Решение № 14584 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11415/2014 г.

Решение № 14584 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11415/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 8474/20.06.2014 г., постановено по адм. д. № 15205/2013 г. по описа на седмо отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което е отхвърлено оспорването на дружеството против решение № 744/03.10.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Касаторът в касационната жалба и в съдебно заседание оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че неправилно първоинстанционния състав на ВАС е приел, че при издаването на административния акт не са извършени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по издаване на акта е открита с решение № 257/03.04.2013 г. на КРС като това решение е прието на основание чл. 55 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Посочената разпоредба регламентира процедура по оказване на съдействие, а не е такава по даване на задължителни указания по чл. 56 на ЗЕС и между двете процедури има съществени разлики, което според решаващия съд не е съставлява нарушение. Касационният жалбоподател също така твърди, че неправилно решаващият съд е приел, че задължителните указания, дадени с решение № 744/2013 г. попадат в обхвата на специфичните задължения, наложени на БТК. Съдът неправилно бил приел, че изискванията на чл. 257, ал. 1 от ЗЕС нямат приложение спрямо "Нет Кънект Интернет" ЕООД (НКИ), защото то е оператор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, а не предприятие, предлагащо обществена телефонна услуга и НКИ е длъжно да спазва съответните нормативни изисквания, в частност тези, свързани с предоставяне на идентификация на линията на викащия (CLI) и мотивите на съда, че НКИ не следва да изпълнява изискванията на чл. 257, ал. 1 от ЗЕС са неправилни. Касаторът твърди, че неправилно решаващият съд приема, че: "...Комисията е на мнение, че за случаите, когато постъпването в дадена мрежа на трафик без CLI е в противоречие с нормативни изисквания и договорености по взаимно свързване, предприятията имат възможност да предвидят съответни санкционни мерки в договорите по взаимно свързване" като позиция, представена в решение № 1361/2012 г. и 1362/2012 г. на КРС, не означава, че санкционната мярка може да се състои в прекратяване на договорните отношения. Касаторът излага съображения, че след като КРС не е намерила за необходимо да конкретизира възможните санкционни мерки като ги посочва изрично, конкретизация не се налага и подходящата санкционна мярка се предоставя на волята на договарящите се страни. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на делото по съществото на спора. Не претендира разноски. Ответникът Комисия за регулиране на съобщенията, редовно призован, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съображенията в подкрепа на становището се изразяват основно, че преценката на съда относно липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт е правилна, както и че основната дейност на НКИ относима към настоящия спор е свързана с транзит на повиквания и същата няма пряка връзка със задължението за представяне на CLI идентификация и мрежата на НКИ само пренася повиквания, които са генерирани в друга мрежа. Според ответната страна липсата на възможност от страна на НКИ за предоставяне на функцията CLI по смисъла на чл. 257 от ЗЕС не може да бъде санкционирана с ограничаване на достъп до мрежата на БТК като даденото указание на БТК да не изисква отделна линия за взаимно свързване за терминиране на международен трафик е в съответствие със закона и решения № 1361 и 1362/2012 г. на КРС, защото като от страна БТК не е доказано, че технически е невъзможно да осигури достъп до мрежата си поради несъвместимост между операторите без да е осигурена отделна линия. Иска да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Нет Кънект Интернет" ЕООД, гр. Русе - редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска да бъде оставено в сила атакуваното съдебното решение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 8474/20.06.2014 г., постановено по адм. д. № 15205/2013 г. по описа на седмо отделение на ВАС е отхвърлено оспорването на БТК против решение № 744/03.10.2013 г. на КРС. С решение № 744/3.10.2013 г. на основание чл. 61, ал. 1 и чл. 60, т. 1 от ЗЕС вр. с чл. 54 от ЗЕС и чл. 159, ал. 2 от ЗЕС във връзка с искане за даване на задължителни указания от страна на НКИ във връзка с Решение № 257/3.04.2013 г. на КРС и на основание чл. 35, ал. 6, т. 4 от ЗЕС, КРС приема резултатите от работата на специализираната комисия и задължава БТК да премахне всички условия на договорите, съгласно които терминирането на международни повиквания без идентификация на линията на викащия CLI е основание за прекратяване на договорите и задължава БТК да не прекратява договорите между страните на основание терминиране в точките за взаимно свързване с БТК на повиквания без идентификация на линията на викащия, тъй като това ограничение за терминиране на международни повиквания без идентификация на линията на викащия е директно нарушение на Решение № 1361 и 362/2012 г., вменяващи задължения на БТК за достъп независимо от произхода на повикванията. Също така задължава БТК да не изисква отделна линия за взаимно свързване за терминиране на международен трафик, както и задължава БТК да предложи изменения на действащите договори с НКИ, съобразно указанията по т. 1 и т. 2 в 7-дневен срок от получаване на решението. КРС мотивира, че решението се издава въз основа на искане на НКИ за даване на задължителни указания на БТК, като са взети предвид постигнатите споразумения и поети ангажименти от страна на БТК на проведена среща от 04.06.2013 г. по отделни точки и непостигнати споразумения по други точки от протоколираните спорни моменти между страните. Решаващият съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът приема, че спорът по делото е за наличието на основание за издаване на решение по чл. 35, ал. 6, т. 3 от ЗЕС поради неизпълнение на наложени на БТК специфични задължения с Решение № 1361 и № 1362/2012 г. на КРС за предоставяне на достъп до мрежа без поставяне на ограничения по произход на повикването, както и дали изискването на БТК спрямо НКИ за идентификация на линията на викащия и уговорената в договора за терминиране на международни повиквания в мобилната мрежа на БТК санкционна последица от неспазване на това условие (прекратяване на договора), както и изискването на отделна линия за взаимно свързване за терминиране на международните повиквания, по същество представляват ограничение на достъпа до мрежата на БТК и в този смисъл материалноправните норми са правилно приложени. Актът е съответен на целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по спора е правилно установена от първоинстанционният състав на ВАС в съответствие със събраните по делото доказателства и на практика не се оспорва от страните. фактическа обстановка по спора е установеност не се оспорва от страните. Формираният спор е само относно изведените правните изводи въз основа на правилно установените факти. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е преценил акта като издаден без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според тричленният състав цитирането на чл. 55 от ЗЕС в Решение № 257/2013 г. на КРС, а не на чл. 56 от ЗЕС, няма за правна последица нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, защото и за двата вида административни производства (за съдействие и за даване на задължителни указания) се назначава специализирана комисия - чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от ЗЕС. Тези изводи на тричленния състав са правилни. Вярно е, че при издаване на акта е допуснато нарушение при посочването на правното основание за осъществяване на процедурата, но то не е съществено такова за да води до недействителност на административния акт. В рамките на процедурата и с оглед направеното искане следва да бъдат дадени задължителни указания. КРС е била надлежно сезирана, назначена е специализирана комисия, касаторът е бил информиран за провеждането на процедурата и му е дадена възможност да вземе становище. Специализираната комисия е събрала релевантните за искането доказателства и ги обсъдила в присъствието на представители на страните. За проведената среща е съставен протокол с необходимите реквизити, съгласно чл. 58, ал. 5 от ЗЕС. Специализираната комисия изготвила и внесла в КРС доклад по искането. Докладът е обсъден от КРС. Органът е приел резултатите от работата на специализираната комисия и е дал задължителни указания. По делото не са представени доказателства, обосноваващи категоричния извод, че именно различие в двете процедури - по чл. 55 и чл. 56 в конкретния случай са довели до нарушаване на процесуалните права на участниците в процедурата, неизясняване на фактите по спора и издаване на административния акт в нарушение на закона или при неизяснена фактическа обстановка. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на материалния закон от страна на тричленния състав на ВАС. Основният законов текст, който има отношение към идентификацията на линията на викащия (CLI) e чл. 257 ЗЕС. В алинея 1 се посочва, че предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, са длъжни при наличие на техническа възможност да осигуряват функциите на електронната съобщителна мрежа "тонално номеронабиране", "идентификация на линията на викащия" и "идентификация на свързаната линия". Следователно задължението за осигуряване на функцията на електронната съобщителна мрежа "идентификация на линията на викащия" е на предприятията, които имат техническата възможност. В останалите относими алинеи на чл. 257 се установяват все правила, с които се определят условията и реда за предоставяне и ползване на функция CLI, тогава, когато тя съществува, но не и задължение за нейното внедряване в мрежата. Настоящият петчленен състав споделя мотивите на тричленния състав на ВАС, че санкционната мярка не може се състои в прекратяване на договора или непредоставяне на услугата, защото в такъв случай ще се стигне до нарушаване на наложеното специфично задължение да не бъде ограничаван достъпа според произхода на повикванията. Задължението на БТК да предоставя достъп до мрежата си произтича от закона - чл. 159, ал. 2 от ЗЕС, според която предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи осигуряват достъп и/или взаимно свързване при съобразяване с наложените от комисията задължения, когато са определени такива. С Решение № 1361 и 1362/2012 г. на КРС на БТК са наложени "специфични задължения" за предоставяне на достъп до фиксирана и мобилна мрежа. В този смисъл фактът, че НКИ има издадено разрешение за ползване на номера за осъществяване на обществени електронни съобщения, е ирелевантен за спора, предвид факта, че транзитният доставчик НКИ няма задължения да осигурява CLI за всяко повикване, което пренася и терминира в мрежата на БТК, защото тези повиквания не са терминирани в мрежата на НКИ. Неоснователни са твърденията на касатора по отношение на изискването за отделна линия за взаимно свързване. Първоинстанционният състав и обосновал изводите си, че БТК не доказва, че технически е невъзможно да осигури достъп до мрежата си поради несъвместимост между операторите, че не може да предостави услугата без да е осигурена отделна линия за взаимно свързване за терминиране международен трафик. Въвеждането на такова изискване ще има за последица поставяне в неравностойно положение на всяко предприятие, което заявява терминиране на национални и международни повиквания в сравнение с предприятие, което заявява само национални повиквания. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът Комисия за регулиране на съобщенията е представлявана от юрисконсулт, претендирано е възнаграждение, поради което и с оглед изхода на спора, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия