Решение № 10211 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2009 г.

Решение № 10211 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Института по генетика към Българска академия на науките против решение № 52 от 14.08.2009 г., постановено по адм. д. № 1970/2007 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - "ОПАЛ ЗИ" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Института по генетика при БАН иск, с правно основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (ЗЗНСРПЖ), за признаване на установено по отношение на "Опал Зи" ООД, че ищеца има изключително право на заявяване и право на Сертификат за правна закрила на родителски линии домати: "ОГ-97", "ВИТ-98", "ОИД-98", "582" и "574". За да постанови този резултат съдът е приел, че процесните сортове са създадени в изпълнение на договори, сключени от касатора в качеството му на изпълнител и "Опал Зи" в качеството му на възложител. Направен е извод, че по силата на чл. 14, ал. 5 от ЗЗНСРПЖ и клаузите в договора страните са съсобственици на научните продукти, получени в резултат на изпълнение на договорите, поради което за Института по генетика при БАН не е налице изключително право за заявяване и сертификат. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Направеният от съда извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗЗНСРПЖ не съответства на събраните доказателства. От приложените по делото договори, сключени за периода 1999 г. - 2004 г. с един и същ предмет и идентични клаузи е установено, че съгласно чл. 1 възложителят "Опал Зи" ООД възлага, а изпълнителят - Института по генетика при БАН поема задължението да проведе в срок до 30.12.2001 г. научни изследвания по извънпланова тема: "Генетико-селекционни изследвания за идентифициране и получаване на нови генотипове домати и на тяхна база създаване на съвременни полудетерминантни и индетерминантни хибридни сортове домати". Съгласно чл. 9, страните получават равни дялове (по 50 %) собственост върху получените научни продукти (сортове домати). Анализа и тълкуването на двете клаузи в тяхната взаимовръзка сочи, че по силата на договора Институтът по генетика при БАН се задължава да извърши научни изследвания по така формулираната тема, но след изпълнението на съответните изследвания страните получават равни дялове собственост върху получения краен продукт, а именно, върху създадените в резултат на изследванията хибридни сортове домати. Посочените текстове не дават основание да се приеме, че правото на собственост включва и самата научна разработка и вложения в нея интелектуален труд. Незаконосъобразен е изводът на съда, че завършването на процесните родителските линии е станало във връзка с изпълнение на задълженията по сключените договори, поради което волята на изпълнителя е била да създаде от съществуващата при него генна банка научен продукт - родителски линии и въз основа на тях нови хибридни сортове домати, както и до придобие в съсобственост с възложителя равни дялове от собствеността. В случая основния спорен въпрос е дали заявените за регистриране и издаване на сертификат родителски линии са били предмет на сключените между страните договори или същите са създадени преди това и авторството върху тях принадлежи само на Института по генетика при БАН. Видно от заключенията на изслушаните по делото съдебно- агрономически експертизи, е че нов генотип (линия) не е равнозначно на нова родителска линия. Родителска линия е налице, когато е включена в хибридна комбинация и последната е доказала преимуществата си спрямо двамата родители (двете родителски линии) - двулинейни хибриди с майчина и бащина родителска линии. Когато хибридът, получен от такава комбинация докаже преимуществата си пред участващите родителски линии, то това се има в предвид под термина "родителска линия". От едни и същи родителски линии може да се създаде само един хибрид, а от една майчина и различни бащини линии или обратно могат да се създават различни хибриди. Родителските линии са в основата на създаване на хибриди. Генотип може да е равнозначно на линия, но за родителска линия се говори само, когато е включен в хибридна комбинация. От линия "582", е получена родителска линия, участваща в сорт "Опал". За създаването на тази линия са били необходими 6 години непрекъснат индивидуален подбор. След създаването й е била необходима минимум една година за осъществяване на хибридни комбинации и още две години за изпитване на признаците им или общо минимум 9 години. За линия "574" са били необходими 10 години, за "ВИТ-98", от която е създаден сорт "Елена" са били необходими -10 години, за "ОГ-97" също толкова години. За родителска линия "ОИД" вещото лице Антонова е посочила, че от проверените документи по повод на изготвеното заключение, е установено, че създаването й се дължи на дългогодишен отбор от добре известен местен сорт домати, като от "ВИТ-98" и "ОИД" е създаден сорт "Наслада". Вещото лице сочи, че към момента на подписване на договорите посочените родителски линии са били в процес на създаване. И с двете заключения, приети по делото ( и двете оспорени от ответната страна) е установено по категоричен начин, че за създаването на нова родителска линия е необходим продължителен период от време, като по отношение на процесните родителски линии този период е не по-малък от 9 години. И двете заключения по допуснатите съдебно-агрономически експертизи са били оспорени от ответника, но настоящата инстанция ги кредитира като компетентно дадени и кореспондиращи с всички събрани по делото доказателства. Следователно не е било обективно възможно описаните родителски линии да са създадени в изпълнение на договорите, сключени между страните в периода 21.06.1999 г. -20.02.2004 г., както е приел първоинстанционният съд. В тази връзка, цитираните в решението частни документи - отчети за 2000 г. и 2001 г., писмо и работни програми, с които той е мотивирал своя извод, съдържат данни за целта и съдържанието на проведените изследвания, но не и за това, че самите родителски линии, на базата на които са извършени изследванията са били създадени във връзка и по време на изпълнение на договорите. С оглед на гореизложеното се налага извод, че сключените от страните договори не са имали за предмет създаване на процесните родителски линии. Обстоятелството, че същите са използвани при създаване на хибридните сортове домати, предмет на договорите, не води до извода, че родителските линии са предмет на същите и оттам за съавторство върху тях. Ето защо като е направил извод за наличие на хипотезата на чл. 14, ал. 5 от ЗЗНСРПЖ първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. Направените от съда изводи за неоснователност на иска не се подкрепят от събраните по делото доказателства, което е довело и до необоснованост на обжалваното решение. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявения иск следва да се уважи. Доводът на ответника по касационната жалба, че една родителска линия се счита за създадена, когато е дадена за изпитване не намира опора в закона. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗНСРПЖ авторството на сорт или порода възниква със създаването или откриването и разработването им, сортоизпитването съгласно правилата на Закона за посевния и посадъчния материал има за цел признаване и вписване на сортовете земеделски растения в официалната сортова листа (чл. 4, т. 1 от закона) и следователно е неотносимо към авторството на сорта. Независимо, че с касационната жалба се иска постановяване на ново решение, с което да бъде признато правото на Института по генетика да бъде съзаявител на процесните родови линии, то изменение на иска, по предвидения за това в закона ред не е направено, а от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че "Опал Зи" ООД нямат права на съсобственост върху тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,