Решение № 6735 от 21.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. Сингх, гражданин на Непал, подадена чрез упълномощен адвокат С. Иванов, против решение 7987 от 22.12.2022 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 9931/2022 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не е съобразил, че към момента на издаване на оспорената заповед посоченото обстоятелство по чл.24и ЗЧРБ не е отпаднало, тъй като сключеният трудов договор с чуждия гражданин не е бил прекратен. Изразява становище, че първоинстанционният съд е стигнал до погрешния извод, че фактическото неполагане на труд води до прекратяване на сключения трудов договор. Този извод бил в резултат на неправилната преценка на доказателствата, при която съдът е приел, че запечатването на производствените помещения на работодателя или неплащане на заплата имат за правна последица прекратяване на трудовото правоотношение, което разбиране било в грубо противоречие с нормите на Кодекса на труда. Според касационния жалбоподател решаващият съд е следвало да съобрази, че дори откриването на производство по несъстоятелност на Болан България ЕООД не би довело до прекратяване на дружеството, респ. до прекратяване на трудовото правоотношение с К. Сингх. Касаторът счита за изцяло погрешни констатациите в решението по отношение на приложимостта и съответно нарушаването на разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Сочи, че съдът е изместил предмета на доказване, като не е изследвал валидното прекратяване на трудовото правоотношение, а дали същото се изпълнява надлежно от страните, като по този начин е нарушил съдопроизводствените правила. Освен това бил приел констатациите в писмото на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), без да е разгледал и анализирал документите, цитирани в него. Съществено процесуално нарушение било допуснато и поради обосноваване на обжалваното решение с обстоятелства, настъпили след издаване на административния акт. Касационният жалбоподател сочи и неправилност на извода на първостепенния съд за липса на допуснати нарушения на чл. 34 от АПК. Намира, че правните изводи на съда не кореспондират с фактическите му констатации досежно липсата на нарушение на административнопроизводствените правила, обсъждането на доказателства, които не са представени по делото, с което чуждият гражданин е имал валидно трудово правоотношение. По изложените съображения моли решението, както и оспорената заповед да бъдат отменени. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът директорът на дирекция Миграция МВР, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Л. Цуцуманова-Пенева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и счита, че решението на съда следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като в хода на административното производство са били събрани доказателства за установени нарушения на изискванията на чл.24и ЗЧРБ относно наемане на работа на непалски граждани от Болан България ЕООД. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е определил предмета на спора, който е сведен до отговор на въпроса дали чужденецът е отговарял на изискванията на чл.24и ЗЧРБ. Поради това и след като е било установено, че непалският гражданин е в нарушение на чл.7, ал. 2 ЗТМТМ и не полага труд за местния работодател "Болан България" ЕООД, за което му е издадено разрешението за пребиваване по горецитирания текст от ЗЧРБ, то обоснован се явявал изводът на решаващия съд, че са налице материалноправните условия за налагане на визираната принудителна административна мярка (ПАМ). В проведеното съдебно заседание поддържа, че независимо от новопредставените доказателства за прекратяване на производството по несъстоятелност на Болан България ЕООД, след като по делото са налични такива, от които е видно, че непалският гражданин е упражнявал трудова дейност и при дружеството, за което не е имало такова разрешение, то съдът обосновано е приел, че административният орган е издал законосъобразен акт. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 7987 от 22.12.2022 г. съдът е отхвърлил жалбата на К. Сингх, гражданин на Непал, срещу заповед 5364з-2533 от 04.10.2022 г. на директора на Дирекция Миграция" - МВР, с която на основание чл.24и, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е отнето правото на продължително пребиваване в Република България. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ и е мотивирана от фактическа и правна страна по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съобразил е, че спорът между страните е по приложението на чл. 40, ал.1, т. 1, във вр. с чл.24и, ал.1 ЗЧРБ и е анализирал изискванията за получаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", както и разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ. Констатирал е, че от изнесените в писмо с peг. М-18144 от 20.09.2022 г. на ДАНС факти и обстоятелства относно състоянието на трудовите правоотношения на непалските граждани, наети на работа в "Болан България" ЕООД, сочат на допуснато нарушение на чл.7, ал. 2 от ЗТМТМ. В мотивите на обжалваното решение и отчетено, че оспорената заповед не е мотивирана с обявяване на несъстоятелност на "Болан България" ЕООД и прекратяване на трудовия договор на К. Сингх към 04.10.2022 г., а с цитираното писмо на ДАНС, което се явява допустим подход съобразно задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОС на ВС. Според съда, макар по делото да не се установява, че към 04.10.2022 г. по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност по смисъла на Търговския закон, то безспорно доказани са останалите релевантни към спора обстоятелства, взети предвид от административния орган при налагане на процесната ПАМ. Решаващият съдебен състав е извел заключение, че не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, независимо, че чужденецът не е уведомен за началото на административното производство, поради това, че не е било накърнено правото му за защита, включително по чл. 34, ал. 3 АПК. Този извод е обоснован с обстоятелството, че същият не е ангажирал доказателства, издадени преди 04.10.2022 г., а представеното заявление с вх. 326000-9965 от 14.11.2022 г. за предоставяне на право на продължително пребиваване единствено потвърждава констатациите на ДАНС. С оглед на това първоинстанционният съд е счел жалбата за неоснователна и я отхвърлил. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По делото е безспорно установено, че касационният жалбоподател е чужд гражданин, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ, който пребивава законно в страната на основание разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа , мотивирано с разпоредбата на чл. 24и ЗЧРБ. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - директорът на дирекция Миграция МВР, овластен по силата на закона - чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ да налага ПАМ, а не съгласно заповед за делегиране на съответните правомощия. Посоченото в процесната заповед правно основание, предвидено в чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ определя алтернативно формулирани предпоставки, при които се отнема правото на пребиваване на чужденец в Република България, а именно: когато са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и 17, чл. 25в, 25г, 33а, 33г, 33к, 33л, 33п и 33т, както и когато инвестицията, за която чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице в срока по чл. 25, ал. 11 или ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер, или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12, независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване. Също така, съгласно чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002. От приобщените по делото доказателства, включително с писмо рег. М-18144/20.09.2022 г., изпратено от заместник-председателя на ДАНС до главния секретар на МВР, първостепенният съд точно е констатирал, че непалският гражданин е получил разрешение по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ с посочен конкретен работодател Болан България ЕООД и място на работа в гр. Ловеч. При съвместна проверка от органите на ТД Национална сигурност - Ловеч и и Териториално поделение на Главна инспекция по труда Ловеч, извършена през месец юли 2022 г. е безспорно установено, че производствените помещения на Болан България ЕООД в гр. Ловеч са запечатани от ЧСИ; чужденецът не е намерен на обявения адрес в гр. Ловеч, а е установен в гр. Ямбол, полагащ труд за Екопласт Файбър АД, по силата на сключен на 15.07.2022 г. договор между Екопласт Файбър АД и Болан България ЕООД за изпращане на работници, с цел обучение и обмяна на опит. При тези данни се явява обоснован изводът на решаващия съд, че са налице материалноправните условия за налагане на процесната ПАМ, поради отпадане на основанията по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ. Категорично е установено по делото, че непалският гражданин не полага труд за местния работодател Болан България ЕООД, по отношение на който му е издадено разрешението за пребиваване по реда на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ. Това е така, защото, от една страна производствените помещения на работодателя са запечатани още през лятото на 2022 г., а от друга чужденецът е установен да полага труд за друго търговско дружество и в друго населено място. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът е мотивирал правните си изводи, позовавайки се на обстоятелства, касаещи фактическото осъществяване на трудовата функция от страна на непалския гражданин, без да съобрази наличието на валидно сключен и действащ трудов договор с Болан България ЕООД. Данните, съдържащи се в писмото на ДАНС, недвусмислено сочат за нарушение на императивното изискване на чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ, който нормативен текст поставя условие работниците- граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда, да работят по трудово правоотношение само за местния работодател, който ги е приел на работа и който е посочен в разрешението, в случая за Болан България ЕООД. Към датата на налагане на процесната ПАМ непалският гражданин не е могъл да изпълнява трудовите си задължения при този работодател, а е осъществявал трудова дейност за друго дружество по силата на сключен договор между Екопласт файбър АД и Болан България ЕООД за изпращане на работници с цел обучение и обмяна на опит, което представлява нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ, съответно на условията за предоставяне на достъп до пазара на труда на работници- граждани на трети държави. Посоченият договор не ангажира ответния административен орган и не опровергава неговите правилни констататции във връзка с трудовоправния статут на касатора. Условията, при които е издадено единното разрешение за пребиваване на К. Сингх - да полага труд на длъжност пълнач в Болан България ЕООД, следва да бъдат стриктно изпълнени във всеки един момент от срока на действието му. Законодателят не е предвидил възможност за неизпълнение на условията на разрешението за какъвто и да е период и на каквото и да е основание. Впоследствие предприетите от Болан България ЕООД действия по прекратяване на трудовите правоотношения на 41 непалски работници към 01.11.2022 г., сред които и настоящият касатор, са в потвърждение на факта, че чужденците не полагат труд за местния работодател, независимо дали последният е обявен в несъстоятелност или производството по несъстоятелност е прекратено. Както правилно е приел и решаващият съдебен състав, отпадането на основанието за пребиваване на територията на Република България във връзка с изискванията на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ се установява включително и от последващото заявление на чуждия гражданин с вх. 326000-9965 от 14.11.2022 г. за предоставяне на право на продължително пребиваване на същото основание, но вече за новият работодател Екопласт файбър АД, при който се твърди, че е бил изпратен с цел обучение и обмяна на опит. Изложените обстоятелства са в подкрепа на тезата на ответника, че Болан България ЕООД не може да осигури трудова заетост на чуждите граждани, за което те са получи достъп до българския пазар на труда. Противно на възраженията на касационния жалбоподател, законосъобразно и по аргумент на чл. 142, ал. 2 АПК съдът е съобразил прекратяването на трудовия договор с непалския гражданин, макар настъпило след налагането на процесната ПАМ, като установен впоследствие факт от значение за предмета на спора. Представените пред настоящата касационна инстанция писмо от директора на Дирекция Трудова мобилност на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , ведно с приложения към него Доклад за извършена проверка от ДИТ Ямбол, както и удостоверение от ЧСИ за образуваните срещу Болан България ЕООД изпълнителни дела, свидетелстват по категоричен начин, че е нарушено изискването на чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ поради това, че чуждият гражданин вече не престира труд за дружеството, в което е било нает. С оглед на това първостепенният съд правилно е преценил, че е налице неизпълнение на условието по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, а именно, че К. Сингх не отговаря на условията за получаване на достъп до българския пазар на труда съгласно българското законодателство, за което законосъобразно му е наложена атакуваната принудителна административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Вярно е, че съобразно чл. 34, ал. 4, изр. първо АПК административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай, че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси я и няма данни, че се касае за въпрос, който не търпи отлагане по смисъла на чл. 34, ал. 4 АПК, като в акта не са изложени мотиви в таза насока. Независимо от това е константна съдебната практика която приема, че процесуалните нарушения в административното производство са съществени, само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Дори да са допуснати нарушения на чл. 26 и 34, ал. 1 и 3 АПК, от една страна, правото на защита на лицето е гарантирано чрез предоставената му възможност да оспори неблагоприятния за него акт, от която възможност то своевременно се е възползвало в случая, а от друга съобразяването с правилата на чл. 26 и 34, ал. 1 и 3 АПК не би довело до постановяване на административен акт с друг краен резултат, включително поради обстоятелството, че в производството пред първата инстанция не са били представени доказателства, които страната е била препятствана да представи още в хода на административното производство. Последното обстоятелство правилно е било съобразено от АССГ при формиране на извода му за материална законосъобразност на наложената ПАМ. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения касационният състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед на изхода на спора, релевираното от касатора искане за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,