Решение № 2412 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7733/2013 г.

Решение № 2412 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7733/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 от АПК е образувано по касационна жалба на Васил Иванов Василев от гр. София против решение № 2198/2.04.2013 г. по адм. д. № 6723/2012 г. на Административния съд - София-град. Поискано е отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата молба. Ответната страна - Министерство на здравеопазването, чрез юрк. Цветкова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил исковата молба на касационният жалбоподател против Министерство на здравеопазването за сумата от 15 000 лева за нанесени неимуществени вреди, ведно с лихвата върху тази сума от датата на завеждане на иска. Съдът е изложил съображения, че не са налице материалноправните предпоставки на фактическия състав, посочен в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което искът е неоснователен. Решението е правилно. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ насочено срещу Министерство на здравеопазването, а именно: в случая не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, който/което да е отменен по съответния ред, настъпила вреда и съответно причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. За да възникне правото на обезщетение за вреди освен незаконосъобразен акт, следва да са налице и другите кумулативно дадени предпоставки, а именно - да е настъпила вреда от незаконосъобразен административен акт и да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на някой от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. В настоящият случай не е налице нито един елемент от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Както правилно е посочено в обжалваното решение, исковата претенция на Васил Иванов Василев се основава на твърдяното от него бездействието на ответника, изразяващо се в липса на предоставяне на информация за количеството въглероден диоксид и метан, които се отделят от сметището в кв. Суходол и за вредите, които тези вещества нанасят на човешкия организъм, което задължение за ответника произтичало от Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, издадена от министъра на здравеопазването. В действителност в гореспоменатата наредба липсва установено задължение по отношение на Министерството на здравеопазването да предоставя гореспоменатата информация, от където правилно административния съд е извел извод за неоснователност на твърденията на ищеца, че това задължение на ответника произтича именно от визирания подзаконов нормативен акт, от което и следва съответно неналичие на първия елемент от фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие, отменени по съответния ред. Верен е изводът на съда, че не е установен и следващият елемент от състава по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: настъпване на вреда, изразяваща се в болка и страдание, настъпили в резултат на влошаване на здравословното му състояние, от където съответно произтичат и претендираните неимуществени вреди. Правилно съдът е кредитирал с доверие съдебно-медицинска експертиза, от която е доказано, че установените заболявания на Васил Иванов Василев са с генетичен произход и не могат да се придобият в резултат на вредното въздействие на токсичните вещества у възрастен. От тук следва и логичният извод, че щом липсва отменен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие и съответно причинена вреда, то не е налице и следващият елемент от фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: пряка причинно - следствена връзка между твърдяното увреждане и качеството на околната среда. Настоящата инстанция счита за редно да отбележи, че съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК в касационната инстанция се допускат само писмени доказателства, от където следва, че искането на Васил Иванов Василев за допълнителна медицинска експертиза е неоснователно в предвид цитирания текст, още повече, че допуснатата съдебно-медицинска експертизата в първоинстанционното производство е достатъчно пълно и е изяснила поставените въпроси. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,