Решение № 6731 от 6.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието, чрез процесуален представител П. Николова главен юрисконсулт в дирекция Правни дейности, срещу Решение по т.14 от Протокол 11 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.03.2022 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на П. Апостолова заместник на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, по предложение с рег. индекс ВСС 16631/09.12.2021 г., подадено от Министъра на правосъдието. Наведените в жалбата възражения относно несъответствие на обжалваното решение с установената фактическа обстановка по дисциплинарното производство, обуславяща неправилно приложение на материалния закон и несъотвествие с целта му са относими към основанията за оспорване на административните актове, релевиращи доводи за незаконосъобразност. Поддържа, че са извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал.3, т.3 и т.4 ЗСВ. Иска се отмяна на обжалваното решение на Прокурорската колегия на ВСС като неправилно и вместо него постановяване на друго, с което да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.1 ЗСВ забележка. Претендира се присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуален представител главен експерт юрисконсулт Ж. Калчева Урумова, оспорва основателността на жалбата. Намира процесното решение за законосъобразно. Развити са съображения, че същото е прието, след всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка, въз основа на което е обоснован извод досежно липсата на виновно извършено дисциплинарно нарушение. Изложени са доводи относно липсата на пороци при издаване на решението, съставляващи основания за отмяна му, поради което се иска жалбата срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна П. Апостолова - заместник на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП), чрез процесуален представител адв. А. Икономов, оспорва основателността на жалбата. Релевирани са възражения относно липсата на доказателства, обосноваващи наличие на твърдяните нарушения по чл. 307, ал.3, т.3 и т.4 ЗСВ. Намира решението на Прокурорската колегия на ВСС за правилно и законосъобразно, поради което се иска отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на съдебни разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3, пр.3 от Закона за адвокатурата, за оказаната безплатна правна помощ по време на дисциплинарното производство и пред Върховния административен съд, в размера, който е определен в Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно тежестта на делото по преценка на съда. Върховният административен съд тричленен състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Дисциплинарното производство е образувано с Решение по т. 25.1 от Протокол 44/15.12.2021 г. на Прокурорската колегия на ВСС, на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, по предложение с per. индекс ВСС-16631/09.12.2021 г. на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на П. Апостолова - заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ, включително нарушения на т. 8.3, т. 8.5 и т. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Предложението за образуване на дисциплинарно производство се основава на оповестени в медиите данни за пропуски, нарушения и разнопосочна практика във връзка с разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт, извършващо се на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване на изискванията на чл. 360б ЗСВ. Във връзка с горното, с писмо на министъра на правосъдието, адресирано до председателите на ВКС, ВАС, апелативните съдилища, главния прокурор на Република България, административните ръководители на Върховна административна прокуратура и на апелативните прокуратури, е изискано предоставянето на информация относно приетите от съответните административни ръководители вътрешно-ведомствени актове, осигуряващи прилагането на принципа на случайния подбор, както и приетите вътрешни правила за сформиране на съдебни състави и екипи за разследване на случаен и определен избор. Такова искане е отправено и до Прокуратурата на Република България, като с писмо 91-00-176/20.08.2021 г. са изискани документи, отнасящи се до съобразяване с принципа за случайно разпределение на делата и одобряването на модула за случайно разпределение на преписките, вграден в Унифицираната информационна система на прокуратурата (УИС). Предвид непредоставяне на информацията е изпратено напомнително писмо с per. 91-00-176/09.11.2021 г. до Главния прокурор с повторна молба за предоставяне на поисканата информация. От страна на Главния прокурор исканата информация не е предоставена. С писмо с per. 91-00-176/09.12.2021 г., подписано от П. Апостолова - за Главния прокурор (съгласно Заповед РД-05-4253/06.12.2021г.), в Министерство на правосъдието са представени действащите към момента Правила за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в Прокуратурата на Република България. Не е предоставена пълната информация, тъй като не са представени заповедите на административните ръководители на прокуратурите, с които се създава организация за приложението на принципа за случайно разпределение на преписките и досъдебните производства в ръководените от тях структури. Отбелязано е, че писмото от П. Апостолова е постъпило в МП по електронна поща и на хартиен носител, рано сутринта на 09.12.2021 г., веднага след като в късния следобед на 08.12.2021 г. в автоматизираната информационна система на МП (електронната деловодна система на МП) е качено предложението за образуване на дисциплинарно производство за подпис от министъра. Твърди се, че с отказа да предостави своевременно информацията на Министъра на правосъдието, П. Апостолова - за Главен прокурор (съгласно Заповед РД-05-2831/09.08.2021г.), е допуснала извършването на дисциплинарни нарушения при изпълнение на заеманата от нея длъжност - виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Заявено е, че с действията, респективно бездействията си, П. Апостолова - заместник на главния прокурор при ВКП, е нарушила изискванията на т. 8.3, т. 8.5 и т. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, произтичащи от специфичните правила за етично поведение на административните ръководители. Изложено е също, че констатираните нарушения на правилата на професионалната етика по своята същност имат за последица и накърняване престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Твърди се, че посочените действия и бездействия на прокурор П. Апостолова, в качеството й на заместник на главния прокурор при ВКП, са допуснати съзнателно и виновно и представляват тежки дисциплинарни нарушения на чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, за което следва да й бъде наложено съответстващото на тях най-тежко дисциплинарно наказание. С решение по т. 25.2 от Протокол 44/15.12.2021 г. на Прокурорската колегия на ВСС, на основание чл. 316, ал.3 ЗСВ е избран чрез жребий дисциплинарен състав. В съответствие с изискванията на чл. 316, ап. 7 ЗСВ, на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице са изпратени препис от предложението на министъра за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства. Предоставена е възможност да направи писмени възражения и да посочи допълнителни доказателства, както и да ползва адвокатска защита. Пред дисциплинарния състав вносителят на предложението - Министърът на правосъдието, се представлява от П. Минчева - инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието и П. Николова - главен юрисконсулт в дирекция Правни дейности в Министерство на правосъдието, които поддържат предложението в цялост и пледират за налагане на съответно на тежестта на нарушенията по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ дисциплинарно наказание. В проведеното заседание на дисциплинарния състав на 02.02.2022 г., при закрити врата, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице - П. Апостолова заместник на Главния прокурор при ВКП, се явява лично и с адв. А. Икономов. Оспорва изцяло предложението за налагане на дисциплинарна отговорност. Излага аргументи за липса на нарушения, изразяващи се в несвоевременни действия в отговор на постъпилите от Министерство на правосъдието писма в периодите, в които П. Апостолова е замествала Главния прокурор и е действала от негово име, като следователно не е нарушила нормите на т. 8.3, т. 8. 5 и т. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и съответно не е извършила дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ. За изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за делото дисциплинарният състав допуска и приема като доказателства: 1/ представените с предложение с per. индекс ВСС-16631/09.12.2021г. заверено копие на писмо с per. 91-00-176/20.08.2021 г. от проф. Я. Стоилов, министър на правосъдието до председателите на Апелативен съд - гр. София, Апелативен съд - гр. Бургас, Апелативен съд - гр. Варна, Апелативен съд - гр. Велико Търново, Апелативен съд - гр. Пловдив, Апелативен специализиран наказателен съд София; заверено копие на писмо с per. 91-00-176/27.08.2021 г. от П. Цветанова - за главен прокурор до проф. д-р Я. Стоилов, министър на правосъдието; заверено копие на писмо с per. 91-00-176/15.09.2021 г. от проф. д-р Я. Стоилов - министър на правосъдието до П. Цветанова в качеството й на заместващ главния прокурор; заверено копие на писмо с per. 91 -00-176/09.11.2021 г. от И. Демерджиев - министър на правосъдието до И. Гешев - главен прокурор на Република България; заверено копие на писмо с per. 91-00-176/07.12.2021 г. на министъра на правосъдието; заверено копие на писмо с per. 91-00-176/09.12.2021 г. (изх. 8427/2013 г. - ГП от 08.12.2021 г.), подписано от П. Цветанова - за главен прокурор (съгласно Заповед РД-05-4253/06.12.2021 г.); 2/ представените от вносителя на предложението в проведеното заседание писмо на министъра на правосъдието с изх. 91-00-176 от 20.08.2021 г.; заверено копие от електронната деловодна система на Министерството на правосъдието; писмо изх. АГП-167 от 01.02.2022 г. на главния секретар на администрацията на главния прокурор М. Райковска, представляващо таблица за периодите, в които П. Цветанова е замествала главния прокурор за времето от 01.08.2021 г. до 31.12.2021 г.; копие на заповед на главния прокурор РД-28-31 от 09.08.2021 г., копие на заповед на главния прокурор РД-05-3016 от 23.08.2021 г,; копие на заповед на главния прокурор РД-08-1755 от 12.11.2021 г.; копие на заповед на главния прокурор РД-08-1771 от 19.11.2021 г.; копие на заповед на главния прокурор РД-05-4253 от 06.12,2021 г.; копие на заповед на главния прокурор РД-05-4269 от 06.12.2021 г. На основание чл. 319 ЗСВ дисциплинарният състав приема Решение ВСС-5206 /18.03.2022г., с което предлага на Прокурорската колегия на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание на П. Апостолова заместник на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, по предложение с рег. индекс ВСС 16631/09.12.2021 г., подадено от Министъра на правосъдието. При преценка на събраните доказателства по дисциплинарното дело и доводите на страните, дисциплинарният състав приема за установено от фактическа страна, че П. Апостолова заема длъжността заместник на Главния прокурор при ВКП, като за времето от 01.08.2021г. - 31.12.2021г. тя е изпълнявала по заместване длъжността Главен прокурор, както следва: от 09.08.2021г. до 15.08.2021г. съгласно заповед РД-05-2831/09.08.2021 г. на Главния прокурор; от 23.08.2021г. до 06.09.2021г. съгласно заповед РД-05-2831/09.08.2021 г. на Главния прокурор; за времето от 13.11.2021г. до 14.11.2021г., съгласно заповед РД-08-1755/12.11.2021г. на Главния прокурор; за времето от 20.11.2021г. до 21.11.2021г., съгласно заповед РД-08-1771/19.11.2021 г. на Главния прокурор; за времето от 07.12.2021г. до 09.12.2021г., съгласно заповеди РД- 05-4253/06.12.2021г. и РД-05-4269/06.12.2021г. на Главния прокурор. На 20.08.2021 г. проф. д-р Я. Стоилов - Министър на правосъдието, е изпратил писмо изх. 91-00-176 до Главния прокурор на Република България. С него той е поискал в 7-дневен срок да му бъдат предоставени приетите и действащи към момента във ВКП вътрешни правила за случайно разпределение на постъпилите дела и преписки, както и приетите вътрешни правила на ПРБ за сформиране на екипи за разследване/проверка на случаен и определен избор. На 27.08.2021 г., с писмо изх. 8427/2013 г. - ГП П. Апостолова, в качеството си на заместващ Главния прокурор, е изпратила писмо изх. 91-00-176 до проф. д-р Я. Стоилов - министър на правосъдието, с което е поискала да бъде уточнено във връзка с изпълнение на коя от дейностите на Министерство на правосъдието или по коя от посочените в чл. 370 от ЗСВ насоки на взаимодействие с органите на съдебната власт се иска предоставянето на вътрешно-ведомствени актове на Прокуратурата на Република България, касаещи принципа на случайния подбор. Посочено е, че контролът по прилагането на чл. 9, ал. 2 от ЗСВ се осъществява от Инспектората към Висшия съдебен съвет или по линия на контролно-ревизионната дейност в системата на прокуратурата. С писмо per. 91-00-176/15.09.2021 г. проф. д-р Я. Стоилов - Министър на правосъдието, адресирано до П. Апостолова, в качеството й на заместващ Главния прокурор съгл. заповед РД-05-2831/09.08.2021г., е отговорил, че вътрешно-ведомствените актове, свързани със случайното разпределение на преписките, са изискани с оглед предвиденото в чл. 370, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗСВ взаимодействие между органите на съдебната власт, ВСС и органите на изпълнителната власт, което се осъществява във връзка с изработване проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на компетентността на министъра на правосъдието; информационните технологии и противодействие на престъпността. Посочено е, че такава информация е поискана и от съдилищата във връзка със заявена от прокуратурата позиция и в частност главния прокурор, че съществуват сериозни съмнения, че ползваната в съдилищата система за случайно разпределение на делата е била манипулирана. Посочено е, че в интерес на обществото е да се установи как работят в комплекс приетите от Прокуратурата на Република България правила и ползваните информационни системи при разпределение на преписките и осигуряват ли същите обективни условия за прилагането на принципа на случайния подбор при това разпределение. Посочва се също, че исканата информация е необходима и във връзка с предвиденото в чл.312, ал.1, т.4 от ЗСВ правомощие на министъра на правосъдието да изготвя и внася предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител. В писмо с per. 91-00-176/09.11.2021г. на Министъра на правосъдието до Главния прокурор се твърди, че към този момент в Министерството на правосъдието не е получена поисканата с писмо изх. 91-00-176/20.08.2021 г. информация от прокуратурата, поради което се иска предоставянето й възможно най-бързо. С писмо с per. 91-00-176/07.12.2021 г. до ВСС, ВКС, ВАС, Апелативен съд - гр. София, Апелативен съд - гр. Варна, Апелативен съд - гр. Бургас, Апелативен съд - гр. Пловдив, Апелативен съд - гр. Велико Търново и Апелативен специализиран наказателен съд, СГС, СРС и Прокуратурата е изпратен изготвеният от Министерство на правосъдието преглед на прилагането на принципа на случаен подбор при разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт на базата на предоставените от съдилищата вътрешни правила за случайното разпределяне на делата, при което била установена разнопосочна практика по прилагането на чл. 9 от ЗСВ от съответните органи на съдебната власт при регламентирането на реда за разпределението на делата и преписките чрез принципа на случайния подбор, което налагало практиката да бъде унифицирана и приведена в съответствие със законовите изисквания. С писмо 8427/2013 г. - ГП/08.12.2021г,, изпратено от П. Апостолова в качеството й на заместващ Главния прокурор съгласно заповед РД-05-4253 от 06.12.2021 г. на Главния прокурор, до Министъра на правосъдието в отговор на писмо с per. 91-00-176/07.12.2021 г. са изпратени действащите към момента Правила за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в Прокуратурата на Република България. Правилата са получени по електронен път в Министерството на правосъдието на 08.12.2021 г. в 17,36 часа. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба дисциплинарният състав намира, че П. Цветанова не е осъществила дисциплинарните нарушения, които й се вменяват във вина от Министъра на правосъдието. Обоснован е извод, съобразно който не е установено неизпълнение на служебни задължения от страна на П. Апостолова. Развити са съображения, че обект на дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.З, т.4 ЗСВ могат да бъдат само задължения на магистрата /респ. административния ръководител/, които произтичат от длъжността, която той заема. Предоставянето на информация /освен в хипотезите на чл.138, т.12 и чл.138а ЗСВ/ или вътрешноведомствени актове по искания, направени от органи на изпълнителната власт, не е сред служебните задължения, които са възложени на Главния прокурор, респ. неговите заместници, по силата на закона и не произтичат имплицитно от заеманата длъжност. Дисциплинарният състав извежда, че в предложението, поставило началото на производството, Министърът на правосъдието не сочи конкретни служебни задължения, които П. Апостолова не е изпълнила във връзка с предоставянето на поисканите от него вътрешни правила. Цитираните от министъра норми от ЗСВ - чл.3606, ал.1 и 2; чл.370, ал.1, т.2, 4 и 5; чл.138, т. 12; чл.378, са приети за неотносими към случая, тъй като не установяват конкретни служебни задължения за Главния прокурор /неговите заместници/, а регламентират използването на информационни системи от органите на съдебната власт, изработването на проекти за нормативни актове, информационни технологии и противодействие на престъпността. В контекста на изложеното, дисциплинарният състав намира, че дори и да се приеме, че Главният прокурор /лицата, които го заместват/, имат нормативно задължение за предоставяне на исканата информация, по делото не е установено извършено действие или бездействие, с което П. Апостолова, в качеството си на заместващ, не е изпълнила това задължение. Посочено е, че в предложението се интерпретира един и същи факт по различни начини - в писмените бележки се говори за забавяне при представянето на изисканите правила, но и за отказ да се предостави информацията. Тези две твърдения са квалифицирани като противоречиви и взаимно изключващи се. Формиран е извод, че в разменените между ПРБ и МП писма липсва отказ на П. Апостолова да предостави на министъра поисканите от него правила. Липсва и нарочен акт в този смисъл /напр. заповед/. В решението на дисциплинарния състав е посочено, че не е налице и забавяне при представянето на исканите правила. Формиран е извод, че дори и да се приеме, че за Главния прокурор съществува такова задължение, то липсва установен срок, в който това следва да бъде сторено. На 27.08.2021 г., четири дни след като й е възложено да замества Главния прокурор, П. Апостолова е поискала информация от министъра във връзка с изпълнението на кои негови правомощия се иска получаването на вътрешнослужебни актове на прокуратурата. До края на периода, в който тя е замествала Главния прокурор - 06.09.2021г., изисканата от министъра информация не е била дадена. Отговорът на министъра е изпратен едва на 15.09.2021г., а Правилата са изпратени на министъра на правосъдието на 08.12.2021г.- един ден след получаването на писмо изх. РГ-91-00-176/07.12.2021г. По изложените съображения, дисциплинарният състав намира, че описаната деятелност не покрива от обективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.З, т.4 ЗСВ - виновно неизпълнение на служебните задължения. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на магистрата. Дисциплинарният състав намира, че не е установено и извършването на дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.З, т.З ЗСВ. Развити са мотиви, че за наличието на това нарушение, следва да се установи действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/, което накърнява престижа на съдебната власт. Липсват твърдяните от министъра нарушения на т.т.8.3; 8.5 и 8.6 КЕПБМ. Изведено е, че в предложението не се сочат никакви действия или бездействия, които са довели до накърняването на престижа на съдебната власт. Обоснован е извод, че в случая се касае за служебна кореспонденция между органи на съдебната и на изпълнителната власти, която не е била публично достъпна и която обективно не може да доведе до уронването на престижа на съдебната власт. По отношение приложението на т.8.3, изр. първо от КЕПБМ е прието, че регламентацията на организацията на поверената на административния ръководител служба с оглед постигане на най-добри резултати, няма връзка с конкретния случай. С второто изречение на разпоредбата се регламентира сътрудничеството между органи на съдебна власт и обществени служби. От доказателствата по делото е прието за установено, че П. Апостолова не е възпрепятствала сътрудничеството между прокуратурата и Министерството на правосъдието, тъй като исканата информация е била предоставена. Разпоредбата на т.8.5 от КЕПБМ е приета за неотносима към случая, доколкото изисква от магистрата на ръководна длъжност да следи за своевременното изготвяне на актовете на своите колеги и административния персонал. След анализ на нормата на т.8.6 от КЕПБМ, която регламентира утвърждаване на независимостта на магистратите при вземане на решения при спазване на принципа на случайното разпределение на преписките и делата, дисциплинарният състав извежда, че независимостта на прокурора е основен принцип при решаването на конкретни преписки и дела, а не при воденето на служебна кореспонденция. Дисциплинарният състав намира, че в конкретната хипотеза не е налице и накърняване на престижа на съдебната власт. Престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който тя има в обществото. Т. е. действието или бездействие, с което е нарушен КЕПБМ, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. Не са налице данни, че процесният случай на размяна на служебна кореспонденция между орган на съдебната власт и орган на изпълнителната власт, е станало достояние на лица извън съдебната система и е формирало в обществото негативни представи относно дейността на съдебната власт, доколкото престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото дава на тази власт. Формиран е решаващ мотив, че в конкретната хипотеза липсва уронване на престижа на съдебната власт. С писмо изх. ВСС-16631/21 от 18.03.2022 г. на основание чл. 320, ал.1 ЗСВ от председателя на дисциплинарния състав е представена преписката по дисциплинарно дело 14/2021 г. по описа на ВСС за внасяне в заседание на Прокурорската колегия на ВСС. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е уведомено за датата на провеждане на заседанието на Прокурорската колегия на ВСС 23.03.2022г., на което ще се внесе за разглеждане предложението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело 14/2021г. по описа на ВСС и за предвидената с разпоредбата на чл. 313, ал.1 ЗСВ възможност да се яви в заседанието за изслушване или представяне на писмени обяснения. При произнасяне по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело 14/2021 г. по описа на ВСС със 7 (седем ) гласа за и при липса на гласове против е прието Решение по т.14 от Протокол 11 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.03.2022г., с което не се налага дисциплинарно наказание на П. Апостолова заместник на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, по предложение с рег. Индекс ВСС 16631/09.12.2021 г., подадено от Министъра на правосъдието. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд тричленен състав на шесто отделение, намира от правна страна следното: Оспореният акт на Прокурорската колегия на ВСС е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, по предложение за привличане към дисциплинарната отговорност на магистрат, направено от орган по чл. 312, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Решението на Прокурорската колегия на ВСС е прието след проведено, съгласно изискванията на чл. 311 - чл. 320 ЗСВ, дисциплинарно производство. По реда на чл. 316, ал. 3 ЗСВ е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело. Дисциплинарният състав провежда заседания (13.01.2022г., 02.02.2022г.), за които уведомява вносителя на предложението и лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност (чл. 317 ЗСВ), в съответствие с правомощията си по чл. 318, ал. 3 ЗСВ. В дисциплинарното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства, като са съобразени доводите, изложени в становището на Министъра на правосъдието като вносител на предложението и възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговия защитник, като по реда и със средствата, предвидени в процесуалните закони, са събрани относимите доказателства (чл. 318 ЗСВ). Производството е проведено в съответствие с принципа за истинност, установен в чл. 7 АПК и при съблюдаване изискванията на чл. 35, чл. 36, чл. 37 и чл. 39 АПК. Процесното решение е подробно мотивирано, като съгласно чл. 320, ал. 7 ЗСВ за мотиви се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, предвид приемането на предложението му, както и изказаните съображения от членовете на Прокурорската колегия на ВСС. Приетото решение от Прокурорската колегия на ВСС отговаря на изискването за описание на обосноваващите го фактически и правни съображения. Формулираните изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да опорочават проведеното дисциплинарно производство и да представляват основания за отмяна на административния акт. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Установяването на посочените елементи е предпоставка за законосъобразност на акта. Неоснователни са наведените от оспорващия доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението на Прокурорската колегия на ВСС. Непосочването на конкретните фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на дисциплинарното нарушение не може да бъде заместено и/или санирано след налагане на дисциплинарното наказание. В настоящия случай липсват доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно извършено дисциплинарно нарушение от П. Апостолова заместник на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура по чл. 307, ал.3, т.4 ЗСВ неизпълнение на други служебни задължения. В Предложението за образуване на дисциплинарно производство, внесено от Министъра на правосъдието не е определен периодът на извършване на твърдените дисциплинарни нарушения от страна на магистрата. Действително едно дисциплинарно нарушение може да бъде извършвано продължително през определен период от време, какъвто е най-често срещания случай при дисциплинарните нарушения осъществявани чрез бездействие. Но при констатиране на такова нарушение и налагане на дисциплинарно наказание за него, дисциплинарно наказващия орган е длъжен задължително да посочи началото и края на периода през който се твърди, че е било осъществявано нарушението. Този период от време не може да се извежда чрез тълкуване. Посочването на периода, през който се твърди че е било извършвано дисциплинарното нарушение е от съществено значение, с оглед законосъобразността на наложеното наказание и правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. В същия смисъл е непротиворечивата практика на ВАС, обективирана в Решение 7352 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. 4153/2012 г., 5-членен с-в. Периодът на твърдяните дисциплинарни нарушения е конкретизиран от вносителя, чрез дописване на мотивите на предложението за образуване на дисциплинарно производство, едва в депозираните Писмени бележки" по дисц. дело 14/2021 г. на ВСС, адресирани до дисциплинарния състав. В тях е прието, че въпросният период е от 23.08.2021 г. до 06.09.2021 г. Наведените от оспорващия доводи относно наличието на нормативно установените задължения по отношение на Главния прокурор по чл. 138, т. 12 ЗСВ - на всеки 6 месеца да представя на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и по чл. 138, т.1 и т.2 ЗСВ - да ръководи и представлява прокуратурата и организира дейността на ВКП, Върховната административна прокуратура, Националната следствена служба и административните ръководители в прокуратурата са неотносими към спорния въпрос по делото относно наличието или липсата на извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. За да е налице нарушение на други служебни задължения", каквото е съдържанието на цитираната норма, е необходимо въпросните задължения да са ясно и точно формулирани в съответните законови и подзаконови актове уреждащи материята. В Предложението, писмените бележки и жалбата на министъра до Върховния административен съд се навеждат доводи за необходимост от съдействие между органите на съдебната и изпълнителната власт, каквато необходимост е обоснована. В конкретния случай липсват данни за забавяне на необходимото съдействие от страна на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице по отношение на искането на Министъра на правосъдието и още по-малко - за отказ от съдействие. По време на конкретизирания в Писмените бележки период от 23.08.2021 г. до 06.09.2021 г., П. Апостолова е отговорила на искането с per. 91-00-176/20.08.2021 г. от Министъра на правосъдието с писмо с изх. 8427/2013 - ГП от 27.08.2021 г. (т.е. 4 дни след заемане от нея на длъжността за главен прокурор" на 23.08.2021 г.). С писмото си тя е потърсила необходима информация в изпълнение на коя от дейностите на Министерство на правосъдието или по коя от определените в чл. 370 ЗСВ насоки на взаимодействие на Министъра на правосъдието с органите на съдебната власт, е направено искането за предоставяне на вътрешно-ведомствени актове на ПРБ. Отговор на запитването й е изпратен от Министъра на правосъдието едва на 15.09.2021 г. - т.е. 19 дни след получаване от него на писмото от 27.08.2021 г. и извън посочения период на извършване" на дисциплинарните нарушения. При липса на отговор от Министъра на правосъдието до края на периода, през който П. Апостолова е изпълнявала длъжността за главен прокурор" (23.08.2021 г. - 06.09.2021 г.), тя е била във фактическа невъзможност да изпълни искането му за представяне на вътрешно-ведомствените актове. Неоснователни са възраженията на оспорващия, съобразно които разяснението в изпълнение на кои правомощия на министъра се иска получаването на вътрешните правила", не може да бъде аргумент за забавяне на предоставянето им. Обосновано процесуалният представител на заинтересованата страна в писмените си бележки сочи, че обратният отговор от страна на министъра е изпратен 19 дни след получаването от него на писмото от 27.08.2021 г. Необосновано е възражението на жалбоподателя във връзка с твърдяното нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ за забавяне от около 4 месеца на исканото съдействие от страна на П. Апостолова. В случая оспорващият не отчита факта, че този срок е значително по-дълъг от определения от самия него и вменен период на извършване на нарушения от 23.08.2021 г. до 06.09.2021 г. Освен това, не е съобразено и обстоятелството, че за същите 4 месеца, видно от Писмо изх. АГП-167/2022 г. от 01.02.2022 г. на Главния секретар на ПРБ, П. Апостолова е изпълнявала длъжността за Главен прокурор" само 22 дни. Последното не позволява да й се вмени неизпълнение на други служебни задължения" за целия 4-месечен период. Неоснователни са и доводите във връзка с налични действия или бездействия, вкл. нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, уронващи престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Законът не дефинира и не категоризира възможните прояви, несъвместими със статуса на магистрата, но третира като състав на дисциплинарно нарушение онези от тях, които обективират отклонение от общоприетите морални норми и поради това формират отрицателна оценка за професионалния морал на магистрата, компрометират честта му в обществото, рефлектират и върху обществената оценка на интегритета на съдебната власт като цяло. Твърдението за немотивираност на обжалваното решение на Прокурорската колегия на ВСС, в частта относно т. 8.3, т. 8.5 и т. 8.6 КЕПБМ, е неоснователно. По въпроса са изложени мотиви от страна на дисциплинарния състав в неговото Решение ВСС-5206/18.03.2022 г., както и такива от Прокурорската колегия на ВСС, видно от пълния стенографски протокол от заседанието й. Възприетите като отправна точка публикации в медии нямат характер нито на официални, нито на частни документи с удостоверителен или диспозитивен характер. Публикациите в печатните издания са от категорията печатни материали, визирана в чл. 187 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и в административния процес и същите могат да бъдат доказателство за съществуването им, но не и за тяхната достоверност. За да бъде накърнен престижа, освен уронващо престижа на съдебната власт, съответното действие/бездействие следва да е станало известно и на други лица, извън съдебната система. Доказателства за наличието на такива лица по делото липсват. За тях няма данни и в представената пред ВАС статия в електронната медия news.bg". В последната липсва изнесена информация за накърнен престиж на съдебната власт, а само се споменава за очакване от служебния министър на отговор от ПРБ, за случайното разпределение на делата. До отрицателна обществена нагласа спрямо действия на магистрати и административни ръководители, респективно накърняване престижа на съдебната власт не може да се стигне на база на разменена служебна кореспонденция между МП и ораните на съдебната власт, за каквато има данни в материала. По делото не се установява връзка между конкретни действия/бездействия, извършени от П. Апостолова и съответна норма на чл. 307, ал.3,т.3 ЗСВ и/или КЕПБМ. Поредицата оповестени факти за пропуски, нарушения и разнопосочна практика във връзка е разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт, мотивирали министъра да изготви предложението за дисциплинарно наказване, изнесени в медиите, вкл. в приложената към жалбата статия от издание news.bg", не сочат на извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на т. 8.3 КЕПБМ от П. Апостолова. Ако същите се преценяват от лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ като дисциплинарни нарушения, биха могли да бъдат евентуално основание за образуване на дисциплинарни производства против магистратите, които са ги допуснали. Тези медийни съобщения обаче нямат относимост към поведението на П. Апостолова в качеството й заместник на Главния прокурор, изпълняваща през посочения период длъжността за главен прокурор". Доводът относно постигането на по-добри резултати по смисъла на т. 8.3, изр. 1 КЕПБМ и зависимостта им от спазването на принципа на случайния подбор" е бланкетен и не обосновава наличие на елементите от фактическия състав на твърдяното дисциплинарно нарушение. Специфичното правило за етично поведение по т.8.6 КЕПБМ изисква от магистрата на ръководна длъжност да се явява основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения и при спазване привципа на случайното разпределение на преписките и делата. Действията по отправяне на писмено запитване към министъра на правосъдието досежно исканата информация не разкриват признаците на нарушение по т. 8.6 КЕПБМ в частта му Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения. По делото не се установяват действия и/или бездействия от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице относими и към втората част на нормата на т.8.6 КЕПБМ Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при спазване принципа на случайно разпределение на преписките и делата. Видно от Правилата за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в Прокуратурата на Република България единствено административните ръководители на прокуратурите, директорът на НСлС и завеждащите отдели във ВКП и ВАП със своя заповед създават организация за приложението на принципа на случайното разпределение на преписките и досъдебните производства в ръководените от тях структури. Изолираните доводи за нарушение на т.8.6 КЕПБМ, във втората му част, са несъстоятелни поради липса на фактология в тази връзка, тъй като не се твърди неспазване на принципа за случайно разпределение в ПРБ. В предметния обхват на разпоредбите на т.8.3 и 8.6 КЕПБМ е инкорпорирана различна деятелност на магистратите на ръководна длъжност, в която не попада реда за водене на кореспонденция с органи в или извън съдебната власт. Във връзка с гореизложеното, дисциплинарният състав, респ. Прокурорската колегия на ВСС законосъобразно приема, че описаните действия, послужили като фактическо основание за поддържане на предложението са несъставомерни на дисциплинарно нарушение както от обективна, така и от субективна страна, поради което обосновано е направен извод за липса на правни и фактически основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на П. Апостолова заместник на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура. Не е доказано обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, допуснато виновно от П. Апостолова поради умисъл или небрежност. Заключението за наличието или липсата на виновно поведение по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ по аргумент от чл. 309 ЗСВ е съобразено с всички форми на вината, преценени съобразно хипотезиса на нормите на чл. 307, ал. 3, т. 3 и т.4 ЗСВ, без допуснати очевидни грешки в анализа на доказателствата и при коректно установени факти. При преценката за наличие на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, състоящо се в действие, нарушаващо Кодекса за етично поведение на българските магистрати и накърняващо престижа на съдебната власт, дисциплинарно наказващият орган е подвел относимите факти в диспозициите на правните норми на КЕПБМ. Констатираната липса на нарушение обосновава крайния извод за законосъобразност на отказа да бъде наложено дисциплинарно наказание на магистрата. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 15 юли 2021 година по дело C791/19 в съображение 51 се извежда, че в съответствие с в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективна съдебна защита на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза. Така посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективната съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, провъзгласен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък ЕКПЧ), и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (решение Asociaţia Forumul Judecătorilor din România и др., т. 190 и цитираната съдебна практика). В това отношение следва да се припомни, че макар организацията на правораздаването в държавите членки несъмнено да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решения от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C619/18, EU:C:2019:531, т. 52 и цитираната съдебна практика и от 5 ноември 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища) C192/18, EU:C:2019:924, т. 102). Що се отнася до правилата относно дисциплинарния режим на магистратите, изискването за независимост, произтичащо от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, налага, съгласно постоянната съдебна практика, този режим да предоставя необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използване на подобен режим като система за политически контрол. В това отношение въвеждането на правила, определящи по-конкретно както действията, които представляват дисциплинарни нарушения, така и конкретно приложимите санкции, които предвиждат намесата на независим орган по реда на производство, гарантиращо изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, и които закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, представлява набор от съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт (решение Asociaţia Forumul Judecătorilor din România и др., т. 198 и цитираната съдебна практика). Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на повисока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогични хипотези, като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели (напр. Решение 5933 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. 9530/2018 г., VI о., Решение 6421 от 16.05.2018 г. по адм. д. 2798/2018 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, Решение 742 от 19.01.2017 г. по адм. д. 11948/2016 г., VI отд. на ВАС, Решение 218 от 8.01.2018 г. по адм. д. 6010/2017 г., VI отд. на ВАС, Решение 999 от 22.01.2013 г. по адм. д. 4996/2012 г., VI отд. на ВАС, и др.). По изложените съображения, Върховният административен съд тричленен състав на шесто отделение приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал.3 АПК, основателна се явява акцесорната претенция на заинтересованата страна за присъждане на съдебни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие 0213403/17.05.2022 г., от адвокат А. Икономов е оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.3 от Закона за адвокатурата (ЗА). По изложените мотиви и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат А. Икономов следва да му бъде определено възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева за осъщественото процесуално представителство пред съда, което да бъде изплатено от бюджета на Министерство на правосъдието. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Върховният административен съд - тричленен състав на шесто отделение,