Решение № 373 от 29.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1222/2013 г.

Решение № 373 от 29.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1222/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпил касационен протест от страна на прокурор при Плевенската окръжна прокуратура. Протестира се въззивна присъда /неправилно е използвана формата на решение/ № 96 от 24.04.13 г. по ВНОХД № 494/12 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Иска се да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В срок е постъпил касационен протест от страна на прокурор при Плевенската окръжна прокуратура. Протестира се въззивна присъда /неправилно е използвана формата на решение/ № 96 от 24.04.13 г. по ВНОХД № 494/12 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Иска се да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът поддържа протеста. Пледира да се уважи по посочените с него съображения. Защитата на подсъдимия К. П. счита протеста за неоснователен. Моли да се остави в сила въззивната присъда. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилия протест и посочените с него основания и доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 181 от 21.05.12 г., постановена по НОХД № 2732/10 г. по описа на Плевенския районен съд, подсъдимият К. П. е признат за виновен в това, че на 31.12.09 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, причинил на Е. А. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота - мозъчно сътресение, съпроводено с краткотрайна пълна загуба на съзнанието, поради което и на осн. чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а", вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода, които да се изтърпят в затвор при първоначален строг режим, съгласно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1, пр. 1 ЗИНЗС. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. С атакуваната въззивна присъда, първоинстанционният акт е отменен изцяло и подсъдимият К. П. на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение. Окръжният съд е обосновал оправдателната си присъда със заключенията на посмъртната комплексна съдебно психолого - психиатрична и неврологична /л. 40-57, ВНОХД № 494/12 г./ и комисийната съдебно - медицинска и съдебно - психиатрична /л. 91-100, ВНОХД № 494/12 г./ експертизи, поддържани в съдебно заседание от вещите лица, съгласно които пострадалият не е изпаднал в състояние на пълна загуба на съзнанието. Същевременно не е възприел заключението на съдебно - медицинската експертиза № 66/10 г. /л. 49-51 ДП № 366/10 г./, изготвена и поддържана в съдебно заседание пред районния съд от вещото лице д-р Д. Д., че констатираното мозъчно сътресение у пострадалия е съпроводено с краткотрайна пълна загуба на съзнанието. Прокурорът счита, че при посочената по-горе правноаналитична дейност окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните разпоредби, довело до ограничаване правата на обвинението като страна в процеса. Твърди, че приетите от въззивната инстанция заключения не почиват на събраните по делото доказателства. Твърдението не може да бъде споделено. На първо място, заключенията по назначените от окръжния съд експертизи, са приети от съда без възражение от страна на прокурора. Последният не е направил и доказателствени искания, в това число и за проверка на събраните по делото доказателства чрез допълнителна или повторна разширена експертна оценка за състоянието на пострадалия след нанесените му удари от подсъдимия, поради което не може да се приеме, че са нарушени процесуалните права на обвинението. На второ място, видно от приложените по делото експертни заключения, вещите лица са използвали един и същ доказателствен материал, на който, обаче, са дали различна експертна оценка за констатираното мозъчно сътресение. Прави впечатление, че съгласно комплексните експертизи, приети от окръжния съд, вещите лица, освен със свидетелските показания, подробно са се запознали и с наличната документация в различни медицински и психиатрични заведения, касаещи пострадалия А., за разлика от вещото лице Д.. Видно от КСМНСПЕ вещите лица точно са цитирали и взели предвид свидетелските показания на свидетелите К., Т. и А. за състоянието на пострадалия А. /л. 92 и 93, ВНОХД № 494/12 г./. На трето място, районният съд е постановил осъдителната си присъда на базата на заключението на единичната експертиза на д-р Д. - главен асистент съдебна медицина. В състава на приетите от ОС - гр. Плевен две тройни комплексни експертизи са взели участие - съдебен медик, невролози, психиатър и психолог. При това, не може да се упрекне въззивната инстанция, че е обосновала оправдателната си присъда именно със заключението, че полученото от А. черепно-мозъчно увреждане представлява разстройство на здравето - временно и неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НПК. Като е оправдал подсъдимия П. по повдигнатото му обвинение по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а", вр. чл. 2, ал. 2 НК, ОС - гр. Плевен не е нарушил закона, като въззивната присъда е съобразена с т. 13 от ППВС № 3 от 27.09.79 г. Съгласно посоченото, въззивната присъда е законосъобразна и постановена при спазване на процесуалните правила, поради което касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Доколкото ОС - гр. Плевен е постановил съдебния си акт, като е използвал формата на решение в разрез с разпоредбата на 31, ал. 1, т. 1 НПК, но той съдържа всички реквизити на въззивна присъда, не е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, което да доведе до отмяната му. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,