Решение № 3920 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13037/2016 г.

Решение № 3920 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13037/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет П. ( ОС- П.), подадена от адв. М. Е. от АК П. в качеството й на пълномощник срещу Решение № 299 от 06.10. 2016 г., постановено по адм. дело № 220/2016 г. на Административен съд - гр. П. (АС- П.). Излагат се оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, като постановено, при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което се остави без уважение протеста на Окръжна прокуратура П., като неоснователен и недоказан. Излагат се съображения, че липсва противоречие на чл. 6, пункт 8 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за извършване на разкопаване на тротоари, улични настилки и зелени площи и аварийно възстановяване на територията на О. П. (наричана по нататък-Наредбата/Наредбата от 19.12.2013 г. на ОС - П.), приета с Решение № 647 по протокол № 18 от 19.12.2013 г. на Общински съвет - П. с чл. 72, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Счита, че наредбата урежда отношения между общината и съответните експлоатационни дружества. Намира, че липсва законова забрана да се въведе подобна регламентация, съответно липсва норма от по-висок ранг, на която тази регламентация да противоречи. Касационният жалбоподател Общински съвет П., в съдебно заседание, чрез адв. Е. поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи и отмени първоинстанционното решение. О. О. прокуратура П., в писмено становище депозирано на 06.03.2018 г. счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно и моли същото да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АС П. е сезиран с протест на Окръжна прокуратура - П., чрез прокурор Н. Ц., против чл. 6, пункт 8 от Наредбата от 19.12.2013 г. на Общински съвет - П., която предвижда, че "за издаване на разрешение за разкопаване на тротоари, улични настилки и зелени площи заинтересуваните физически и юридически лица подават в деловодството на Общината: документ за внесена такса, съгласно Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на О. П.." В протеста се твърди, че посочената разпоредба на подзаконовия нормативен акт противоречи на текста на чл. 72, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Поддържа се, че липсва друго законово основание, регламентиращо издаването на "разрешение за разкопаване", каквато техническа услуга не е предвидена нито в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), нито в специален закон, съответно липсва законово основание и за определянето на такса за непредвидена в съответен акт от по-висока степен услуга. С обжалвания съдебен акт - Решение № 299 от 06.10. 2016 г., постановено по адм. дело № 220/2016 г. на Административен съд - гр. П. по протест на прокурор при О. П. гр. П. е ОТМЕНЕНА Разпоредбата на чл. 6, пункт 8 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за извършване на разкопаване на тротоари, улични настилки и зелени площи и аварийно възстановяване на територията на О. П., приета с Решение № 647 по Протокол № 18/19.12.2013 г. на Общински съвет - П.. ОСЪДЕНА е О. П. да заплати на О. П. П. сумата от 20 лв., представляваща разноски в настоящото производство. Първоинстанционният съд счита, че за съгласуването на техническата услуга - работи, свързани с разкопаване на тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, нито ЗУТ, нито ЗМДТ предвиждат заплащане на такси. Съгласно разпоредбата на чл. 107, вр. чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗМДТ местните такси се определят въз основа на необходимите материално- технически и административните разходи по предоставяне на услугата, а общинските съвети определят размера на таксите при спазване на принципите за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество, както и постигане на по- голяма справедливост, при определяне и заплащане на тяхното качество. Решаващият съд намира, че след като специалният закон не изисква издаване и на разрешение за разкопаване от общинската администрация, при извършване на дейности, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно - квартални пространства, то общината не може да определя такса за издаване на такова. Такава услуга, не е предвидена нито в ЗМДТ, нито в специалния ЗУТ, поради което определянето на такса за нея противоречи на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 107 от ЗМДТ, както и на чл. 72, ал. 1 от ЗУТ. В заключение адм. съд счита, че поради несъответствието й с нормативни актове от по- висока степен, оспорената разпоредба на чл. 6, пункт 8 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за извършване на разкопаване на тротоари, улични настилки и зелени площи и аварийно възстановяване на територията на О. П., приета с Решение № 647 по Протокол № 18/19.12.2013 г. на Общински съвет - П., е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Настоящият състав на ВАС счита, че подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите за неправилност на оспореното решение, тъй като същото е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Правилно и обосновано адм. съд е приел, че обжалваната разпоредба на Наредбата е приета в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗУТ "работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж". От цитираната разпоредба следва, че за разкопаване по чл. 72, ал. 1 от ЗУТ не се изисква специално разрешение за разкопаване, а се изисква разрешение за строеж. Няма законово основание за издаване на индивидуален административен акт - разрешение за разкопаване. Нито органите на местно самоуправление и местна администрация, нито друг държавен орган са оправомощени със закон да издадат такова разрешение. Следователно, издаването на разрешение за разкопаване не е услуга или право, което общината може да предостави на граждани или юридически лица. В случая няма предоставена услуга или право от общината по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, за да се определи цена на услугата или правото. За извършване на техническата услуга - издаване на разрешение за разкопаване или разрешение за строеж по чл. 72, ал. 1 от ЗУТ, общината не може да обоснове и докаже, че изразходва средства реципрочни на събираната такса. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от ЗУТ задължение на строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация. Протестираният текст на Наредбата е в противоречие с чл. 76, ал. 3 от АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. С оспорените норми е създадена уредба, неуредена в по-високия по степен нормативен акт. По тази начин общинският съвет е уредил начин на събиране на свои вземания от граждани към общината, който не е съответен на възприетия в ЗМДТ ред. Съгласно чл. 4 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Задълженията за местни данъци и такси, редът за установяването им и сроковете за изпълнението им, органите, които осъществяват контрол за това, както и последиците от тяхното неизпълнение, са установени и регламентирани от специалния закон - ЗМДТ. Предвид това, недопустимо с подзаконов нормативен акт се създава възможност за осъществяване на контрол от страна на общината за изпълнение на тези задължения по друг ред и в друго производство, което няма нищо общо с производството по установяване и заплащане на местни данъци и такси. Освен това, лицата се задължават да изпълнят и другите си задължения към общината, дори и тези, които не са ликвидни по основание и размер. Налице е неправилно смесване на различни административни процедури, като в административното производство по процесната наредба се въвежда допълнително изискване, което е предмет на друго, отделно административно правоотношение. Осъществено е нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, във връзка с приложимите норми на ЗМДТ, ДОПК което определя незаконосъобразност на оспорената разпоредба. По изложените съображения разпоредбата на чл. 6, пункт 8 от Наредбата от 19.12.2013 г. на Общински съвет - П. подлежи на отмяна. Като е достигнал до този правен извод адм. съд е постановил правилен съдебен акт. При така изложените съображения решението на адм. съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение