Решение № 13394 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6876/2011 г.
ВАСII отделение19.10.2011 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 468/25.02.2011 г., постановено по адм. д. № 3023/2010 г. по описа на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на Росица Цанчева Цолова, Георги Петков Иванов, Стойчо Цанев Марков и Росен Георгиев Иванов, всичките от гр. Варна, чрез проц. им представител адв. Георгиева против Заповед № КД-14-03-960 от 27.07.2010 г. на Началник Служба по геодезия, кадастър и картография гр. Варна, в частта, с която е отказано изменение в КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, представляващо изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори 10135.5510.271 и 10135.5510.781, както и против Заповед № КД-14-03-1010 от 3.08.2010 г. на Началник СГКК Варна, с която е допълнена Заповед № КД-14-03-960 от 27.07.2010 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 13394 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6876/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Гергана Емилова Михайлова, гр. Варна, чрез проц. й представител адв. Валери Владев Тодоров против Решение № 468/25.02.2011 г., постановено по адм. д. № 3023/2010 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Росица Цанчева Цолова, Георги Петков Иванов, Стойчо Цанев Марков и Росен Георгиев Иванов, всичките от гр. Варна, чрез проц. им представител адв. Георгиева против Заповед № КД-14-03-960 от 27.07.2010 г. на Началник Служба по геодезия, кадастър и картография, гр. Варна, в частта, с която е отказано изменение в КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, представляващо изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори 10135.5510.271 и 10135.5510.781, както и против Заповед № КД-14-03-1010 от 3.08.2010 г. на Началник СГКК Варна, с която е допълнена Заповед № КД-14-03-960 от 27.07.2010 г. Съдът е отменил Заповед № КД-14-03-960 от 27.07.2010 г. и Заповед № КД-14-03-1010 от 3.08.2010 г. като незаконосъобразни. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд е взел предвид доказателствата по делото, както и възраженията на страните, но е достигнал до неправилни изводи вследствие на неправилно приложение на Закона. С обжалваната Заповед № КД-14-03-960 от 27.07.2010 г. е отказано изменение на КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, представляващо изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори 10135.5510.271 и 10135.5510.781, тъй като е била налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 62, ал. 3 Наредба № 3/28.04.2005 г. вр. чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а именно неподписан Акт за непълноти и грешки от страна на лице с правен интерес. Административният орган е отказал да направи исканото изменение след като е намерил, че е налице спор за материално право, подлежащ на разглеждане по друг ред. В процедурата по чл. 53 и сл. ЗКИР в компетенциите на административния орган е, след като извърши проверка на изискуемите от Закона предпоставки, да измени или да откаже изменение на КК и КР. В ЗКИР, който се явява специален закон - не е предвидена възможност за преценка на административния орган досежно допустимост на предявеното пред него искане, в който смисъл решението на АС Варна е неправилно и незаконосъобразно, актът на СГКК Варна е постановен при спазване на законовите изисквания. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че издаденият административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав