Решение № 4269 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 135/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП) против решение 4495/04.11.2024 г., постановено по адм. д. 835/2024 г. по описа на Административен съд Хасково (АС - Хасково). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение по същество. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът К. И. Б. оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 4495/04.11.2024 г., постановено по адм. д. 835/2024 г. по описа на АС Хасково по жалба на К. И. Б. е отменена Заповед 3282з-4053/27.08.2024 г., издадена от директора на ГДГП, с която на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 165, ал. 1 и ал. 2, пр. 2, ал. 3 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-310/17.07.2014 г.) и докладна записка рег. 3282р-23041 от 21.08.2024 г. младши инспектор К. И. Б. на длъжност старши полицай в 03 група Охрана на държавната граница от Гранично полицейско управление - Свиленград към Регионална дирекция Гранична полиция - Елхово е временно преназначен на длъжност старши полицай в група Охрана на държавната граница от Гранично полицейско управление - Белоградчик към Регионална дирекция Гранична полиция - Драгоман за срок от една година, считано от деня, следващ датата на запознаване на служителя със заповедта. За да постанови този резултат АС - Хасково е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Съдът е счел, че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г., а от събраните по делото доказателства не се установява наличието на служебна необходимост по смисъла на §1, т. 23 от ДР на ЗМВР, а такава не е обоснована от представената докладна записка-основание за издаване на оспорения акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства е видно, че в случая липсва мотивираното предложение, изготвено по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Ако се приеме, че мотиви за необходимостта от временно преназначаване се съдържат в докладна записка рег.3282р-23041 от 21.08.2024г. на ВПД Началник отдел при ГДНП, то няма данни по делото държавният служител да е запознат с този документ срещу подпис, съответно да е отразил съгласието или несъгласието си. Изискването на цитираната норма е императивно, поради което неизпълнението й е нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед от категорията на съществените. При наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК оспореният акт подлежи на отмяна само на това основание, което води до извод, че заключението на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилно. Доводите в касационната жалба относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт не са в положение да променят крайния извод на АС-Хасково за наличие на основание за отмяна на акта поради установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила в процедурата по временно преназначаване на служителя К. Б., поради което и не обуславят касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът К. Б. е направил разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен договор за съдействие и правна защита от 25.02.2025 г. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане на ответника, Главна дирекция Гранична полиция следва да бъде осъдена да заплати на К. Б. направените разноски. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед размера на претендирания адвокатски хонорар и разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение