Решение № 5818 от 14.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите ( ГВРС ) при Националния осигурителен институт (НОИ), действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Цонева, срещу решение 377 от 07.12.2021 г., постановено по административно дело 118/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е: 1) отменено по жалба на Х. Митев разпореждане 4505-40-137 от 04.02.2021 г. на директора на Фонд ГВРС ; 2) изпратено делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация на Х. Митев от 30.04.2020 г. при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите на решението му; 3) осъден НОИ София да заплати на Х. Митев сумата от 210 лева, съставляващи разноски за първата инстанция. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касация Х. Митев, действащ чрез пълномощника адвокат Галева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Релевира претенция за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. От фактическа страна е установено, че Х. Митев е бил подземен миньор в Евроманган ЕАД за периода от 20.04.2007 г. до 18.09.2018 г., като трудовият му договор е прекратен на 18.09.2018 г. С решение 29/11.03.2020 г. по т.д. 15/2019 г. по описа на Окръжен съд Добрич, поправено с решение 39/18.05.2020 г., е било открито производство по несъстоятелност и дейността на дружеството е била прекратена на основание чл. 630, ал. 2 от Търговски закон (ТЗ). Със заявление с вх. Ц4502-24-73 от 30.04.2020 г. Х. Митев е поискал отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Във връзка с подаденото заявление до Митев е изпратено писмо с изх. Ц4502-24/24.08.2020 г. от ТП на НОИ Добрич, в което е указано да представи справка по чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и начина на информиране на работниците и служителите за отпускане и изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя или съдебно решение за начислени и неизплатени трудови възнаграждение и изпълнителен лист. В отговор Х. Митев е представил влязло в сила решение по гражданско дело 392/2019 г. на Районен съд Балчик и изпълнителен лист по ч.гр.д. 136/2019 г. на Балчишкия районен съд. Последвало е издаването на справка с изх. 57 от 04.12.2020 г. от Евроманган ЕАД за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, като в нея е посочено, че се дължат суми за месец май, юни, юли, август и септември 2018 г. По делото липсват доказателства за получаване на справката от Х. Митев. В изготвената от началник сектор КП към ТП на НОИ Добрич работна справка за определяне на размера на гарантираното вземане по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР и дължимите осигурителни вноски, за периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г., е отразено, че начислените, но неизплатени заплати на жалбоподателя са в общ размер на 3 615,40 лв., като по месеци сумите отговарят на тези от справката на работодателя. По отношение начислените, но неизплатени обезщетения за процесния период е посочена сума в размер на 2 113.97 лв. Директорът на Фонд ГВРС при НОИ е финализирал административното производство с издаването на оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане 4505-40-137/04.02.2021 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР в полза на Митев е отпуснато гарантирано вземане за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 01.05.2018 г. 17.09.2018 г., и начислени, но неизплатени парични обезщетения за периода септември октомври 2018 г., в общ размер на 5223,23 лв., като след направени удръжки за задължителни осигурителни вноски и данък върху дохода му е определена сума за изплащане в размер на 4 184.04 лв. Към доказателствения материал по делото е било приобщено и съдебно решение 27 от 20.02.2020 г. по гр. дело 392/2019 г. на Районен съд - Балчик, съгласно което за процесния период е прието за установено, че работодателят дължи на Х. Митев сумата от 5 900.71 лв. за периода от м. 05.2018 г. до м. 09.2018 г. По искане на Х. Мирчев Административен съд Добрич е назначил съдебно икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице общо дължимата сума е в размер на 4 281.20 лв. От същото вещо лице е представено и допълнително заключение, при което сумите са различни, поради променен процент за дължимите осигурителни вноски от страна на работника. За да уважи сезиралата го жалба срещу процесното разпореждане първоинстанционният съд е обосновал, че то е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е отделил спорното от безспорното, като е приел, че по делото не се спори, че Х. Митев има право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, което е упражнил в законоустановения срок по чл. 25 от ЗГВРСНР, а спорен е единствено въпросът относно размера на гарантираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на Митев. По този въпрос в мотивите на съдебното решение е посочено, че като е отпуснал гарантирано вземане на Митев в общ размер на 4 184.04 лв., съобразявайки само информацията от справката по чл. 4, ал. 1 от горецитираната наредба и работната справка, издадена от синдика, но не и влязлото в сила съдебно решение, при това без да спази задължителната процедура по наредбата, в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК, и без да установи действителните факти по случая съгласно чл. 7 от АПК, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Поради това е отменил оспорения пред него акт и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне, на когото е дал конкретни указания за събиране на съответните доказателства от НАП, НОИ и счетоводството на бившия работодател на Митев, и е присъдил деловодните разноски съобразно изхода на спора. Проверяваното по настоящото дело съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд Добрич е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на приложимия материален закон, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях нормативна уредба. Касационната инстанция споделя мотивите на Добричкия административен съд, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Правоимащи лица по смисъла на закона са работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя при условие, че последният е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. Неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по приложение 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР не може да има негативна последица за лицето с право на гарантирано вземане. От доказателствата по делото е установено, че Х. Митев е бил в трудово правоотношение с Евроманган ЕАД, налице е съдебно решение, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, като от работника е подадено заявление-декларация за изплащане на гарантирано вземане в законовия срок. Данните по делото сочат, че от Евроманган ЕАД е изготвена справка по приложение 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР повече от седем месеца след подаване на заявлението декларация и липсват доказателства за връчването й на Митев, тоест за работника е била налице обективна невъзможност за запознаване с фактите, обективирани в конкретния документ и подготвяне на възражение срещу тях. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за нарушаване на принципа на служебното начало в административния процес, проявено чрез липса на конкретни указания за страните и неосъществяване на процесуално съдействие на страните за законосъобразното решаване на спора. Видно от разпореждане 296/01.04.2021 г. по адм. дело 118/2021 г. на Административен съд Добрич, е изпълнено задължението на първоинстанционния съд за разпределяне на доказателствената тежест, като е указано на жалбоподателя, че е в негова тежест да установи тези факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни последици за себе си, съответно да представи доказателства за тях. Принципът на служебното начало по чл. 9, ал. 3 от АПК не задължава съда да указва на административния орган да сочи и други доказателства, извън тези, събрани и установени по време на административното производство. В нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК, регламентираща тежестта на доказване, изрично е определено, че административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съдът е изложил мотиви за нарушенията на чл. 35 от АПК и е дал указания относно проверките, които следва да извърши административният орган след връщане на преписката за ново произнасяне. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба решаващият съд правилно е извел наличието на противоречие между фактическите и правни установявания в оспорения акт. От изложеното явства правилността на преценката на Административен съд Добрич за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Като е отменил разпореждането и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на заплатената сума (в размер на 510 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие) за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната пред ВАС адвокат е основателна, като съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение