Решение № 6906 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2925/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация СиВЗК, представлявана от председателя Б. Георгиев, чрез процесуален представител адв. М. Бояджиев, срещу решение 303 от 13.01.2025 г. постановено по адм. дело 9541 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С решението е отхвърлена жалбата на кооперация Синдикална взаимозастрахователна кооперация СиВЗК ЕИК 104097300 със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Македония 1, ет. 13 срещу Решение 878-ЖЗ от 16.06.2017 г. на Комисията за финансов надзор. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като от тях могат да се изведат такива за допуснато нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, и необоснованост, касационни отменителни основания, съгласно чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени оспореното решение на КФН. Не претендира разноски. Ответната страна - Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния представител юрисконсулт Слабов, в представени писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, седмо отделение е било решение Решение 878-ЖЗ от 16.06.2017 г. на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията), с което КФН назначава квестор и определя неговото възнаграждение, функции и правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора и конкретно фактите, по които няма спор. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, съдът е установил, че: Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация СиВЗК е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), има лиценз 30 от 10.08.1998 г., вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) на застрахователите с право на достъп до пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (единния пазар). По делото е установено, че КФН е приела Методология за преглед на балансите на застрахователите в България, както и че с решение 522-ЖЗ от 14.07.2016 г., влязло в сила, тя е определила на кооперацията независим външен оценител "MILLIMAN SP.ZO.O.", Полша. Същият е осъществил преглед на балансите на кооперацията. На 10.01.2017 г. MILLIMAN SP.ZO.O., Полша представя в Комисията за финансов надзор преглед на баланса на СиВЗК. Основните констатации на независимия външен експерт са, че превишението на активите над пасивите на баланса по Платежоспособност II към 30.06.2016 г. е дефицит - отрицателна величина в размер на - (минус) 2 741 991 лв. или задълженията на кооперацията превишават активите й. Превишението на активите над пасивите на баланса по Платежоспособност II към 30.06.2016 г. е намалено с 20 295 159 лв. и е преизчислено в размер на (2 741 991) лв., в резултат на което допустимите собствени средства за покритие на капиталовите изисквания (минимално капиталово изискване /МКИ/ и капиталово изискване за платежоспособност /КИП/) са отрицателна величина и не са достатъчни. С Решение 389-ЖЗ от 10.03.2017 г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 25 ЗКФН, чл. 588, ал. 4, предл. второ във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от КЗ във вр. с чл. 587, ал. 3, т. 11 във вр. с чл. 215, ал. 3 във вр. с ал. 2 КЗ КФН разпорежда на кооперацията в едномесечен срок от получаване на решението да изготви и представи краткосрочен план в съответствие с изискванията на чл. 215, ал. 2 и 4 КЗ, който да предвижда в срок от три месеца от датата на установяване на неспазването на минималното капиталово изискване с Констативен протокол Р-04-33/24.02.2017 г.: 1. възстановяване на допустимите основни собствени средства на ниво, осигуряващо покритието на минималното капиталово изискване или; 2. ограничаване на рисковия профил, така че да се гарантира спазването на минималното капиталово изискване с наличните допустими основни собствени средства. С Решение 4489 от 15.04.2020 г. на ВАС, седмо отделение, което е оставено в сила с Решение 13589 от 03.11.2020 г., постановено по адм. дело 6759 по описа за 2020 г. на ВАС, петчленен състав жалбата на Синдикална взаимозастрахователна кооперация срещу Решение 389-ЖЗ от 10.03.2017 г. на КФН е отхвърлена. Краткосрочният план е представен в КФН с писмо вх. РГ-10-30-2 от 07.04.2017 г. С Решение 700-ЖЗ от 10.05.2017 г. КФН отказва да одобри представения от СиВЗК краткосрочен план по чл. 215, ал. 2 КЗ за възстановяване на допустимите основни собствени средства за покритие на МКИ. Посоченото решение на КФН е обжалвано от кооперацията. Жалбата е отхвърлена с Решение 3810 от 20.04.2022 г. по адм. дело 6544/2017 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение, оставено в сила с Решение 4548 от 11.04.2024 г. по адм. дело 6566/2022 г. на петчленен състав на ВАС. С Решение 500-Ж3 от 21.03.2017 г. КФН назначава ДЗЗД ГД КОНСОРЦИУМ ГРАНТ ТОРНТОН БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ, България и Гърция за независим външен експерт, който да извърши преглед на баланса на СиВЗК към 31.12.2016 г. С вх. 10-00-13 от 14.06.2017 г. в КФН е представен доклад на ДЗЗД ГД КОНСОРЦИУМ ГРАНТ TOPHТOH БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ относно прегледа на баланса на СиВЗК към 31.12.2016 г. Според независимия външен експерт КИП на кооперацията към 31 декември 2016 г. след корекции е в размер на 18 911 558 лв., а МКИ (долна граница) е 7 400 000 лв. Установеният недостиг на допустими собствени средства на СиВЗК за покритие на КИП и МКИ към 31.12.2016 г. е съответно 19 603 134 лв. и 8 091 576 лв. С оспореното пред съда Решение 878-ЖЗ от 16.06.2017 г. КФН назначава квестор на СиВЗК за срок от един месец, определя неговото възнаграждение и следните функции и правомощия: 1. Квесторът осъществява всички функции и правомощия по управление и представителство на Кооперация Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК, в това число функциите на работодател. Квесторът установява финансовото състояние на предприятието, отстранява нарушенията и управлява предприятието в интерес на застрахованите и ползващите се лица. Правомощията на квестора не се ограничават от устава на застрахователя. Без да се засягат правомощията му по закон, квесторът се назначава с основна задача да установи финансовото състояние на Кооперация Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК; 2. Квесторът може да назначава, както и да заменя лица, изпълняващи ключови функции, при условията и реда, определени в КЗ; 3. Квесторът може да избира, както и да заменя одиторите по чл. 101, ал. 1 от КЗ, при условията и реда, определени в КЗ; 4. Квесторът представя в Комисията за финансов надзор отчет в срок 3 работни дни преди изтичане на срока по т. 1 от настоящото решение. Съдържанието и формата на отчета се определят от заместник - председателя на КФН, ръководещ управление Застрахователен надзор. Процесното Решение 878-ЖЗ от 16.06.2017 г. на Комисията за финансов надзор е издадено на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 и 26 ЗКФН, чл. 588, ал. 4, предл. второ и ал. 5, чл. 587, ал. 6, чл. 587, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, чл. 587, ал. 3, т. 5, чл. 597, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 597, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 2 КЗ и чл. 22 от ЗАНН. При тази фактическа установеност, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че решението на КФН е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона като по тези съображения е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените от касационния жалбоподател доводи са неоснователни, като част от тях са изложени и в жалбата пред тричленния състав на Върховния административен съд, който ги е обсъдил и е изложил подробни съображения за неоснователността им, които касационната инстанция напълно споделя. Правилно съдът приема, че Решение 878-ЖЗ от 16.06.2017 г. на Комисията за финансов надзор е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите и целта на материалния закон. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 10 ЗКФН, редакция към датата на приемане на решението, сега точка 11, Комисията за финансов надзор е компетентна да назначава квестор в случаите, предвидени в Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 588, ал. 4 КЗ принудителните административни мерки по чл. 587, ал. 3 - 5 КЗ се прилагат с решение на Комисията. Разпоредената с Решение 878-ЖЗ от 16.06.2017 г. принудителна мярка е по чл. 587, ал. 3, т. 5 КЗ. Съгласно чл. 597, ал. 2 КЗ квесторът се назначава с решение на Комисията. С оглед на изложеното съдът правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Правилно е прието от съда, че оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част, подписано е. Решението е взето при спазване на правилата за кворум и валидно формиране на воля на колективния орган. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е започнало по инициатива на органа. Съгласно чл. 587, ал. 6 КЗ при прилагането на мярка по чл. 587, ал. 3, т. 5 КЗ не се прилагат правилата на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Независимо от тази разпоредба органът е събрал относимите доказателства и ги е обсъдил. Както обосновано посочва съдът видно от описаната в административния акт кореспонденция административният орган е предоставял многократно възможност на заинтересованото лице да докаже съответствие с изискванията за допустими основни собствени средства. След отказа за одобрение на представения краткосрочен план, постановен с Решение 700-ЖЗ от 10.05.2017 г. на КФН, застрахователят е представил в КФН количествени справки по платежоспособност II за отчетните периоди към 31.12.2016 г. и 31.03.2017 г. с писма вх. 10-10-П-293 от 16.05.2017 г., вх. 10-10-П-371 от 22.05.2017 г., вх. 10-10-П-478 от 08.06.2017 г. и вх. 10-10-П-479 от 09.06.2017 г. Всички количествени справки са проверени от административния орган и именно в резултат от тази проверка органът е установил разминаване между стойностите на едни и същи показатели за едни и същи периоди. С оглед на това от формална страна, органът е спазил изискванията на чл. 588 и 589 КЗ, както и на чл. 35 и 36 АПК, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано и законосъобразно тричленният състав е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон. Видно от оспореното Решение органът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 587, ал. 1, т. 1 - 4 КЗ. Съгласно разпоредбата органът може да приложи принудителна административна мярка, когато действия или бездействия на посочения в нормата субект могат да или водят до: 1) нарушаване на разпоредби на кодекса; 2) възпрепятстване упражняването на застрахователен надзор; 3) застрашаване на финансовата стабилност на застрахователя; 4) застрашаване на интересите на ползватели на застрахователните услуги. Следователно, предпоставките за приложимост на принудителната мярка са: 1) специален правен субект, сочен в правната норма 2) извършващ деяние (действие или бездействие), 3) чрез което осъществява някоя от сочените четири специални цели. С оспореното решение органът е приложил мярката по чл. 587, ал. 3, т. 5 КЗ назначил е квестор на застрахователя за срок от един месец. Видно от разпоредбата на чл. 587, ал. 3, т. 5 КЗ назначаването на квестор е предвидена в закона принудителна административна мярка. Правилно съдът посочва, че основанията и съдържанието на процесната административна мярка са регламентирани в глава петдесет и шеста Квестори от КЗ. Наред с това, съгласно чл. 597, ал. 1 КЗ квестор се назначава, когато: 1) са налице сериозни пропуски в управлението или са допуснати многобройни или сериозни нарушения на кодекса; 2) лицето предоставя невярна информация за резултатите от дейността си или възпрепятства надзора; 3) лицето е в процедура по изпълнение на план за достигане на платежоспособност. В случая Комисията се позовава на чл. 597, ал. 1, т. 1 и 2 КЗ, като излага съображения за допуснати сериозни нарушения на КЗ и по-конкретно на чл. 164, ал. 3 КЗ и за възпрепятстване на надзора поради представяне на противоречива и непълна информация. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 3 КЗ всеки застраховател, съответно презастраховател, е длъжен по всяко време да разполага с допустими основни собствени средства, най-малко равни на минималното капиталово изискване, съответно на минималния гаранционен капитал. В случая е безспорно, че относно законосъобразността на разпоредените с Решение 387-ЖЗ/10.03.2017 г. на КФН корекции на активите и пасивите на кооперацията въз основа на прегледа на баланса на застрахователя, извършен от независимия външен експерт Milliman, Sp.ZО.O., Полша е налице влязло в сила съдебно решение - Решение 2680 от 01.03.2018 г. по адм. дело 4174/2017 г. на ВАС, седмо отделение, оставено в сила с Решение 8349 от 04.06.2019 г. по адм. д. 6299/2018 г. на ВАС, петчленен състав. В посоченото съдебно решение е прието, че корекциите на активите и пасивите на кооперацията съответстват на релевантната нормативна уредба чл. 152168 КЗ, чл. 7586 от Платежоспособност ІІ, релевантните разпоредби на Делегирания регламент 2015/35, Насоките на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Намалението на стойността на актива на застрахователя е в размер на 33 439 060 лв., а намалението на пасива е в размер на 13 143 900 лв. В резултат на корекциите на стойностите на актива и пасива разликата между двете от 17 553 168,00 лв. превишение на актива става 2 741 991,00 лв. превишение на пасива над актива. Въз основа на така установените стойности на актива и пасива по баланса на кооперацията съдът е преценил като законосъобразен извода на независимия външен експерт за несъответствие на изискванията на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване по смисъла на чл. 169-192 КЗ, чл. 100-129 от Директива 2009/138, чл. 83-253 от Делегиран регламент 2015/35, Насоките на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Международните стандарти за финансово оценяване. В резултат на направените корекции на активите и пасивите е установено по безспорен начин, че кооперацията не отговаря на капиталовото изискване за платежоспособност по смисъла на чл. 169 КЗ и на минималното капиталово изискване по смисъла на чл. 191 КЗ, съответно по смисъла на чл. 100 и 128 от Платежоспособност ІІ. Относно законосъобразността на предписанието за представяне на краткосрочен план, постановено с Решение 389-ЖЗ от 10.03.2017 г. КФН, също е налице влязло в сила съдебно решение - Решение 4489 от 15.04.2020 г. по адм. дело 4280/2017 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение, оставено в сила с Решение 13589 от 03.11.2020 г. по адм. дело 6759/2020 г. на петчленен състав на ВАС. Спорът относно реалистичността и ефективността на мерките, предложени с представения от кооперацията краткосрочен план (съдържанието на мерките подробно е обсъдено от административния орган в т. V.1 и т. V.2 от административния акт), също е решен с влязло в сила съдебно решение. Жалбата на кооперацията срещу отказа на КФН за одобряване на плана е отхвърлена с Решение 3810 от 20.04.2022 г. по адм. дело 6544/2017 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение, оставено в сила с Решение 4548 от 11.04.2024 г. по адм. дело 6566/2022 г. на петчленен състав на ВАС. В периода между отказа за одобрение на краткосрочния план (10.05.2017 г.) и датата на постановяване на процесния административен акт (16.06.2017 г.) застрахователят е представил два пъти количествени справки по Платежоспособност ІІ, които са част от годишните справки по чл. 126, ал. 1, т. 2 КЗ. При сравнение на показателите за едни и същи периоди административният орган е констатирал следните несъответствия: към 31.12.2016 г. покритието на минималното капиталово изискване с допустими собствени средства съгласно справките от 22.05.2017 г. е в размер на 624 %, докато в справките от 09.06.2017 г. то вече е 20 %. Същото се отнася и за количествени справки за първо тримесечие на 2017 г., в които превишението на активите над пасивите от 55 408 хил. лв. в справките от 16.05.2017 г. намалява на 11 516 хил. лв. в справките от 08.06.2017 г. Несвоевременно и в непълен вид е предоставяна информация от кооперацията и във връзка с прегледа на баланса към 31.12.2016 г., извършван от независимия външен експерт ДЗЗД ГД КОНСОРЦИУМ ГРАНТ ТОРНТОН БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ, определен с Решение 500-Ж3 от 21.03.2017 г. на КФН. Всички пропуски са обобщени в писмо вх. 38-00-26 от 09.06.2017 г. на ДЗЗД ГД КОНСОРЦИУМ ГРАНТ ТОРНТОН БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ до КФН и са обсъдени в обжалвания административен акт. При така изложената фактическа обстановка по спора, която се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав, първоинстанционния съд е изложил подробни съображения от правна страна във връзка с прилагането на материалния закон от административния орган, относно спазване на административнопроизводствените правила от КЗ при осъществяване на административното производство. Обоснован и споделен от настоящата инстанция е изводът на решаващия съд, че са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Сочените от органа основания по чл. 597, ал. 1, т. 1 и 2 КЗ са налице: 1. налице е сериозно нарушение на КЗ, изразяващо се в неизпълнение на императивната разпоредба на чл. 164, ал. 3 КЗ, която изисква всеки застраховател по всяко време да разполага с допустими основни собствени средства, най-малко равни на минималното капиталово изискване; 2. застрахователят представя противоречива и непълна информация за резултатите от дейността си, като по този начин възпрепятства осъществяването на застрахователния надзор. За да бъде оспореното Решение 878-ЖЗ от 16.06.2017 г. на Комисията за финансов надзор законосъобразно е необходимо приложената с него принудителна административна мярка да бъде в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 КЗ целите на закона са защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и създаването на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Процесната мярка цели постигането и на двете. С оглед на това настоящата инстанция споделя извода на съда, че оспорената мярка е съответна на целта на закона. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 лева. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав