение, че при наличие на двама управители, които представляват дружеството заедно и по отделно, има съставен идентичен ревизионен акт / и като основание и като размер на отговорността/ на другия управител К. Кутянов, което допълнително потвърждава тезата на съда, че в хода на ревизията не са установени специфичните факти и обстоятелства, установяващи отговорността на ревизираното лице Д. КУТЯНОВА.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт и основателност на жалбата.

По отношение на разноските първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответната страна за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателката е основателно и е намалил размера на дължимото адвокатско възнаграждение до установения минимум.

Решението на Административен съд Кърджали e не правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на ДОДОП Пловдив се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че не са налице елементи от фактическия състав на чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, което прави издадения ревизионен акт незаконосъобразен.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

На дружество КУТЯНОВ СТРОЙ ООД е извършена ревизия по ЗДДС, приключила с издаването на ревизионен акт Р 09 1402861 091 001 /10.03.2015г., който като необжалван е влязъл в законна сила и и с който поради непризнато право на данъчен кредит на дружеството са установени задължения за ДДС общо в размер на 169 863,35лв. и лихви за забава в размер на 86 518,16лв. В хода на ревизията е установено, че през посочените периоди Д. КУТЯНОВА е била един от управителите на дружеството, заедно със съпруга си К. Кутянов. При така установените факти органът по приходите е приел, че са налице хипотези по чл.19,ал.1 и ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Д. КУТЯНОВА за въпросните задължения на дружеството, обосновано с това, че тя като управител на същото през процесните периоди е разполагала с представителна власт да обяви пред органа по приходите факти и обстоятелства с правно значение декларирането на облагаеми доставки и като е подавала такива за нереални доставки, е укрила факти и обстоятелства, станали причина за несъбираемост на установените задължения на дружеството. По отношение на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК като констатация за ангажиране на отговорността е посочено обстоятелството, че Д. КУТЯНОВА, заедно със съпруга си К. Кутянов и синът им Б. Кутянов/ в определен период счетоводител на дружеството/ са теглили парични суми от банковата сметка на дружеството, не са използвали същите за погасяване на задълженията на дружеството и по този начин е извършено скрито разпределение на печалбата, като същевременно се е стигнало до намаляване на имуществото на кооперацията и невъзможност за изпълнение на възникналите задължения.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите установяват част от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, но не всички елементи, поради което ревизионният акт е издаден в противоречие с материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и изграден при правилно приложение на материалния закон по отношение на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК, но за неправилен и необоснован на фактите по делото и в противоречие с материалния закон в частта по чл. 19,ал.2 ДОПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността кой може да бъде трето отговорно лице управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК 3. Действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че ревизираното дружество не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че между страните по делото не е спорно наличието на следните елементи 1. Налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК - дружество КУТЯНОВ СТРОЙ ООД има установени с ревизионен акт публични задължения за данък добавена стойност /ДДС/ и и лихви за забава. 2. Задълженото лице не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения. 3. Няма спор също, че ревизираното лице Д. КУТЯНОВА притежава качеството на лице, което може да бъде субект на отговорност по чл.19,ал.1, тъй като е била един от управителите на дружеството през процесните данъчни периоди.

Спорно е, дали са налице останалите елементи от фактическия състав на отговорността 1. Налице ли е действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, което е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение;и 2.Съществува ли причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорните въпроси. По отношение на укриването на факти и обстоятелства по смисъла на правната норма е прието,че действително в качеството си на управител лицето има задължения да подава съответните декларации до органа по приходите и неотразяването на действителното правно положение /непризнато право на данъчен кредит поради липса на реални доставки и наличие на хипотеза по чл70,ал.5 ЗДДС/ съставлява укриване на такива факти и обстоятелства, но в случая не може да се приеме, че това обстоятелство е доказано от органа по приходите само с факта на прилагане по административната преписка на съставения ревизионен акт на дружество КУТЯНОВ СТРОЙ ООД. Този извод е обоснован с това, че доставките по които не е признато право на данъчен кредит са извършени от дружества, с които задълженото такова е имало регулярни търговски взаимоотношения, т.е. не става въпрос за инцидентни сделки с цел неначисляване или укриване на ДДС, че липсват данни ревизираната Д. КУТЯНОВА да е действала умишлено. Като решаващ аргумент се посочва и обстоятелството, че след като дружеството е било представлявано от двама управите заедно и по отделно, то е следвало да бъде установено и доказано кой от двамата управители е подавал въпросните декларации, което не е било сторено предвид на това, че на другия управител К. Кутянов е бил съставен идентичен ревизионен акт за същата отговорност. На отделен ред е прието, че отделно от това по делото не е доказано по несъмнен начин и другият елемент от фактическия състав на отговорността че именно в резултат на това поведение на ревизираното лице се е стигнало до невъзможността за събиране на задълженията на дружеството.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд по отношение на това, че в рамките на ревизията не е доказано т.н. уникалност на връзката че в резултат на това поведение на управителя се е стигнало до невъзможност за събиране на задълженията на дружеството, но не споделя изводите му, че не е доказано поведение на задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства пред органа по приходите.

От представените по делото доказателства свързани с ревизията на КУТЯНОВ СТРОЙ ООД е видно , че в хода на същата е установено множество нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправомерно упражняване на право на данъчен кредит по фактури, които не материализират реални доставки по смисъла на чл.6,ал.1 и чл.9,ал.1 ЗДДС, както и на издадени без основание кредитни известия към клиенти на дружеството. В хода на ревизионното производство са изискани от дружеството представянето на доказателства, установяващи реалното извършване на доставките, но такива не са представени. С оглед на това органите по приходите са направили обоснован извод, че ревизираната Д. КУТЯНОВА, в качеството си на управител е знаела или не може да не е знаела, че дружеството което представлява, като получател по процесните фактури участва в привидни сделки и е поела риска от това. Въпросните фактури са послужили за неправомерно упражняване на право на данъчен кредит, което несъмнено уврежда фиска чрез внасянето на данъчни задължения в по-нисък размер. Това обстоятелство не се променя от факта, че дружеството е представлявано от двама управители и че на другия такъв има съставен идентичен ревизионен акт с отговорност по чл.19,ал.1 и 2 ДОПКТ, доколкото всеки от управителите има отговорност за цялото задължение /чл.145 ТЗ/, а въпрос на преценка на приходната администрация в качеството й на кредитор е от кой от двамата ще търси сумата.

Липсата на един от кумулативните елементите от фактическия състав на чл.19,ал.1 ДОПК е пречка да се реализира отговорността.

При извършената служебна проверка при условията на чл. 218,ал.2 АПК за правилното приложение на материалния закон, настоящата съдебна инстанция намира за неправилно решението на административния съд в частта му, относно ангажиране отговорността на задълженото лице по чл.19,ал.2 ДОПК / в касационната жалба не се правят оплаквания в тази насока/.

По отношение на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да бъде посочено следното:

Нормата определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

6. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Подобно на изложеното по горе за отговорността по ал. първа на чл. 19 ДОПК, и при тази по ал. 2 между страните няма спор, че Д. КУТЯНОВА е била управител на задълженото лице "КУТЯНОВ СТРОЙ" ООД от момента на учредяването му до момента на съставяне на ревизионен акт на дружеството, че последното има изискуеми публични държавни задължения за посочените по-горе данъци и процесните данъчни периоди, както и че дружеството не разполага с парични средства и активи, с които да покрие задълженията си.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите два елемента от отговорността дали задълженото лице в качеството си на управител на "КУТЯНОВ СТРОЙ" ООД е извършила действия, попадащи в хипотезите, очертани в ал. 2 на чл. 19 ДОПК и и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на тези въпроси, който е определил констатациите на приходния орган в тази насока като такива в противоречие с материалния закон и фактите по делото.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, като го намира за необоснован за фактите и обстоятелствата по делото, което в краен резултат е довело до неправилно приложение на материалния закон.

От констативната част на ревизионния акт е видно, че като действия, влизащи в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, са посочено това, че по баланса на дружеството за 2013г. са били налични вземания от клиенти в размер на 1 108хил.лева, задължения към доставчици в размер на 1 603хил.лева, налични пари в касата в размер на 306хил.лв. В хода на ревизията е установено, че от разплащателните сметки на дружеството за периода м.12/2012г. м.12/2013г. са изтеглени и внесени суми както следва : от Б. Кутянов /син на управителите и счетоводител на дружеството/ 350 504,00лв. и внесени 4 310лв. от Д. Кутянова изтеглени 94 015лв. и внесени 6 090лв. и от К. Кутянов внесени 500лв. С ревизионния акт е прието, че въпросните суми неправомерно се отчетени като използвани за покриване на задълженията на дружеството към доставчици и че същите по същество съставляват скрито разпределение на печалба по смисъла на чл.19,ал.2,т.1 ДОПК. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на ревизиращите органи са оборени от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по която е установено, че въпросните суми за осчетоводени като разходи за заплати и други задължения на дружеството.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и изграден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл.202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

В заключението си /л.-475 и сл. от първоинстанционното дело/ вещото лице действително дава становище, че изтеглените суми от банковата сметка на дружеството са били осчетоводени като внесени на каса и използвани за покриване на различни задължения на дружеството. При разпита в съдебно-заседание на 14.01.2020г./л.-803 и сл.от първоинстанционното дело/, вещото лице е посочило, че при изготвяне на заключението си не са му били представени приходно-касови ордери за внасяне на въпросните суми в касата на дружеството, тъй като счетоводната кантора, която съхранява документи и му е предоставяла такива за съставяне на заключението, не е обслужвала текущо дружеството по време на ревизирания период. Вещото лице е заявило още, че не са му представени и първични счетоводни документи, от които да е видно, че изтеглените суми от банковите сметки са използвани за погасяване на задължения на дружеството.

Предвид на това, не може да бъде прието, че експертното заключение, което според първоинстанционния съд опровергава констатациите на ревизионния акт за наличие на предпоставките по чл.19,ал.2 ДОПК, е обективно и компетентно съставено и като такова следва да бъде кредитирано.

Впрочем в свое решение 78 от 07.04.2020г., постановено по адм.д. 331/2019г. , при оспорване на ревизионния акт, с който е ангажирана отговорността по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК на другия управител К. Кутянов, същият състав на Административен съд Кърджали приема, че идентично заключение на същото вещо лице не следва да бъде кредитирано, и че при същите факти и обстоятелства са налице предпоставките на чл.19, ал.1 и 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя.

С оглед на фактите по делото следва да бъде прието, че съществува причинна връзка между изтегляне на въпросните суми и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството, което косвено се потвърждава и от факта, че дружеството е имало големи задължения към доставчици и е изпаднало в неплатежоспособност.

Предвид на обстоятелството, че изтеглената сума от банковите сметки е по-голяма от размера на задълженията по настоящия ревизионен акт, отговорността на задълженото лице Д. КУТЯНОВА следва да бъде за пълния размер на задълженията.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че са налице предпоставките на чл.19,ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Д. КУТЯНОВА , [ЕГН], в качеството й на управител на КУТЯНОВ СТРОЙ ЕООД, [ЕИК], за установени задължения по ЗДДС за периода от 01.12.2012г. до 31.05.2013г. в размер на 169 863,35лв. главница и 86 518,16лв. лихви за забава. Това обосновава и извод, че ревизионен акт Р 16000918006565 091 001/13.06.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение 474/14.08.2019г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, се явява законосъобразен.

Като е приел друго и е отменил същия като незаконосъобразен, Административен съд Кърджали е постановил едно не правилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Д. КУТЯНОВА следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ДОДОП Пловдив, разноски по делото за двете инстанции в размер на 21 699,07лв., от които 1700лв. д.такса за касационната инстанция, 5 093,81лв. юрисконсулско възнаграждение за първата инстанция и 14 905,26лв. юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на осн.чл.222,ал.1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,