Решение № 1746 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9327/2019 г.

Решение № 1746 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9327/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Даро Кар" ЕООД, ЕИК 202698926 против Решение № 1240/26.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3945 по описа за 2018 г. на Административен съд -София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на "Даро Кар" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22221417000111-091-001/11.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение № 319/2.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при ЦУ на НАП, в частта с която на "Даро Кар" ЕООД за данъчните периоди м. 12.2013 г. до м. 8.2016 г. са установени задължения за ДДС в размер на 60 655, 71 лв. главница и лихви в размер на 15 846, 97 лв., както и задължения за корпоративен данък за периодите 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в размер на 15 130, 75 лв. главница и лихви за забава в размер на 3 130, 71 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена проверка на събраните доказателства, в резултат на което обосновал неправилни правни изводи за извършени от дружеството продажби на стоки, за които не са отчетени приходи. Счита, че за доказване извършените продажби, органите по преходите са се позовали само на представени транспортни документи и изплатени суми по наложени платежи, без да са изследвали въпроса дали в действителност стоките са били заприходени в склада на касатора, дали са изписани от склада или продължават да се намират на склад. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и реши спора по същество, като отмени издадения РА, в потвърдената му част. Чрез процесуален представител адв. Борисов в проведеното съдебно заседание, касатора претендира присъждане на разноски за платени държавни такси. Ответникът– Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. С оспореното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Даро Кар" ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22221417000111-091-001/11.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение № 319/2.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП, в частта с която на "Даро Кар" ЕООД за данъчните периоди м. 12.2013 г. до м. 8.2016 г. са установени задължения за ДДС в размер на 60 655, 71 лв. главница и лихви в размер на 15 846, 97 лв., както и задължения за корпоративен данък за периодите 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в размер на 15 130, 75 лв. главница и лихви за забава в размер на 3 130, 71 лв. и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" – София разноски в размер на 1981 лева. По делото не е било спорно, че за ревизираните периоди, основния предмет на дейност на "Даро Кар" ЕООД е търговия на дребно с употребявани автомобилни части, като дейността се осъществява в търговски обекти и онлайн, чрез куриерските услуги на "Еконт Експрес" ЕООД. За да определи задължения за ДДС на "Даро Кар" ЕООД, органите по приходите са установили, че за ревизираните периоди, дружеството не е декларирало част от извършените онлайн продажби на стоки. Този извод е обоснован, след като органите по приходите са изискали справка в електронен вид от куриерската фирма за всички извършени на ревизираното лице услуги и събрани суми чрез наложен платеж. Представената информация е съдържала данни за номерата на товарителниците, датите на подаване и получаване, иманата на получателите, сумите на наложените платежи, вида на стоките и датите на изплащане на наложените платежи на "Даро Кар" ЕООД. Приходните органи са сравнили сумите по изплатените наложени платежи с регистрираните продажби чрез фискално устройство на търговеца, като при тази съпоставка е констатирано, че част от продажбите, извършени чрез куриерската фирма, не са осчетоводени като приход в счетоводството на касатора и не са отразени в годишните финансови отчети. След допълнително изискана информация от ревизираното лице (РЛ), органите по приходите са приели, че за част от товарителниците с обща стойност 375 044 лв. не са установени данни за укрити приходи, тъй като се е касаело за издадени касови бонове на различни дати, или е била налице дублирана информация, върнати стоки от клиенти или представляват приход на трето лице. Не са кредитирани обясненията на РЛ по повод получени суми по товарителниците с наложени платежи на обща стойност 191 162, 50 лв., за които в хода на ревизията не е била представена никаква информация за причините, поради които не са били издадени фискални бонове или за които РЛ е твърдяло, че доставките не са свързани с икономическата му дейност, тъй като са били предназначени за трети лица, но които трети лица са отрекли да са имали каквито и да е взаимоотношения с "Даро Кар" ЕООД, а и самото РЛ не е разполагало с писмени доказателства за наличие на такива отношения. По изложените мотиви, органите по приходите са приели, че процесните наложени платежи са събрани в полза на ревизираното лице. Същите били в резултат на реализирани продажби от "Даро Кар" ЕООД, които не са отчетени в счетоводството на дружеството, поради което върху всяка събрана сума от наложен платеж следва да се начисли ДДС. В тази връзка е определена данъчна основа общо в размер на 331 390, 49 лв., като на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 3, т. 4 и ал. 6 от ЗДДС по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е доначислен дължим ДДС общо в размер на 66 278, 10 лв. и лихвите за забава в размер на 17 080, 71 лв. Относно установените задължения по ЗКПО, органите по приходите са установили, че РЛ не е отчитало счетоводно всички извършени от него онлайн продажби, поради което е реализирало приходи, за които не е заплатило дължимия размер на корпоративен данък. Изплатените суми от наложени платежи, за които не са издавани фискални бонове по години са: за 2013 г. – 3 949, 99 лева, за 2014 г. – 205 833, 50 лева и за 2015 г. – 153 354, 46 лева. Направени са констатации, че съгласно принципа за съпоставимост на приходите и разходите, следва да се вземат предвид разходите, които биха се формирали в обичайните условия. На основание чл. 78 ЗКПО е увеличен счетоводния ФР за 2013 г., 2014 г. и за 2015 г. със сумите, съставляващи разлика между стойността на приходите и балансовата стойност на стоките, предмет на приходите. В резултат на това е установен допълнително корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. При обжалването на РА по административен ред, с решение на директора на Дирекция "ОДОП" – София, частично е отменен РА, като е потвърден в частта с която на "Даро Кар" ЕООД за данъчните периоди м. 12.2013 г. до м. 8.2016 г. са установени задължения за ДДС в размер на 60 655, 71 лв. главница и лихви в размер на 15 846, 97 лв., както и в частта на установените задължения за корпоративен данък. За да отхвърли жалбата на "Даро Кар" ЕООД срещу РА, в частта, потвърдена с решение на горестоящия орган, първоинстанционния съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната форма и при правилно приложение на материалния закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на основание приложимата Наредба № Н-18/2006 г., за всяка поръчана по електронен път стока, за "Даро Кар" ЕООД възниква задължение да издаде фискална касова бележка и да я предаде на куриера /в случая "Еконт Експрес" ЕООД. От своя страна, куриерът е длъжен да предаде издадената фискална касова бележка на клиента, да достави стоката и да получи плащането за нея, което впоследствие да предаде на продавача. Приел е, че в случая са установени неотчетени продажби на стоки /автомобилни части/, реализирани чрез куриерското дружество "Еконт Експрес" ЕООД, тъй като в хода на ревизията е събрана конкретна информация за реализираните продажби от справките на куриерската фирма за вида на пратките, количеството стока, датите на изпращане и получаване, данни за клиентите и стойността на наложения платеж. А при съпоставка на така получената информация с данните за отчетените продажби, предоставени от самото РЛ се потвърждавал извода на органите по приходите, че за част от продадените чрез "Еконт Експрес" ЕООД стоки не са издавани фактури и/или фискални касови бонове. В този смисъл, съдът е приел за обосновани правните изводи на органите по приходите за установени задължения по ЗДДС и по ЗКПО и лихви върху тях. Обжалваното решение е правилно постановено. Не са налице твърдяните в касационната жалба на "Даро Кар" ЕООД отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора, че в обжалваното решение съдът не е извършил цялостна и задълбочена проверка на събраните доказателства, в резултат на което обосновал неправилни правни изводи за извършени от дружеството продажби на стоки, за които не са отчетени приходи. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Изложил е собствени мотиви, както в частта по ЗДДС, поради които приема, че са извършени продажби на стоки онлайн чрез куриерска фирма "Еконт Експрес", за които не са отчетни приходи от продажби, както и в частта по ЗКПО, поради които приема, че са налице основания за увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА е съобразен с установените по делото факти и събрани доказателства. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая са установени неотчетени продажби на стоки /автомобилни части/ на обща стойност 191 162, 50 лева, реализирани чрез куриерското дружество "Еконт Експрес" ЕООД, тъй като в хода на ревизията е събрана конкретна информация за реализираните продажби от справките на куриерската фирма за вида на пратките, количеството стока, датите на изпращане и получаване, данни за клиентите и стойността на наложения платеж, които са съпоставени с данните за отчетените продажби, предоставени от самото РЛ. Неоснователно е твърдението на касатора, че за доказване извършените продажби, органите по преходите са се позовали само на представени транспортни документи и изплатени суми по наложени платежи, без да са изследвали въпроса дали в действителност стоките са били заприходени в склада на касатора, дали са изписани от склада или продължават да се намират на склад. В случая е безспорно установено, че представени транспортни документи и изплатени суми по наложени платежи не са били оспорени от ревизирано лице, а от друга страна органите по приходите са приели наличие на данни за укрити приходи само по отношение на получени суми по товарителниците, за които в хода на ревизията не е била представена никаква информация за причините, поради които не са били издадени фискални бонове или за които РЛ, макар да е твърдяло, че доставките не са свързани с икономическата му дейност, тъй като са били предназначени за трети лица, в хода на ревизията тези му твърдения са били оборени с надлежни доказателства. Ето защо релевантните за спора факти са доказани, а въпросите, поставени в касационната жалба дали в действителност продадените онлайн стоки са били заприходени в склада на касатора, дали са изписани от склада или продължават да се намират на склад са ирелевантни, тъй като не биха довели до други правни изводи, след като начисления данък по ЗДДС и ЗКПО не касае стоки съхранявани на склад, а неотчетени приходи от продажби на стоки онлайн. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, а такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на искане и доказателства за действително направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,