Решение № 3609 от 5.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Въжаров, прокурор в Софийска районна прокуратура, подадена чрез пълномощника адвокат Ю. Георгиева против решение 2873 от 28.04.2022 г. по адм. дело 1263/2022 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-0402-4000/17.12.2020 г., Приложение 2, в частта, с която на прокурор Въжаров е определено 0, 00 лв допълнително трудово възнаграждение, издадена от административния ръководител на Софийска районна прокуратура. Наведените доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. По подробно изложеното в касационната жалба и в съдебно заседание касаторът моли за отмяна на атакуваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта, в частта с която на жалбоподателя е определено 0, 00 лв допълнително трудово възнаграждение за 2020г. Претендира направените по делото разноски. Ответникът административният ръководител на Софийска районна прокуратура в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора. К. Въжаров е прокурор в Софийска районна прокуратура, където е работил като такъв и през календарната 2020 година. Със Заповед РД-04-02-3779/24.11.2020г.,издадена от административния ръководител на Софийска районна прокуратура, е наложено дисциплинарно наказание забележка по отношение на касатора за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт. На 26.11.2020 г., прокурор Въжаров е запознат с цитираната заповед и същата е изпратена на Висшия съдебен съвет (ВСС), на основание чл. 314, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). С решение по т.22, по протокол 01 от 20.01.2021 г на ПК на ВСС, наложеното с цитираната заповед дисциплинарно наказание забележка на К. Въжаров прокурор в Софийска районна прокуратура, е потвърдено. Решението не е обжалвано по съдебен ред и е получено в Софийска районна прокуратура на 28.01.2021 г. На 27.11.2020 г. е изпратено писмо от Главния прокурор до административните ръководители на прокуратурите, относно определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати за конкретни задачи през 2020 г., в което е посочено, че с решение по т. 45 по Протокол No 28/19.11.2020 г. Пленумът на ВСС дава съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си по чл. 7 и 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на Пленума на ВСС с протокол 29/22.11.2018 г, посл. изм. с протокол 28/21.11.2019 г. На основание чл. 7 и чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на и посочените по горе решения на Пленума на ВСС допълнителни възнаграждения е издадена Заповед РД-04-02-4000/17.12.2020 г., с която е наредено: по т. І на работещите в СРП магистрати и служители да се изплати еднократно средства за допълнително трудово възнаграждение в размер до една и половина основни месечни възнаграждения /в това число и възнаграждението за ранг/ съгласно утвърдени списъци с имена и конкретен размер на сумите приложения 1 и 2- неразделна част от заповедта. В Приложение 2 към заповедта под 2 е посочен прокурор К. Въжаров, и в графа мотиви е вписана заповед РД-04-02-3779/24.11.2020 г на и. ф. адм. Ръководител на СРП- дисциплинарно наказание забележка, като е определено 0, 00 лв допълнително трудово възнаграждение. По делото е безспорно установено, че към датата на издаване на оспорената заповед от 17.12.2020 г. спрямо Въжаров е имало висящо дисциплинарно производство и наложено дисциплинарно наказание забележка, което по късно през януари 2021 г. е потвърдено от ПК на ВСС. Към датата на издаване на заповедта са действали Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от Пленума на ВСС. Подобни правила са приети и през 2021 г и от ПК на ВСС, но същите са неотносими в настоящето производство, тъй като обжалваната заповед е от 2020 г. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от действащите правила не се изплаща допълнително възнаграждение при висящо дисциплинарно производство- до приключване на производството. В случая оспорената заповед е съобразена с цитираните разпоредби. Същата е издадена от компетентен орган административният ръководител на Софийска районна прокуратура, съобразно правомощията му по ЗСВ и чл. 6, ал. 1 от Правилата. По отношение на формата на индивидуалния административен акт е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в ЗСВ не се съдържат специални правила. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като същата е мотивирана. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Правилата, при определяне на допълнително възнаграждение на магистрат или служител се издава мотивирана заповед за всеки отделен случай. Индивидуалните административни актове, какъвто е процесният, следва да съдържат конкретни съображения за издаването им фактически и правни основания. Видно от съдържанието на заповедта, в същата е налице посочване на приложимите законови разпоредби, като от съдържанието й правото на защита на жалбоподателя да научи мотивите на органа за издаването на акта е гарантирано. За да изключи жалбоподателят от списъка на магистратите, на които да се изплати допълнително трудово възнаграждение, административният ръководител на СРП е посочил наличие на висящо дисциплинарно производство, като е посочил данни за заповедта, датата на издаването й и вида на дисциплинарното наказание. Безспорно е, че според Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко в оспорената заповед следва да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), в които са посочени конкретни данни за висящото дисциплинарно производство по отношение на К. Въжаров и етапа, на който същото се намира. Процесната заповед е издадена на 17.12.2020 г., като към тази дата, на административния орган е било известно наличието на висящо дисциплинарно производство по отношение на прокурор Въжаров. Правилно първоинстанционният съд е приел, че действащите към момента на издаване на заповедта правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от Пленума на Висшия съдебен съвет, са вътрешен акт, който урежда реда, начина и източниците на средства за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати (чл. 1). При наличие на финансови средства магистратите могат да бъдат стимулирани при наличие на постигнати резултати текущо, за годината, по конкретни задачи и др. Неразрешеният въпрос за съответствието на поведението на магистрата с високите изисквания за професионалните му качества е пречка за получаване на допълнително трудово възнаграждение. По презумпцията на чл. 5, ал. 2, т. 7 лицата с висящо дисциплинарно производство не са постигнали добри за годината трудови резултати и поради това до приключване на дисциплинарното производство не им се изплащат суми за материално стимулиране. Създаденото правило за поведение с чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата не засяга непропорционално правото на магистрата да получи допълнително материално поощряване при постигнати резултати. Настъпилото заличаване на дисциплинарното наказание по силата на чл. 326 от ЗСВ не променя факта за наличие на висящо дисциплинарно производство към датата на издаване на оспорения акт. Самият факт на наличие на образувано и неприключило дисциплинарно производство срещу прокурора съставлява фактическо основание за издаване на заповедта, като е отчетено по отношение на жалбоподателя, привлечен към дисциплинарна отговорност, дали предмет на висящото производство са нарушения, извършени през 2020 г., за която се изплащат допълнителните възнаграждения. Ето защо първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователен е и касационният довод за необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка. Формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Възможността административното ръководство да изплати суми за допълнително трудово възнаграждение поначало не е безусловна, а е право възникващо в условията на дискреция. С акта на отпускане или неотпускане на допълнителното трудово възнаграждение (респ. определяне на размера му) административният ръководител на съда упражнява правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет в качеството му на административен орган. Касае се до упражняване на властническо правомощие, макар и в сферата на определяне на парична престация за положен труд, тъй като административният ръководител по силата на делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на ВСС едностранно определя отпускането и размера на допълнителното трудово възнаграждение. Налице е индивидуален административен акт, в резултат от волеизявлението на административен ръководител на орган на съдебната власт, овластен с конкретно правомощие по силата на приетите от съответната колегия на Висшия съдебен съвет Правила за определяне и и заплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, в резултат на което пряко се засягат правата (в случая имуществените) и законните интереси на съответния съдия, прокурор или следовател, което обуславя и правния интерес на последния от обжалване на заповедта на административния ръководител. Упражняването на правомощието за определяне (респ. неопределяне) на допълнително трудово възнаграждение е от позицията на административен орган, поради което обжалваната пред първата инстанция заповед попада в дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК. Изложеното обуславя извод, че обжалваното съдебно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,