Решение № 517 от 27.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 514/2010 г.

Решение № 517 от 27.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 514/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от осъдения В. А. за възобновяване на НОХД № 1178/09 г. и отмяна на постановената по него присъда № 30 от 19.01.10 г. на П. районен съд, изменена с присъда № 42 от 27.04.10 г. по ВНОХД № 82/10 г. на П. окръжен съд. Визира се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК - нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. След възобновяването се иска да се отменят присъдата на въззивната инстанция и присъдата на районния съд и да се оправдае осъденият по повдигнатото му обвинение. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за неоснователност на искането, поради което същото следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид соченото основание, изложените доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда А. е признат за виновен в това, че на 22.02.09 г. в с. Л., обл. П., държал огнестрелно оръжие пистолет "W. ", модел "PKK" № 37677К и седем стандартни, фабрично произведени боеприпаси, кал. 7,65х17, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. Въззивният съд е постановил присъда /следвало е да се произнесе с решение/, като частично е оправдал осъдения за боеприпасите и е потвърдил първоинстанционния акт в останалата му част. Не се споделя доводите на защитата, свързани с допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Акцентира се, че полицай И. И. е изготвил на осн. чл. 63, ал. 1 ЗМВР заповед за задържане на осъдения /неприложена по делото/. По късно същият е участвал и като поемно лице при осъществените на 22.02.09 г. на осн. чл. 161, ал. 2 НПК претърсване и изземване, при които способи на доказване от жилището на А. е открито и иззето инкриминираното оръжие. Съгласно чл. 137, ал. 2 НПК поемните лица се избират между такива, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото. Задържането на лице по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за което има данни, че е извършило престъпление, не е способ на доказване. Участвалите в него полицейски служители не са разследващи органи по смисъла на гл. VI НПК. Не са имали процесуално качество в процеса. От друга страна, изпълнението на служебните задължения при задържането не ги прави и заинтересовани от изхода на делото, за да не могат да участвуват като поемни лица. В този смисъл са и мотивите на районния съд по същите възражения, възприети и от въззивната инстанция. Отговорено е и на доводите във връзка с индивидуализацията на предмета на престъплението. За настоящата инстанция e без съмнение, че иззетото с протокола за претърсване и изземване от 22.0209 г. огнестрелно оръжие "W. ", модел "PKK" № 37677К е идентично с изследваното от вещото лице по балистичната експертиза за годността му да възпроизведе изстрел. Посоченият протокол е одобрен на същата дата от районен съдия при П. с изписани имена и подпис, видно от приложения и попълнен щемпел в горния десен ъгъл. Следва да се отрази в този смисъл, че НПК не предвижда специална форма за одобрение на този вид протоколи. Останалите доводи, залегнали в искането, са извън основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Следва да се отбележи, че инстанциите по фактите са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 НПК и са изложили убедителни мотиви във връзка с авторството на деянието, анализирайки обективно, всестранно и пълно доказателствения материал. На базата на безспорно установените фактически обстоятелства, решаващите инстанции са достигнали до законосъобразния извод, че от обективна и субективна страна осъденият е осъществил незаконно държане на огнестрелно оръжие, поради което законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност по чл. 339, ал. 1 НК. Наложеното на А. наказание е законосъобразно съгласно чл. 2, ал. 2 НПК / ДВ, бр. 92/02 г. /, справедливо е и е съобразено с целите по чл. 36 НК. При тези съображения искането е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,