Решение № 7160 от 28.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Етажната собственост на бл. 6, кв. Витоша, район "Студентски", гр. София м. Витоша Вец-Симеоново против решение 499 от 30.01.2023 г., постановено по адм. д. 10178/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на район Студентски - Столична община чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Етажната собственост на бл. 6, кв. Витоша, м. Витоша Вец-Симеоново против отказ на главният архитект на район Студентски - Столична община, обективиран в писмо РСТ21-ГР94-817/2/ от 20.09.2021 г. за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение (тип бариера за контролиран достъп) на границата на ПИ 1179 и ПИ 4847, кв. 2, м. Витоша Вец Симеоново. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че административното производство по издаване на оспорения отказ започва по заявление на жалбоподателя за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение тип бариера между ПИ 1179 и ПИ 4847, която да бъде изградена и поддържана от етажната собственост на блока, като към заявлението са приложени решения на Общото събрание на ЕС за предприемане на действия за издаване на разрешение за поставяне и за започване на процедура по Наредба 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, както и скица-извадка за определяне на прилежащата територия на бл. 6, УПИ І - за ожс, кв. 2, м. Витоша ВЕЦ Симеоново. Приема за безспорно установено, че ЕС на бл. 6 не е собственик на УПИ І, а в КР няма данни за вписани собственици на ПИ с идентификатор 68134.1600.1179 и липсват доказателства за сключен договор за наем или друг вид договор със собственика на имота, както и не е представено и изрично писмено съгласие на собственика на имота за поставяне на преместваемия обект. Прави извод, че отстъпените идеални части от правото на строеж върху земя държавна собственост не обосновават извод за наличие на хипотезата на чл. 24 ал. 2, т. 2 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, а именно жалбоподателят не е лице, притежаващо договор за наем или с друг вид договор със собственика на имота, предоставящ право на временно ползване върху заетата площ от обекта или елемента. По тези съображения съдът стига до заключението за материална законосъобразност на оспорения отказ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че УПИ І, в който е построен жилищния блок, както и ПИ с идентификатор 68134.1600.1179 не е собственост на жалбоподателите. Искането за поставяне на преместваем обект бариера е на границата на ПИ 1179, попадащ в УПИ І и ПИ 4847 улица тупик. Фактът, че собствениците на апартаменти в етажната собственост, респективно техните праводатели са обезщетени с жилища за отчуждаване на недвижим имот, ведно с правото на строеж, не обосновава извод, че същите в качеството им на ползватели на имота по смисъла на чл. 15, ал. 3 (отм.) от Закона за собствеността имат право да искат издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект върху чужд недвижим имот. Съгласно изискването на чл. 56, ал. 5 ЗУТ в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Следователно законът регламентира съгласие от собственика на имота, а не на носителите на ограничени вещни права върху същия. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, изискваща сключване на договор със собственика на имота, независимо от неговия вид. В случая такъв договор не е представен. Правото на ползване по чл. 15, ал. 3 (отм.) ЗС е с вещноправен характер, не попада в посочената хипотеза, която регламентира облигационни отношения между страните и не легитимира ЕС с право на собственост върху УПИ. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Етажната собственост на бл. 6, кв. Витоша, район "Студентски", гр. София м. Витоша Вец-Симеоново да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,