Решение № 8046 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2009 г.

Решение № 8046 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на район "Западен"- община Пловдив против решение от 04.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1390/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, в която е отменен негов мълчалив отказ за поправка на кадастралния план на кв. "Отдих и култура"- Юг град Пловдив със заличаване на имот пл. № 267 и приобщаването му към имот пл. № 266 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания от съда в мотивите на решението. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за отмяната му. Ответниците - Елена Павлова Делова, Василка Николова Георгиева, Стоянка Василева Табакова и Павлинка Василева Диварова, всички от град Пловдив, чрез пълномощника си адв. Велкова оспорват касационната жалба и поддържат становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Административен съд - Пловдив е установил, че производството пред административния орган е образувано по искане на касаторите в настоящето производство до кмета на община Пловдив - район "Западен" с вх. № з8-94-Е-29/08.04.2008 г. за обединяване на имоти пл. номера № 266 и № 267 в един общ имот с № 266 по кадастралния план на кв. "Отдих и култура - юг" град Пловдив, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. С протокол № 7/12.05.2008 г. е взето решение на РЕСУТ при община Пловдив - район "Западен", с което е отказано започване на исканата процедура, с мотиви, че съгласно писмо вх. № 95-00-89-27/12.09.2007 г. на Дирекция "Управление и разпореждане с общинска собственост и жилищна политика" на община Пловдив и направено запитване до отдел "ПНО на С", Дирекция "ПНО" на община Пловдив, поради наличие на съществуващ акт за общинска собственост № 245/14.08.2000 г. за част от имот пл. № 267, който акт не е отписан от актовите книги на общината, не се допуска започване на исканата процедура. По делото е представен препис от решение по гр. дело № 2218/2003 г. на Пловдивския районен съд, влязло в законна сила на 28.02.2006 г., с което е признато за установено по отношение на община Пловдив и на Кирчо Крумов Андреев, че към 29.12.2000 г., когато е бил одобрен действащият кадастрален план на град Пловдив, Васил Павлов Георгиев, и Елена Павлова Делева са били собственици на дворно място от 6000 кв. м., съставляващо северозападната част от бивш парцел 5, кв. 34 по комасационния план на землището на кв. Прослав - Пловдив, а понастоящем погрешно заснето като имоти пл. н. 267, собственост на Кирчо Андреев и пл. н. 268, общинска собственост, по плана на парк "Отдих и култура"- гр. Пловдив, вместо да бъде заснето в границите на имот пл. № 266, собственост на ищците. Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници № 000067/16.01.2007 г. на община Пловдив, Васил Павлов Георгиев е починал на 25.12.2006 г. и е оставил за наследници Василка Николова Георгиева, Стоянка Василева Табакова и Павлинка Василева Диварова. При така събраните доказателства, АС Пловдив е обосновал правни изводи, за наличие на мълчалив отказ на кмета на район "Западен" - община Пловдив по направеното искане за промени в кадастралния план, поради липса на произнасяне на компетентния орган. Отказът е приет за незаконосъобразен, предвид наличието на влязло в сила съдебно решение по отношение на собствеността на процесния имот, което е следвало да бъде изпълнено от административния орган. Предвид на това мълчаливият отказ е бил отменен и преписката върната на кмета на община Пловдив, район "Западен" за попълване на кадастралната карта и кадастралните регистри със спорните имоти и техните собственици. Касационната инстанция намира така постановеното решение за недопустимо по следните съображения: Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства, представени от страните по делото, като е направил необоснован извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР "непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и заинтересуваните собственици". Изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри се допуска в три случая: 1. когато съдържат непълноти и грешки; 2. когато са одобрени в нарушение на закона; и 3. когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1 от закона. Съгласно ал. 3 на чл. 53, когато е налице непълнота или грешка по ал. 1, т. 1 на същата норма, те се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър, с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Единственото изключение е предвидено с нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. В случая е била налице именно цитираната хипотеза, предвид влязло в сила решение на Районен съд Пловдив, с което за собственици на процесния имот са признати касационните ответници. Постановеното решение има сила на присъдено нещо по отношение на страните по делото, които са община Пловдив и касационните ответници. Пред касационната инстанция е представена заповед № № РД-03-АБ-87/19.10.2006 г. на кмета на община Пловдив, район "Западен", с която административният орган е изпълнил влязло в сила решение № 150/12.11.2003 г., постановено по гр. дело № 2218/2003 г. на ПРС, оставено в сила с решение на ПОС от 15.07.2004 г. и решение № 246/28.02.2006 г. на ВКС. Видно от съдържанието на заповедта, с нея е одобрено изменение на кадастралния план на "Парк "Отдих и култура-юг" град Пловдив, като се обединяват имоти пл. № № 266 и 268 в общ имот № 266 със заличаване на имот пл. н. 268. Цитираната заповед е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол по реда и в сроковете на АПК от заинтересованите лица. Липсват доказателства дали тази заповед е била оспорена пред съда, като същата е обсъдена в мотивите на решение по адм. дело № 1547/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, образувано по жалба на Васил Павлов Георгиев и Елена Павлова Делева, по което е постановено решение от 08.01.2007 г., с което е отменен мълчалив отказ на кмета на община Пловдив, район "Западен" по искане от 24.03.2006 г. на жалбоподателите за изменение на кадастралния план, като се обединят имоти пл. номера 267 и 268 и да се включат в общ имот пл. н. 266, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по това искане. Решението по цитираното дело не е обжалвано и е влязло в законна сила на 10.03.2008 г. В производството по адм. дело 1547/2006 г. на ПОС като правоприемници на единия от жалбоподателите - Васил Павлов Георгиев са конституирани неговите наследници: Василка Николова Георгиева, Стоянка Василева Табакова и Павлинка Василева Диварова, поради което решението има сила на присъдено нещо и спрямо тях /чл. 298, ал. 2 от ГПК/. При положение, че същите страни са депозирали искане за изменение на кадастралната карта в изпълнение на влязло в сила решение от 24.03.2006 г., и е налице произнасяне на административния орган с влязъл в сила административен акт, органът не може да се произнесе по повторно искане със същия предмет и същите страни /от 08.04.2008 г./, предвид забраната, регламентирана в разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Поради това и съдът, приемайки, че е налице мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол, е постановил недопустимо решение, произнасяйки се повторно по същото искане и между същите страни при наличие на решен спор с влязло в сила решение, който не може да бъде пререшаван - арг. от разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК. Що се касае до различие в номерата на имотите предмет на заповед № РД-03-АБ-87/19.10.2006 г. на кмета на община Пловдив, район "Западен", и тези в диспозитива на съдебното решение по гражданскоправния спор между страните, то това е било предмет на оспорване на самата заповед или на искане за поправка на очевидна фактическа грешка, но не може да доведе до ново произнасяне на административния орган и на съда, предвид позоваването в заповедта на едно и също съдебно решение и по едно и също искане. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неконституиране на всички заинтересувани страни по делото. Касаторът е бил страна в производството по делото, с оглед на което той не може да твърди нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в хипотезата по ал. 1 на чл. 210 от АПК право да обжалват решението имат всички онези страни, за които то е неблагоприятно. Недопустимо е да бъдат реализирани от други лица чужди права. Касаторите не са оправомощени да защитават техните права и неконституирането им от съда не води процесуално нарушение, водещо до отмяна на съдебния акт. Предвид на изложеното, оспореното решение страда от порока недопустимост по чл. 209, т. 2 от АПК и следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не се присъждат в настоящето производство. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК,