Решение № 5561 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2010 г.

Решение № 5561 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА СОФИЙСКА ОБЛАСТ, гр. София, бул. "Витоша" № 6, против Решение № 576/22.07.2010 г. на Втори състав на Административен съд - София област по адм. дело № 445/2010 г. Касаторът счита, че решението е неправилно и необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените норми и същото е постановено в нарушение на материалния закон - налице са отменителни основания. Счита, че са незаконосъобразни правните изводи на решаващия съд относно характера на оспореното от него решение № 89/30.04.2010 г. на Общински съвет - Сливница. По подробно развити съображения моли съдебното решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - младши юрисконсулт Колева поддържа жалбата и отново моли обжалваното решение да бъде отменено на основанията, описани в нея. Ответникът Общински съвет - Сливница не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна по делото, като са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Решението на Общински съвет Сливница от 30.04.2010 г. под № 89 от протокол № 6 е издадено в предвидената от закона форма, решението е взето от компетентен орган съобразно правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, спазени са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби, приложими при издаването му. Посочени са правните основания - чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ. Касационната жалба на Областния управител на Софийска област е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 576 от 22.07.2010 г. по административно дело № 445/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, Административен съд София област - втори състав, на основание чл. 172 от АПК, ОТХВЪРЛЯ оспорване на зам. областния управител на Софийска област, съгласно Заповед № ОА-216 от 15.05.2010 г., обективирано в Заповед № ОА-232/28.05.2010 г., с която се оспорва Решение № 89, взето с Протокол № 6 от 30.04.2010 г. на заседание на Общински съвет - Сливница, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма - "решение", прието от компетентния за това колективен орган - общински съвет, постановено е при спазване на административно производствените правила и в съответствие с изискванията на материалноправните разпоредби, приложими при издаването му. Съдът е констатирал, че решението, така както е предложено за гласуване и прието от общинския съвет, видно от протокола от заседание на същия, съдържа мотиви, а отделно от това и в съответствие в ТР № 16/1975 г. мотивите към същото решение се съдържат в самата административна преписка, довела до постановяването му - в докладната записка на кмета, която е разгледана от три постоянни комисии към ОбС - гр. Сливница: комисия по комплексно, икономическо развитие, бюджет и финанси, устройство на територията и програми на ЕС; комисия по общинска собственост, приватизация и следприватизационен контрол и комисия по регионална политика, нормативна уредба, опазване на околната среда, благоустрояване и комунална дейност. В този смисъл съдът е посочил, че оспореното решение е мотивирано и отговаря на императивните изисквания на чл. 59 АПК. Приел е още, че оспорваното решение за определяне на началната наемна и арендна вноска на земеделска земя, за отдаване под наем на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ е принципно. То касае само нивите и ливадите и определя началната наемна и арендна цена, а в т. 2 от него е посочено, че определянето на наемател или арендатор става след провеждането на търг или конкурс при условията на гл. VII от Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. За неоснователно е прието възражението на областния управител, че липсват мотиви при определяне на наемната цена, защото чл. 14, ал. 8 от ЗОС дава възможност на ОбС свободно да определи наемните цени при отдаване под наем на имоти - частна общинска собственост и в случая не са налице законови процедури при определяне на същата цена, върху които съдът да осъществи контрол за законосъобразност. Съдът е посочил, че действията на управление с имот - частна общинска собственост са различни от действията на разпореждане с такъв имот, а отдаването под наем е акт на управление, като общината удостоверява правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. В случая няма данни такъв да е съставен преди вземането на решение за извършване на действието по управление или разпореждане, но в случая не е взето решение за отдаване под наем или аренда на конкретен имот, а взетото решение е принципно. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд София - област е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 32, ал. 2, изр. първо от Закона за администрацията (ЗА), областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това негово правомощие е уредено в чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, а изрично в чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г.) е регламентирано, че "актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация" . Правото на областния управител да оспорва такива актове произтича пряко от закона, като в този смисъл е и приетото от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. На 28.05.2010 г. Зам. областният управител на Софийска област е сезирал Административен съд - София област с жалба под формата на заповед № ОА - 232/28.05.2010 г., с която оспорва Решение № 89 от Протокол № 6/30.04.2010 г. на Общински съвет - Сливница. С точка 1 от това решение Общински съвет - Сливница определя начална наемна и арендна вноска за земеделска земя, собственост на община Сливница по категории и поотделно за декар ниви и декар ливади, като според точка 2 - определянето на наемател или арендатор става след провеждането на търг или конкурс при условията на глава VII от Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Всички изложени от областния управител в жалбата му възражения срещу това решение са обсъдени от състава на Административен съд София - област и са приети за неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение споделя тези съображения на първоинстанционния съд. В чл. 14, ал. 8 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е посочено, че "наемните цени се определят от общинския съвет". Няма разписана специална процедура и задължителни изисквания, въз основа на които съдът да проконтролира размера на така определената от общинския съвет начална наемна и арендна вноска. Липсата на правила означава, че цената се определя по целесъобразност в рамките на оперативната самостоятелност на собственика и не подлежи на контрол за законосъобразност. Няма законова пречка първоначалните вноски да бъдат определени предварително и принципно, а впоследствие да залегнат в условията на търга, респ. конкурса при отдаването под наем на конкретен имот - нива или ливада, и да важат за всеки вече конкретен случай. При противоречие на местната Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет - Сливница, с разпоредби на Закона за общинската собственост, се прилага по-високия по степен нормативен акт и в този смисъл оплакването на областния управител е неоснователно. Обжалваното пред административния съд решение на общинския съвет е мотивирано и не е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както счита жалбоподателя и пред двете съдебни инстанции. Отделното излагане на мотивите, които всъщност са съображенията на административния орган, послужили за постановяване на административния акт, е напълно допустимо и в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и не е незаконосъобразно. Относно възражението, че за да се разпорежда с имот, община Сливница е необходимо да се легитимира като собственик, а това се удостоверява с акт за общинска собственост, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОС, следва да се посочи, че в случая не се касае за разпореждане, а за отдаване под наем или аренда, което е акт на управление с общинския имот. В разпоредбата на чл. 8 от ЗОС изрично е направено разграничение между предоставяне под наем и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, както и между предоставяне под наем и предоставяне на ограничени вещни права върху общински имот. Затова дори да няма съставен Акт за частна общинска собственост към този момент, решението не е незаконосъобразно на това основание. АОС може да бъде съставен и впоследствие докато тече конкретната процедура по търга или конкурса. Решението на Административен съд София - област е съобразено с материалния закон - чл. 19 от ЗСПЗЗ. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира и то да е нищожно или недопустимо. Не рефлектира върху неговата законосъобразност посочването на две места в решението на Общински съвет Самоков вместо верния Общински съвет Сливница (стр. 2 и 4), тъй като тази очевидна фактическа грешка може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,