Решение № 6177 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2015 г.

Решение № 6177 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 и чл. 144 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Овърсиз инвестмънт тръст" ЕООД със седалище в гр. София, представлявано от управителя И. С. И., подадена чрез адв. Петкова, срещу Решение № 73 от 06.01.2015 г., постановено от Административен съд-София град /АССГ/ по адм. дело № 10638 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против протокол № 1419614/07.05.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1562/29.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда подробно развити оплаквания в жалбата, включително и са неспазване на указания на ВАС при предходно разглеждане на АПВ № 1202587/09.02.201 г. Моли за отмяна на касираното решение, както и разноски за две инстанции. В с. з. касаторът чрез адв. Петкова поддържа жалбата. Ответната страна - Директорът на дирекция "ОДОП"-гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрск. Згурева оспорва касационната жалба, моли за оставяне на решението в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледан по същество, въпросът за основателността на жалбата почива на следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран по жалба от "Овърсиз инвестмънт тръст" ЕООД срещу протокол № 1419614/07.05.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1562/29.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който протокол е прието, че липсва основание за иницииране на производство по изменение на задълженията на дружеството по ДРА № 330/27.05.2005 г. по реда на чл. 133 ДОПК, липсва основание за коригиране на СД за периоди м. 12.2004 г. до м. 06.2005 г. по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС, липсва основание за иницииране на производство по изменение на задълженията на дружеството по СД по ЗДДС чрез ревизия за периоди м. 12.2004 г. -м. 06.2005 г. по реда на чл. 108, ал. 1 вр. с чл. 109, ал. 1 ДОПК, както и че липсва основание за извършване на служебни корекции и иницииране на акт за установяване на задължението по ЗДДС за периоди м. 12.2004 г. - м. 06.2005 г. по реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК. Протоколът и направената по него проверка са издадени във връзка с решение № 2681/25.02.2014 г. по адм. Дело № 6548/2013 г. по описа на ВАС, с което е отменен АПВ № 1202587/09.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София и е изпратена преписката на ТД на НАП София за постановяване на нов административен акт по искане вх. № 04-53-06-77/16.01.2012 г. на дружеството съобразно указания в мотивите на решението. Дадените указания са за изследване на дължимия ДДС по СД и събирането на суми по ДРА, вкл. и чрез проверка в СУП, данните за образувано изп. Дело и извършените по него действия, наличието на подадени коригиращи СД, при прилагане на посочени решения на СГС и ВАС и четливи преписи от фактурите. При разглеждане на спора АССГ е събрал доказателствата по административната преписка и представените писмени доказателства в съдебното производство. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу протокола, съставът на АССГ е приел, че оспореният пред него акт е индивидуален административен акт, който не страда от пороци. Приел е, че при издаване на акта са спазени дадените от ВАС указания в цитираното по-горе съдебно решение. Приел е, че поради непрецизно формулирано искане от страна на дружеството, въпреки дадената за това процесуална възможност, е издаден протокол, в който са обсъдени всички възможни варианти на отговор, а не е издаден АПВ за отказ. Като е обсъдил оплакванията на дружеството и всички заключения на приходните органи съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания пред него акт. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Правилно е прието, че щом с ДРА № 330/27.05.2005 г. са установени задължения по ЗДДС на дружеството за м. 05.2004 г., който ДРА е обжалван по съдебен ред и в резултат е стабилен административен акт пред, че жалбата срещу него е отхвърлена в слязло в сила съдебно решение, то е неприложима хипотезата на чл. 133 ДОПК за изменение на установените задължения. От друга страна начисленият данък от дружеството по издадени от него 27 бр. данъчни фактури за периода м. 12.2004 г. -м. 06.2005 г., макар и да не се обхваща от действието на ДРА № 330, тъй като е извън него, не подлежи на корекция, тъй като срокът за възлагане на ревизия, установен в чл. 109, ал. 1 ДОПК и изтекъл, поради което и предвид липсата на данни за образувано наказателно производство по смисъла на чл. 109, ал. 2 ДОПК, задълженията се смятат за окончателно установени. Правилно е прието, че не са налице основания за корекции по реда на чл. 126 ЗДДС, тъй като, видно и от твърденията на самото дружество, не са налице предвидените за това предпоставки в разпоредбата на чл. 126 ЗДДС, вкл. и подаването на коригиращи декларации или писмено уведомяване на компетентния орган по приходите. Наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Правилно е прието от съда, че протоколът е индивидуален административен акт и че са изпълнение указанията на ВАС по посоченото адм. Дело. Обсъдени са възраженията на страната. Не доказано твърдението за т. нар "дублирани фактури". Правилно и при спазване на процесуалните правила съдът не е обсъждал заключение на ССЧЕ, назначена и приета в друго административно дело. Също така видно от данните от извършената проверка в данъчно-осигурителната сметка на лицето, вземания на същото за ДДС не съществуват, поради което правилно е прието, че по смисъла на чл. 108, ал. 1 ДОПК задълженията за данъци се установяват единствено и само с ревизионен акт като за спорните периоди е преклудирана възможността за провеждане на ревизионно производство. При служебна проверка на материалната законосъобразност на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания, н се констатираха пороци на същото. Решението на АССГ като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение