Решение № 520 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5599/2024 г.
ВАСПърво отделение21.01.2025 г.докладчик Весела Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2389 от 25.03.2024 г. по адм. дело 967/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Магна ойл ООД, с ЕИК: 200561054, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша , [жк], [улица], представлявано от управителя Г. С. А., да заплати на Агенция Митници София разноски по делото в размер на 100 лева за настоящото касационно производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Магна Ойл" ООД, чрез процесуалния му представител адв. д-р А. Симеонов срещу Решение 2389 от 25.03.2024 г. по адм. дело 967/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 32-107505 от 20.03.2023 г. на директора на ТД Митница Варна, с което е отказано да бъде приета митническата стойност на стока 6 по митническа декларация с MRN 20BG002005027383R5/14.03.2020 г., определена е митническа стойност на стока 6 в размер на 22 597,64 лева, отказано е предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква "г" от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за стока 6 по процесната МД, коригирани са данните за стоки 2, 3, 4 и 6, определен е общ размер на мито - 3292,38 лева и ДДС 7243,26 лева и суми за досъбиране 2860,92 лева и ДДС 3850 лева, определена е дата на възникване на задължението за заплащане на митническо задължение 14.03.2020 г. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяната на обжалваното митническо решение. Претендира разноски. Ответната страна -директорът на ТД Митница - Варна, представлявана от юрк. Станкулова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касационния жалбоподател. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Бургас е била законосъобразността на Решение 32-107505 от 20.03.2023 г. на директора на ТД Митница Варна, с което е отказано да бъде приета митническата стойност на стока 6 по митническа декларация с MRN 20BG002005027383R5/14.03.2020 г., определена е митническа стойност на стока 6 в размер на 22 597,64 лева, отказано е предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква "г" от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за стока 6 по процесната МД, коригирани са данните за стоки 2, 3, 4 и 6, определен е общ размер на мито - 3292,38 лева и ДДС 7243,26 лева и суми за досъбиране 2860,92 лева и ДДС 3850 лева, определена е дата на възникване на задължението за заплащане на митническо задължение 14.03.2020 г. Като длъжник на задълженията е определен "Магна Ойл" ООД. Съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Наред с това, АС Бургас е приел, че оспореното митническо решение е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Прието е, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението, като в тази връзка са изложени съображения за неоснователност на оплакванията на дружеството за допуснато нарушение на правото на изслушване на дружеството по чл. 8, § 1, б. а и в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. във връзка с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. 2. На следващо място за неоснователно е прието и възражението на Магна ойл ООД, че мотивите за решението не се съдържат в съобщение 32-403543/23.11.2022 г., издадено на основание чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013, тъй като според съда в обстоятелствената част на съобщението са изложени аргументите, които са обосновали извода за непризнаване на преференциалното третиране на конкретно изброени автомобили, като органът се е мотивирал както с изпратеното съобщение, така и с административната преписка, в която се съдържа разменената кореспонденция с митническите власти на Швейцария. 3. Отхвърлени са възраженията на дружеството във връзка с констативния доклад по чл. 84л от ЗМ по причина, че при контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, каквато в действителност е извършена в процесния казус предвид съдържанието на документите по преписката, законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е приел, че спорът между страните в производството касае въпроса дали правилно е определена митническата стойност на стока 6 по процесната МД и дали са налице основания за предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария. Съдът е достигнал до извода, че митническите органи не са отхвърлили метода за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на стоката, а са я определили по реда на чл. 70 и чл. 71, параграф 1, б. д от Регламент /ЕС/ 952/2013, съгласно установената продажна цена от фактура, приложена към писмо рег. 32-197213 от 15.06.2022 г. от митническите органи на Конфедерация Швейцария по реда на административното сътрудничество в размер на 12000 CHF, както и че към същата следва да се добави стойност на разходи по транспорт на стоката в размер на 500 лева съобразно чл. 71, § 1, б. д. от Регламент /ЕС/ 952/2013. Съдът се е мотивирал, че доказателствата в тяхната съвкупност обосновават основателност на възникналото съмнение в декларираната стойност на процесния автомобил 6 по МД, като тезата на оспорващия, че цената на автомобила от 3100 CHF e действително платената цена по смисъла на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, е необоснована, доколкото е установено по категоричен начин, че договорите и фактурите към тях фактура не са издадени от цитирания продавач и са фалшифицирани. На следващо място, съдът е приел за обосновани съображенията на митническите органи да откажат преференциално третиране на процесните автомобили по МД. За да мотивира извода си, съдът е приел, че по реда на административното международно сътрудничество от швейцарските митнически власти е получено писмо с вх. 32-250694/27.07.2022 г., според чието съдържание износителят не е декларирал и не е подписал декларации за произход на процесните автомобили, включени в приложения към писмото списък, поради което според съда обосновано митническите органи са приели, че стоките са с неустановен произход. В тази връзка е прието, че писмото - отговор от митническа администрация на Конфедерация Швейцария представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред, и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Изложеното мотивирало съда да приеме, че писмото може да бъде кредитирано за нуждите на митническото и съдебното производство, като доколкото не са били представени доказателства, оборващи обвързващата му сила, то обосновано фактите, които то удостоверява, са приети за такива, каквито се твърдят в документа, а именно - че не е установена държавата на произход на стоката. Решението на Административен съд Бургас е правилно. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател основания за отмяна на съдебния акт. При постановяване на решението първоинстанционният съд е разгледал подробно доводите на оспорващия, обсъдил е съвкупно доказателствата по делото и е формирал обоснован извод за законосъобразност на оспореното митническо решение. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящото решение на касационната инстанция препраща изцяло към мотивите на първостепенния съд. На първо място, неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, насочени срещу извода на административния съд за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Нормата на чл. 84, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМ определя, че за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на: 1. точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи и 2. счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Именно обстоятелството, че в производството по последващ контрол на дружеството са проверявани само декларацията и придружаващите я документи, без да са възлагани експертизи, проверка и изследване на самата стока, а също и проверки на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответната стока, води до извода, че в случая става дума за последваща проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при този вид контрол законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Обосновано административният съд е отхвърлил всички доводи в тази насока, като мотивите му се споделят от настоящия касационен състав. На второ място, правилен е и изводът на административния съд, че в настоящия случай не е било нарушено право на изслушване на дружеството. Разпоредбата на чл. 22, § 6 от МКС е получила своето доразвиване в чл. 8 и чл. 9 Регламент за изпълнение 2015/2447, които оформят обща процедура във връзка с правото на изслушване. Съгласно нормите на чл. 8, § 1, б. а и б. в от Регламент за изпълнение 2015/2447 в съобщението, упоменато в чл. 22, § 6, ал. 1 от Кодекса, се посочват: а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в б. а , съгласно приложимите разпоредби. Следва да бъде посочено, че със съобщение 32-403543/23.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна Магна ойл ООД е получило уведомление по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, с предоставена възможност да изрази становище, като такова е постъпило с вх. 32-450956/23.12.2022 г., подадено чрез пълномощник. Освен това въпреки отсъствието на изрично отбелязване на възможността по чл. 8, § 1, б. в от Регламент за изпълнение 2015/2447 в съобщението по чл. 22, § 6 от МКС, следва да бъде съобразено установеното обстоятелство, че дружеството е поискало представянето на съответните документи на основание чл. 8, § 1, б. в от Регламент за изпълнение 2015/2447, поради което в действителност правото му не е било нарушено. Относимо за преценката в случая е реалното упражняване на гарантираната му с нормата на чл. 8 § 1 б. в от Регламент за изпълнение 2015/2447 възможност. На трето място, установените факти по същество от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил всички оплаквания и ангажирани доказателствени средства от дружеството, като е приложил правилно материалния закон. Наведените възражения в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на решението се явяват неоснователни. Настоящата касационна инстанция не споделя и наведените пространни твърдения в касационната жалба относно допустимостта и резултатите от осъществената процедура по линия на международното сътрудничество на основание Споразумение между ЕИО и Конфедерация Швейцария от 22.07.1972 г. и Допълнителен протокол между ЕО и Конфедерация Швейцария от 09.06.1997 г. относно административна взаимопомощ в митническата област. Предоставянето на помощ при отправено искане от страна на запитващия орган (чл. 3), формата (чл. 6), реда за изпълнение (чл. 7), изключенията от задълженията (чл. 9), вкл. поверителността (чл. 10) и целите за ползване на получената информация (чл. 11), са част от предметния обхват на чл. 2 от Допълнителния протокол за осигуряване правилното прилагане на митническото законодателство, и по-специално като се предотвратяват, разкриват и разследват нарушения на това законодателство. Според чл. 11 от допълнителния протокол относно взаимната административна помощ в митническата област договарящите се страни имат право да използват като доказателствен материал в доклад и показания пред съдилищата, получена информация и прегледани документи в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол. В контекста на цитираната договореност отговорът на запитвания митнически орган на Швейцария се ползва с материална доказателствена сила на официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред. С оглед на това обстоятелство, той представлява годно доказателство за извършените от тях действия по проверка на автентичността на изпратените документи. На следващо място, следва да се посочи, че липсва необходимост и от специална проверка на обстоятелствата, отразени в отговора на митническите власти. Механизмът за взаимопомощ в митническата област е въведен именно с оглед осигуряване на възможност