Решение № 7865 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4665/2015 г.

Решение № 7865 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4665/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Анжу" ЕООД, гр. Търговище, подадена чрез пълномощника си адв. Искра Желева, против решение № 876 от 18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 9242/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо № 02-250-2600/2794 от 31.07.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ в размер на 18365.61 лв. както и е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 550 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", редовно призован не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че съдът правилно, въз основа на събраните по делото доказателства и приета СТЕ е установил, че ДФ "Земеделие" е определил точно, както размера на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП, така и процента на наддеклариране. Предлага обжалваното решение да остане в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 876 от 18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 9242/2013 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Анжу" ЕООД срещу Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/2794 от 31.07.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 18365.61 лв както и е осъдено дружеството да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 550 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Съдът е приел също, че оспореният акт е материално законосъобразен. Жалбоподателят подал заявление за подпомагане за 2012 г., с което е заявил за подпомагане по СЕПП блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 822.65 ха. При извършени административни проверки от страна на ДФ "Земеделие" било установено наддекларирани площи в размер на 23.15 ха, което представлявало 2.90 % спрямо допустимата за подпомагане площ, като е оторизирана сума в размер на 199 179.01 лв. Съдът е установил въз основа на допусната и приета СТЕ, че действително недопустими за подпомагане площи са 23,15 ха или 2.90 % от общо заявената площ, както и че административния орган е провел точно процедурата по разписана в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания по отношение на констатираните застъпвания. При тези данни съдът е приел, че отказът на административния орган е законосъобразен и в съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Обжалваното решение е правилно. При установена недопустима за подпомагане площ и по двете схеми намира приложение разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Същата разписва, ако декларираната за целите на каквато и да е била схема за помощи свързана с площи, превишава площта определена в съответствие с чл. 57 от регламента, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20% от определената площ. В съответствие с тази разпоредба с оспорваното уведомително писмо правилно установената като допустима площ от 799.50 ха е намалена с двойният размер на установената като недопустима за подпомагане площ /2 х 23.15 ха/, като по този начин е оторизирана по СЕПП площ от 753.20 ха. В съответствие с последната площ е оторизираната сума по СЕПП от 199 179.01 лв., а за остатъка по заявлението на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане. Неоснователни са оплакванията, основани на установеното застъпване - установени площи, заявени от повече от един земеделски производител. От доказателствата по делото се установява, че за част от застъпените имоти с обща площ от 52.97 ха дружеството е представило документи, а за останалата част от застъпените имоти не е представило такива и е отказало тези застъпени площи. Съобразявайки представените документи от жалбоподателя и от другите земеделски стопани, с които за установени застъпванията са разгледани при извършване на процедура по разрешаване на застъпванията и съответно ДФ "Земеделие" е спазило предвидената в нормативната уредба процедура. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в приемане на допустимия за подпомагане слой в хода на административното производство. Действително се установява, че след подаване на заявлението за подпомагане е променен допустимият за подпомагане слой със заповед № РД-09-4/3.01.2013 г. на министъра на земеделието и храните. В нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК касаторът не е бил уведомен за това, като не му е осигурена възможност да изрази становище по това ново доказателство. Независимо от това настоящият състав приема, че това процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило върху отразения по оспорваното уведомително писмо. В случая се установява, че с приемането на новия резултат допустим за подпомагане слой няма изместване на някой от заявените парцели, а е установено, че посочената по-горе площ, като всички установени като недопустими за подпомагане площи, са в резултат на неразрешени или разрешени не в полза на жалбоподателя застъпвания. Това е установено от вещото лице и се потвърждава от приложените по делото скици на имотите. Затова дори процесуалното нарушение да не беше извършено тази площ пак би била недопустима за подпомагане, поради което не би могло да се стигне до постановяване на административен акт, с различно съдържание. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение