Решение № 6135 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12523/2012 г.

Решение № 6135 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12523/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 1918/06.08.2012 г., постановено по адм. д. 508/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161104405/07.11.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 59/19.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") относно начислен на "Манчо-2002" ЕООД допълнително ДДС в размер на 100 592,63 лв. и прилежаща лихва в размер на 38 018,99 лв., както и са присъдени разноски в размер на 200 лв. в полза на дружеството. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и бъде решен спора по същество, като подборни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Манчо-2002" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1918/06.08.2012 г., постановено по адм. д. 508/2012 г. по описа на АС - Пловдив е отменен РА № 161104405/07.11.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 59/19.01.2012 г. на ДД "ОУИ" относно начислен на "Манчо-2002" ЕООД допълнително ДДС в размер на 100 592,63 лв. и прилежаща лихва в размер на 38 018,99 лв., както и са присъдени разноски в размер на 200 лв. в полза на дружеството. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при извършеното доначисляване на данъка органите по приходите са допуснали нарушение на материалния закон и не са признали за извършени декларираните вътреобщностни доставки (ВОД) с получател италиански дружества. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Настоящият съдебен състав намира доводите в касационната жалба за основателни. Неоснователно административният съд е приел, че са налице всички предпоставки за доказване за данъчни периоди - 1.06.2007 г. - 306.2007 г., 01.07.2007 г. - 31.07.2007 г. и 01.08.2008 г. - 31.08.2007 г. "Манчо-2002" ЕООД е декларирало извършване на вътреобщностни доставки на храни, шоколадови изделия, захарни изделия и други разнообразни и разнородни стоки за Италия на обща стойност 119 591,98 лв., облагаеми на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС с нулева данъчна ставка. За спорните доставки, за които органите по приходите твърдят, че не отразяват извършени ВОД, а доставки на територията на страната, са издадени следните фактура № 2/20.06.2007 г., invoice № 5/20.06.2007 г., VIN IT02455591202, издадена на SICIN SRL с предмет на доставката - самобръсначки - 59310 бр., шоколад - 4100 бр., десерт "Република" - 5200 бр., вафли - 780 бр., шоколадови вафли - 64020 бр., пералня - 1 бр. - общо данъчна основа в размер на 40189,28 лв., фактура № 3/02.07.2007 г., invoice № 6/02.07.2007 г., VIN IT02455591202, издадена на SICIN SRL с предмет на доставката - шоколад - 97 000 бр., вафли - 52 бр., шоколадови бонбони - 6760 бр., бисквити - 24950 бр., кафе - 14700 бр. - с данъчна основа общо в размер на 169214,89 лв., фактура № 4/20.07.2007 г., invoice № 7/20.07.2007 г., VIN IT03808790962, издадена на GI SRL с предмет на доставката - шоколад - 89200 бр., шоколадови бонбони - 57633 бр., шоколадов десерт - 800 бр. - общо за данъчна основа - 173 966,94 лв., фактура № 5/17.08.2007 г., invoice № 8/17.08.2007 г., VIN IT03808790962, издадена на GI SRL с предмет на доставката - джапанки - 2000 бр., къна - 11500 бр., гребени - 580 бр., нафталин - 1456 кг, помпа за вода - 340 бр., катинари - 1000 бр., препарат Мататокс - 40132 бр., боя за печки - 4378 бр., газ - 151 бр., лепило - 16480 бр., мухозол - 6600 бр., бормашина - 4 бр., играчки - 3808 бр. - общо за данъчна основа в размер на 58699,83 лв., фактура № 6/17.08.2007 г., invoice № 9/17.08.2007 г., VIN IT02455591202, издадена на SICIN SRL с предмет на доставката - самобръсначки - 65629 бр., дамски превръзки - 3974 бр., препарати антикомарин - 7335 бр., ножчета за бръснене - 12306 бр. - с данъчна основа общо в размер на 60892,15 лв. За установяване ВОД са представени: комплект справки от 1 до 5 и Декларация обр. 46; справка за произхода на стоките, с които са извършени ВОД през ревизирания период; оборотна ведомост и главна книга за периода 01.06.2007 г. - 31.08.2007 г.; VIES декларации и Протоколи за приемане на VIES декларации за периода 01.06.2007 г. - 31.08.2007 г.; фактури, съставени на български език; инвойс - фактури; потвърждения в оригинал и в заверено копие на превод от заклет преводач от клиентите за получена стока, подпечатани и подписани; международни товарителници както следва: 1. без номер от дата 20.06.2007 г. с превозвач ЕТ "Милена Василева" с автомобил с регистрация № Х 1794 ВА и ремарке № Х 6697 ЕЕ с дата на товарене 20.06.2007 г. от гр. Пловдив; 2. без номер от дата 02.07.2007 г. с превозвач "ТИМЕА" ООД с автомобил с регистрация № РВ 9928 ХН и ремарке № РВ 3392 ЕЕ с дата на товарене 02.07.2007 г. от гр. Пловдив; 3. без номер от дата 20.07.2007 г. с превозвач "ТИМЕА" ООД с автомобил с регистрация № РВ 9928 ХН и ремарке № РВ 3392 ЕЕ с дата на товарене 20.07.2007 г. от гр. Пловдив; 4. без номер от дата 17.08.2007 г. с превозвач "ТИМЕА" ООД с автомобил с регистрация № СА 2295 ВН и ремарке № С 5859 ЕМ с дата на товарене 17.08.2007 г. от гр. Пловдив; 5. без номер от дата 17.08.2007 г. с превозвач "ТИМЕА" ООД с автомобил с регистрация № СА 2295 ВН и ремарке № С 5859 ЕМ с дата на товарене 17.08.2007 г. от гр. Пловдив. От тези доказателства се установява, че "Манчо-2002" е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие, получателите SICIN SRL и GI SRL са регистрирани по ДДС лица в Италия - друга държава - членка към датата на данъчното събитие, предмет на доставката да са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС и е договорена възмездност на доставката, независимо от липсата на достатъчно доказателства за извършеното плащане на договорената цена в брой от FRANCO IORI, представляващ и двете италиански дружества. Настоящият съдебен състав намира, че не е установено по категоричен начин, че стоките са транспортирани или превозени до Италия като друга държава - членка. Налице са достатъчни противоречия в представените документи по чл. 45 от ППЗДДС за да се приеме, че от тях не се установява твърденият от "Манчо-2002" ЕООД превоз на стоки. Подписите на получател върху международните товарителници (които въобще са подписани) и върху потвържденията за получаване на стоките очевидно не са на едно и също лице, а от другите данни по делото следва да се приеме, че трябва да са положени от FRANCO IORI, представляващ и двете италиански дружества. Липсват каквито и да е други преки доказателства за извършен превоз, защото фактурите за транспортни услуги не се установява да са издадени от превозвачът "Тимеа" ЕООД с получател италианските дружества (не са включени в дневниците за продажби за съответните периоди). От съществено значение за доказване транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Италия, като задължително условието по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС в конкретния случай е обстоятелството, че от данните, предоставени от италианската данъчна администрация се установява, че FRANCO IORI изглежда е създал много компании само за да осъществява фискални измами, освен това, той бил обект на няколко криминални съдебни процедури, защото е издал фактури за фалшиви сделки, укрива съхранението на своите счетоводни книги, представил е невярна данъчна декларация за доход, създал е фиктивен капитал, извършвал е злоупотреби и пране на пари, манипулирал е ползи/печалби от данъчно избягване, участвал е в криминално сдружение, бизнесът нямал служители, нито адекватна структура, което навежда на извод, не са намерени и никакви счетоводни документи. Това обстоятелство обуславя извод, че получателите по декларираните от "Манчо-2002" ЕООД ВОД GI S. R. L. UNINOMINALE VIN IT 03808790962 VIA COPTE VECCHIA 49 44100 FERRARA - Италия и S. I. C. IN S. R. L. VIN IT 2455591202 VIA MAGGIORE 73 48100 RAVENNA RA - Италия неупражняват реална независима икономическа дейност. Следователно при категорично установяване, че италианските дружества не упражняват реална търговска дейност на посочените в регистрациите им адреси може да се приеме, че оспорените потвърждения за получаване, подписани от FRANCO IORI и международните товарителници, само част от които са въобще подписани от представител на получателя, т. е. от FRANCO IORI, но с видимо различен подпис, не удостоверяват получаването на стоките в Италия на посочените адреси, респективно не доказват напускане на територията на страната на стоките като едно от условията за наличието на ВОД. Тези изводи не се опровергават и от приетото по делото заключение на съдебната експертиза. Обстоятелството, че получателите са декларирали спорните доставки като вътреобщностни придобивания от "Манчо - 2002" ЕООД във VIES декларациите си не е факт от значение за наличието на ВОД и няма пряко отношение към спорния по делото въпрос относно извършването на транспорта на фактурираните стоки. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закони и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. С оглед обстоятелството, че са събрани всички относими към спора доказателства, след отмяна на обжалваното решение следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Манчо-2002" ЕООД против законосъобразния РА. Касационният жалбоподател не е направил разноски в съдебното производство, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане "Манчо-2002" ЕООД му дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3222,23 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,