Решение № 11614 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2018 г.
ВАСIII отделение31.07.2019 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 293 от 15.03.2018 г., постановено по адм. д. № 740 по описа на Административен съд София - област за 2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав от Административен съд София – област при съобразяване изложеното в мотивите на настоящото съдебно решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11614 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Дойчинова срещу Решение № 293 от 15.03.2018 г., постановено по адм. д. № 740 по описа на Административен съд София - област (АССО) за 2017 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Дойчинова срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/112/08399/04/01 от 12.06.2017 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) – София. Наред с това, Дойчинова е осъдена да заплати на ДФЗ и сума в размер на 200, 00 лв. за сторените по делото разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, а на АССО – сума в размер на 234, 46 лв. за държавна такса. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не изложил мотиви, не обсъдил нито едно от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, снимков материал и заключението на приетата съдебно – техническа експертиза (СТЕ). Не извършил също така проверка на правните и фактически основания за издаването на акта. Оспорва се изводът на съда, че нотариалната покана представлява влязъл в сила административен акт. Излагат се съображения, че тя е нищожна, като наред с това спорният АУПДВ не се позовава на нея. Излагат се подробни съображения по същество на спора, с които се обосновава неправилност на крайния извод на съда за неоснователност на жалбата срещу АУПДВ. Твърди се, че след постановяване на обжалваното решение били открити нови доказателства, находящи се по пр. пр. № 3860 по описа на Окръжна прокуратура - София за 2015 г. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и обявяване нищожността на спорния АУПДВ като издаден въз основа на нищожна покана. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като спорът бъде решен по същество от касационната инстанция или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представя списък на разноските. Ответникът – директорът на ОД на ДФЗ – София не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. От упълномощен негов процесуален представител по делото е постъпило писмено становище, с което се оспорва касационната жалба и се моли оставяне в сила на обжалваното решение. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от Дойчинова адвокатско възнаграждение. Моли се присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Неправилно е прието от съда, че АУПДВ бил издаден на основание влязъл в сила административен акт – нотариална покана. Изразява се становище, че обжалваното решение е немотивирано, което затруднява както правото на защита, така и осъществяването на съдебния контрол. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел жалбата срещу спорния АУПДВ за допустима, а по същество за неоснователна. Направил извод за издаването му от компетентен по материя, територия и степен орган при условията на делегация, в изискуемата писмена форма и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. Изложил съображения, че в случая е налице влязъл в сила административен акт – нотариална покана за доброволно изпълнение – за възстановяване на изплатената сума, представляваща първо плащане по Договор от 01.11.2012 г. Според съда тази покана обективира публично държавно вземане, което е изискуемо и ликвидно, поради което подлежи на събиране посредством спорния АУПДВ. Съдът приел, че спорните въпроси относно изпълнението на договора са ирелевантни към спора, доколкото са относими в процеса по оспорване на нотариалната покана. В тази връзка намерил, че релевираните от Дойчинова причини за неизпълнението на договора били без отношение към предмета на делото. Обосновал се с това, че "... задължението за връщане на получената първа вноска по договора е установено с влязъл в сила стабилен административен акт – връчената нотариална покана". Направил извод за неоснователност на възраженията на Дойчинова, основани на разпоредбата на чл. 73, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., тъй като в случая административният орган не излага мотиви, че неправилно е получено първото плащане по договора. Според съда, в казуса се касае за неизпълнение на нормативно и договорно задължение, свързано с последващо ползване на инвестицията в рамките на тригодишния период от датата на последното плащане. В случая задължението за възстановяване на финансовата помощ по АУПДВ възникнало по силата на влязъл в сила административен акт. По тези съображения съдът отхвърлил оспорването на АУПДВ. Предвид изхода на спора, Дойчинова била осъдена да заплати на ОД на ДФЗ – София сума в размер на 150, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 50, 00 лв. за сторените разноски за депозит за вещо лице, както и държавна такса в размер на 234, 46 лв. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са оплакванията на Дойчинова, че за да отхвърли жалбата срещу спорния АУПДВ съдът неправилно се позовал на нотариалната покана, която не е била основание за издаването му. Основателни са и възраженията, че обжалваното решение не е мотивирано, доколкото макар приобщените в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, и заключението на експертизата да са изброени в решението, въз основа на тях съдът не е направил никакви фактически и правни изводи, които да са относими към констатациите по АУПДВ и направените в тази връзка от Дойчинова възражения в първоинстанционното производство. Констатира се, че от фактическа страна АУПДВ е мотивиран с установеното при извършените проверки на Дойчинова – документална такава от страна на служители в отдел "РРА"; извършено посещение на място на 05.06.2015 г. от служители на отдел "РРА" и проверка на място от служители на "РТИ" на 24.06.2015 г. Именно въз основа на фактите, установени при тези проверки, в АУПДВ е прието, че за стопанската 2014/2015 г. в стопанството на Дойчинова не се отглеждат заявените по бизнес – плана култури, което според издателя на спорния акт налага извод за нарушение на нормативно и договорно задължение на настоящата касационна жалбоподателка – по чл. 8, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 14, ал. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., изразяващо се в неподдържане на минимално изискуемия размер на стопанството по посочената наредба, предвид което изплатената сума, представляваща първо плащане по Договор № 23/112/08399 от 01.11.2012 г. в размер на 24446, 00 лв. подлежи на възстановяване. При тези фактически констатации и съобразяване производствените действия, в това число представените възражения от Дойчинова в хода на административното производство по издаване на АУПДВ, и на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 166, ал. 1 и 2 и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс и чл. 8, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 14, ал. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., бил издаден АУПДВ, предмет на контрол за законосъобразност. Предвид изложеното следва да се приемат за оправдани оплакванията на касационната жалбоподателка, че съдът не е извършил дължимата по закон проверка за законосъобразност на АУПДВ по същество, която обхваща проверката на изложените от административния орган фактически и правни основания. В тази насока съдът се ограничил да посочи, че АУПДВ е издаден в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, тъй като задължението за възстановяване на финансовата помощ по процесния акт е възникнало с влязъл в сила акт (нотариална покана). Приетото от съда, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила не води на извод за изпълнение на задължението му за преценка досежно материалната законосъобразност на АУПДВ в пълнота. В случая първоинстанционният съд не е проявил процесуална активност да извърши проверка за съответствие на изложените в акта фактически и правни основания за издаването му с изискванията на закона, а съдебната преценка за неговата законосъобразност е обвързана с процесуалната дейност по извършването й. За да прецени материалната законосъобразност на спорния АУПДВ съдът е следвало да извърши тази проверка като така гарантира правото на ефективна съдебна защита срещу акта на оспорилото тези основания лице. Извършването й при съобразяване изложените в него фактически и правни основания и излагането на съображения за първи път от касационната инстанция в тази насока би довело до ограничаване правото на участие на страните в производството, респективно недопустимо би ги лишило от една инстанция и същински касационен контрол. Посоченото налага решението да бъде отменено като неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото и постановяване на съдебен акт, първоинстанционният съд следва да извърши дължимата проверка за законосъобразност на АУПДВ и да изложи мотиви относно съдържащите се в него фактически констатации, които са дали основание за издаването му и изведените въз основа на тях от административния орган правни изводи, както и по направените от Дойчинова възражения срещу тях. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение