Решение № 9886 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 534/2020 г.

Решение № 9886 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 534/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител Д. З. и от М. Т., чрез процесуален представител адв. Доковска, срещу решение № 13743 от 16.10.2019 г., постановено от Върховен административен съд – тричленен състав на шесто отделение по адм. дело № 4685/2019 г., с което са отменени по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по протокол № 12 от заседанието, проведено на 02.04.2019 г., обективирани в пълния стенографски протокол, по т. 2 от дневния ред относно: произнасяне по предложението за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 320, ал. 3, буква "в" от ЗСВ на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, с които: 1. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ – "понижаване в длъжност за срок от една година", 2. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година", 3. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". С решението делото е върнато като преписка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. И в двете касационни жалби са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение в частта му, с която са отменени по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 12 от заседанието, проведено на 02.04.2019 г., обективирани в пълния стенографски протокол, по т. 2 от дневния ред. Основните твърдения в касационните жалби са, че не е налице годен за обжалване по съдебен ред административен акт, тъй като обявените от председателствуващия СК на ВСС резултати от гласуванията по трите точки са част от производството, образувано по предложение на ИВСС за налагане на наказание на М. Т. - съдия в СГС и като такива не са приравнени на административни актове по аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК и поради това решението е недопустимо, а в случай, че се приеме обратното – съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано решение приемайки, че тези административни актове са немотивирани, което обстоятелство не отговаря на установените по делото фактически обстоятелства – касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Иска се обезсилване поради недопустимост и в условията на алтернативност - отменяне на съдебното решение като неправилно. Ответникът – Инспекторат към Висшия съдебен съвет оспорва касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането на оспорването е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 12 от заседанието, проведено на 02.04.2019 г., обективирани в пълния стенографски протокол, по т. 2 от дневния ред, с които: 1. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ – "понижаване в длъжност за срок от една година", 2. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година", 3. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" и решението записано в протокола "не взе решение за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по направено предложение от Инспектората към Висшия съдебен съвет". Видно от приложения по делото препис извлечение от протокол № 7 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 26.02.2019 г., по т. 3. 1. е формирано решение, с което СК на ВСС не приема предложението на дисциплинарния състав за налагане на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 (шест) месеца ". След отхвърляне на предложението на дисциплинарния състав и направено предложение от член на СК на ВСС по чл. 320, ал. 3, б. "в" от ЗСВ за налагане на по–тежко наказание, на основание чл. 320, ал. 5 от ЗСВ Съдийската колегия е предоставила възможност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, за изслушване или за даване на писмени обяснения. Направеното в заседанието на 26.02.2019 г. предложение за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 320, ал. 3, буква "в" от ЗСВ, на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, е внесено за разглеждане като т. 2 от дневния ред на заседанието на СК на ВСС за 02.04.2019 година. В пълния стенографски протокол, към който препраща публикуваното на интернет страницата на ВСС решение по т. 2 по протокол № 12/02.04.2019 г., се съдържат съображенията на членовете на СК на ВСС във връзка с направените от тях по-рано предложения за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание на съдия М. Т., а именно по чл. 308, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗСВ и за налагане на по-леко по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и съответно проведените три гласувания по всяко едно от тях. В това заседание се правят изказвания, които са в подкрепа на предложението за налагане на по-тежко наказание (чл. 308, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗСВ) и респективно на по-леко (чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ). След проведени три гласувания в заседанието на 02.04.2019 г., по т. 2 от дневния ред Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не формира воля за налагане на дисциплинарно наказание на съдия М. Т., както следва: по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ – "понижаване в длъжност за срок от една година", защото резултатът при явното гласуване е 6 гласа "за" и 7 гласа "против", по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година", резултатът е 5 гласа "за" и 8 гласа "против" и по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка", резултатът при явното гласуване е 4 гласа "за" и 8 гласа "против". В обжалваното решение съдът правилно е приел, че обжалваните решения на Съдийската колегия на ВСС са приети от компетентен колегиален административен орган, в съответствие с правомощията, които има по чл. 320, ал. 3 от ЗСВ. Също така съдът е направил извод, че решението на СК на ВСС, записано в протокол № 12 от 02.04.2019 г., а именно: "не взе решение за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по направено предложение от Инспектората към Висшия съдебен съвет" не е административен акт, тъй като не е било подложено на гласуване от СК на ВСС в проведеното заседание на 02.04.2019 година. Това решение на СК на ВСС е взето по т. 3 от протокол № 7/26.02.2019 г., с което не се приема предложението на дисциплинарния състав за налагане на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Същото не е обжалвано по реда на чл. 323 и сл. от ЗСВ, поради което е стабилен административен акт, което е довело до прекратяването на производството по тази част на жалбата. В обжалваното решение съдът е приел, че жалбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по протокол № 12 от заседанието, проведено на 02.04.2019 г., обективирани в пълния стенографски протокол, по т. 2 от дневния ред, относно: произнасяне по предложението за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 320, ал. 3, буква "в" ЗСВ на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, с които: 1. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ – "понижаване в длъжност за срок от една година", 2. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година", 3. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Т. – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка", е основателна. Като аргументи за този извод съдът е посочил, че когато при гласуването на дадено решение на СК на ВСС не се постигнат 8 гласа "за" налагане на наказание, решението на органа следва да бъде "не налага". В съответствие с нормата на чл. 320, ал. 3 от ЗСВ Съдийската колегия след като е разгледала предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 14-дневен срок от внасянето, след проведено явно гласуване е отхвърлила предложението. В този случай Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет има право и на основание хипотезите на чл. 320, ал. 3 от ЗСВ, да не наложи дисциплинарно наказание, да наложи по-леко дисциплинарно наказание от предложеното от дисциплинарния състав или да наложи по-тежко дисциплинарно наказание. Във всичките тези случаи СК на ВСС следва да се произнесе по предложението на вносителя за образуване на дисциплинарно производство, като се мотивира за приетото решение. В хода на тези разсъждения, съдът е приел, че са основателни доводите на жалбоподателя за наличие на нарушение на чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, свързано с неспазване на изискването за форма на акта, което представлява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на спорните решения – основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Приел е, че при издаване на обжалваните административни актове, с които е формиран отказ, съответно липса на воля на СК на ВСС да наложи дисциплинарно наказание, за извършено от обективна страна дисциплинарно нарушение от съдията, е допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на решенията. Видно от представените по делото пълен стенографски протокол № 12 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 02.04.2019 г. и в частност протокол № 7 от проведеното на 26.02.2019 г. заседание на СК на ВСС, изказванията на членовете на Съдийската колегия не са мотивирани от обстоятелства, при наличието на които на М. Т. – съдия в Софийски градски съд не следва да се налага дисциплинарно наказание, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Според решаващия състав след като има изисквания за наказуемост на извършеното от магистрата дисциплинарно нарушение и те са законоустановени, то определянето на наказание, което да съответства на тежестта на нарушението е въпрос на законосъобразност, което е предмет на съдебен контрол. Административният орган е длъжен да определи наказание, което по вид и размер да съответства на тежестта на извършеното нарушение. Това заключение е довело до отмяна на процесните решения и до връщане на преписката на СК на ВСС за ново произнасяне. Настоящият състав споделя изводите на съда и в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Д. Д. Не споделям становището на мнозинството поради следното: Съгласно чл. 320, ал. 6 от ЗСВ решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което се налага дисциплинарно наказание се приема с мнозинство не по-малко от осем гласа. Това мнозинство е посочено и в разпоредбата на чл. 33, ал. 4 на ЗСВ по отношение на налагане дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт. В същата разпоредба е намерила място и правната фикция, че когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36 от ЗСВ. След анализ на тези разпоредби може да бъде направен извод, че: когато при гласуването не се постигне законово определеното мнозинство е налице решение за отхвърляне; това решение за отхвърляне представлява индивидуален административен акт годен за обжалване и че по аргумент за по-силното основание фикцията се разпростира и върху другите, определени от чл. 308, ал. 1 и 2 от ЗСВ наказания. Поради тази причина изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице три годни за обжалване административни акта, отхвърлящи налагането на наказание, е правилен. Не е правилен обаче изводът за немотивираност на тези административни актове. Видно е, че и трите индивидуални административни акта са резултат на правна фикция. Фикцията е юридическа техника, при която по силата на самата правна норма се приема за осъществил се един юридически факт, за който се знае с пълни основания, че не се е осъществил. Фикцията е необоримо, правомерно и съзнателно предположение за факт, извършено противно на доказаните дотогава факти по конкретен случай. В резултат на това правно-техническо средство настъпват правните последици на факта, който всъщност не е настъпил. Фикцията е и неотменима част от правото, защото тя спомага за разрешаването на казуси, които следват справедлива логика, но не се опират на фактическата действителност. В случая, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, в която се съдържа тази фикция предполага, че е налице валидно решение за отхвърляне налагането на определеното наказание. Самата фикция предполага, че това решение напълно отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК по отношение на индивидуалните административни актове. Резултатът от гласуването е достатъчното правно основание за съществуването на правната фикция и не са необходими други факти, включително и изказвания на членове на СК на ВСС за ненаказване на съдия М. Т.. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи приемам, че като е отменил процесните решения на СК на ВСС и е върнал делото като преписка за ново произнасяне първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следваше да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Съдия: Д. Д.