за събиране на данни и доказателства от органите на запитаната страна, които да могат да се ползват непосредствено от органите на запитващата страна, включително и в съдебно производство. Да се приеме обратното - би означавало да се игнорират нормите на международен договор (и/или съюзен), въвеждащ специална уредба на даден вид обществени отношения, каквато е и цитираната Спогодба. Във връзка с горното, според настоящия съдебен състав събраните доказателства, съобразно материална им доказателствена сила, установяват, че проверката е стигнала до изходната точка на извършената износно-вносна операция в провереното дружество - изпращач, като е установена каква е продажната цена на стоката, а именно - тази, посочена във фактурите, представени по реда на международния обмен за информация, както и че за процесните автомобили не могат да бъдат ползвани преференциални тарифни мерки, а също и че в резултат на проверката по линия на международното сътрудничество е установено, че износителят при издаване на фактурата за продажба не е поставял декларация за произход върху фактурата, съгласно правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, с оглед на което декларираната преференция не може да бъде приета. Предвид изложеното правилен е изводът на съда, че митническите органи са обосновали съмненията относно декларирания преференциален произход, определяйки митническата стойност на стока 6 по процесната МД по реда на чл. 70 и чл. 71 от Регламент ЕС 952/2013 , съгласно установената продажна цена и предоставената от E. C. Export Center SA фактура към отговора на митническите органи на Конфедерация Швейцария. Предложенията на касатора за определяне на нова МС на процесните стоки по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и използване на уредените вторични методи за целта, както и за съществуващо задължение за назначаване на техническа - оценителна експертиза при последващия контрол, са бланкетни и неподкрепени с конкретни съображения. Доколкото обвързващата доказателствена сила на писмото на швейцарските митнически власти като официален свидетелстващ документ, не е била оборена от адресата на акта, правилно административният съд е приел, че фактите, които то удостоверява, са такива, каквито се твърдят в документа - а именно, че не е установена държавата на произход на стоките, поради което внесените автомобили по посочените в решението митнически декларации не следва да се ползват от преференциално третиране, като задълженията за мито и ДДС като за стоки с непреференциален произход са правилно определени. Горните изводи не се разколебават от заключението на вещото лице по допуснатата от съда ССчЕ. Фактът, че в счетоводството на дружеството стойността на стоките са записани в размерите, посочени в подадената от дружеството митническа декларация, не променя установеното по линия на международното сътрудничество обстоятелството, че фактурата, приложена към МД, не удостоверява реално заплатената цена на процесния автомобил 6. Освен това посредством заключението се установява единствено какви данни са документирани в счетоводството на Магна ойл ООД, но не и каква конкретна сума е заплатена на продавача за всеки автомобил. При тези факти законосъобразно съдът е приел, че е налице основание да не бъде призната декларираната от вносителя преференция по чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария по отношение на внесените автомобили. Настоящият касационен състав следва да се произнесе по възражението за изтекла давност, направено за първи път с касационната жалба. Погасяването на митнически задължения е уредено в Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 124, § 1, б. а на Регламент 952/2013, без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява когато длъжникът вече не може да бъде уведомен за митническото си задължение съгласно чл. 103. Съгласно чл. 103 от Регламент 952/2013, регламентиращ краен срок за митническо задължение: § 1 Длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. § 2 Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, три годишният срок, определен в § 1, се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство. Възникването на митническото задължение е уредено в дял ІІІ, глава 1 от Регламент 952/2013, като относими в случая са разпоредбите относно митническо задължение при внос, регламентирани в раздел 1. Съгласно чл. 77 от посочения регламент: § 1. Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под един от следните митнически режими: а) допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба; б) временен внос с частично освобождаване от вносни мита. А § 2 регламентира, че митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. В случая е безспорно, че митническото задължение по МД , с която стоката е поставена под режим - допускане за свободно обращение е възникнало в момента на приемане на митническата декларация на 14.03.2020 г. Оспореното митническо решение е издадено на 20.03.2023 г., но тригодишният срок за погасяване на митническото задължение по чл.103, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 е спрял да тече съгласно чл.103, § 3, б. б от Регламент 952/2013, а именно от датата, на която на дружеството са съобщени мотивите на митническите органи при условията на чл. 22,§ 6, с които да го уведомят за митническото задължение, до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си. Т.е. в случая до дружеството е изпратено съобщение от митническите органи с per. 32-403543 от 23.11.2022 г., получено на 24.11.2022 г., като тригодишният срок е спрял да тече на основание чл. 103, § 3, б. б МКС за периода от 24.11.2022 г. до 29.12.2022 г. Това означава, че към датата на издаване на митническото решение тригодишният срок по чл. 103, § 1 от Регламент 952/2013 не е изтекъл. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Агенция Митници , в качеството на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,