Решение № 625 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2010 г.

Решение № 625 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на здравеопазването, чрез пълномощника си, против решение № 5668/30.04. 2010 г., постановено по адм. д. № 10853/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменена негова заповед № РД-09-353/29.06.2009 г. за отказ да бъде призната специалност "вътрешни болести" на Николай Валентинович Клеменюк и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначално подадената жалба като неоснователна. Ответникът Николай Валентинович Клеменюк, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. Тричленният състав на ВАС се е произнесъл по жалбата на Николай Клеменюк срещу заповед № РД-09-353/29.06.2009 г. на министъра на здравеопазването, като е отменил същата и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на лицето за признаване на специалност "вътрешни болести", придобита в Украйна. Приел е, че оспорваната заповед е издадена без обсъждането на всички относими факти и без да е предоставена възможност на Клеменюк да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Настоящата инстанция приема, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. По делото няма спор за факти. Клеменюк е завършил Одески медицински институт "М. И. Пирогов", специалност "Лечебно дело" и е придобил специалност "вътрешни болести" след преминаване на обучение по интернатура във висшето училище през 1982 г. На свое заседание от 24.04.2009 г. Комисията по признаване на професионална квалификация е съобразила становище на д-р Колева, че има съществени несъответствия в обучението на заявителя и не са налице основанията за признаване специалността "вътрешни болести". Не се спори в процеса, че касационният ответник е придобил специалността в Украйна след преминаване на 11-месечно обучение по интернатура. С оспорения административен акт министърът на здравеопазването е постановил отказ, като е изложил съображения за констатирано съществено несъответствие между продължителността на преминатото обучение и продължителността на обучението за придобиване на специалността "вътрешни болести" съгласно нормативната уредба на Република България. Прието е, че съгласно раздел А на Директива 2005/36/ ЕО и Приложение 1 към Наредба № 34/2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, срокът на обучение за специалността "вътрешни болести" е пет години. Предвид действително проведеното обучение по признатата специалност в държава извън ЕС за период от 11 месеца и нормативно установения срок за придобиване на специалност при регулирана професия, министърът на здравеопазването е приел, че тези несъответствия не могат да бъдат преодолени чрез полагане на изпит за правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване. Продължителността на проведеното обучение не достига 1/5 от продължителността на предвидения срок за обучение по специалността в РБългария. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав е приел, че заповедта е издадена в нарушение разпоредбите на чл. 83, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от ЗППК. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗППК предвижда предявяването от органа по признаване на изискване към заявителя да премине стаж за правоспособност или да положи изпит за признаване на правоспособност. Това е предвиждане като правна възможност само за заявители, придобили квалификация в държава членка на ЕС или притежаващи доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава по смисъла на § 3 от ДР на ЗППК, а не е задължение на този орган във всички случаи. Правната норма регламентира една възможност в полза на лицето, в рамките на предоставената оперативна самостоятелност на органа да прецени за всеки конкретен случай дали да я приложи. В § 5 ДР на ЗППК са транспонирани разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО, която се прилага от държавите - членки за професионални квалификации, придобити в държави членки. В чл. 2, т. 2 от директивата се посочва, че всяка държава-членка може да допусне граждани на държава - членка, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, които не са придобити в държава - членка, да упражнят регулирана професия по смисъла на чл. 3, т. 1, б. "а" на своята територия в съответствие със собствената си нормативна уредба, като за професиите по дял III, глава III, вкл. лекари, лекари специалисти, това признание да е съобразено с минималните квалификационни изисквания, признати в тази глава. Разпоредбите на директивата не се отнасят за признаването на професионални квалификации, придобити в трети държави, с изключение на чл. 3, т. 3, чл. 10, б. "ж" и чл. 14, т. 5, въведени в § 3 от ЗР на директивата, чл. 24, ал. 2, т. 7 и чл. 31, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от ЗППК. От разпоредбите на част трета, глава първа от ЗППК е видно, че същите са относими досежно доказателства за професионални квалификации на граждани на държава-членка, издадени в друга държава. Изключение се предвижда в чл. 24, ал. 2, т. 7 и чл. 31, ал. 2, т. 1, визиращи хипотезата на § 3 от ДР на ЗППК. В конкретния случай доказателства за приложението на § 3 не са представени. Когато несъответствията с изисквания по чл. 5, ал. 2 от ЗППК е значително и не може да се компенсирано по реда на чл. 29, ал. 1 и сл. от този закон, административния орган е длъжен да се произнесе по реда на чл. 84, ал. 4 от ЗППК. Нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗППК е диспозитивна. Административния орган преценява дали да приложи някоя от възможностите, предвидени в нея, като изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност или не. Законодателят е предоставил на административния орган възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да предложи компенсаторна мярка или не. В оспорената заповед министърът на здравеопазването е изложил мотиви защо не предлага заявителят да положи изпит за правоспособност или да премине стаж за приспособяване по чл. 31 от ЗППК. По тези съображения решението на тричленният състав на ВАС е неправилно поради неточно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка касационната инстанция намира, че следва да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли първоначално подадената от Николай Клеменюк жалба като неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и е съобразен с целта на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав