Решение № 9685 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2010 г.

Решение № 9685 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците и чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалбата на Шиван Фелах Омер, гражданин на Ирак, действащ със съгласието на своята майка- Хакиме Али Рамадан- против решение № 98 от 24.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молба № 1037 от 19.10.2009 г. Твърди, че решението е незаконосъобразно на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, заявява, че за него са налице предпоставките за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ и моли за отмяната му. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира подадената жалбата за допустима - подадена в срок от лице с пряк и личен интерес от обжалване, адресат на оспорения административен акт, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 75 от ЗУБ, административният орган е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца - Шиван Фелах Омер, роден на 24.10.1993 г., действащ със съгласието на майка си- Хакиме Али Рамадан, също лице търсещо закрила; гражданин на Ирак. Мотивите на органа са, че не са в налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от закона, а бежанската му история не установява факт на преследване, основано на посочените в чл. 8 обстоятелства. Развити са съображения, че на чужденеца не може да бъде предоставена и временна закрила - хуманитарен статут по чл. 9, тъй като не може да се приеме, че би бил изложен на тежки посегателства като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С депозиране на молбата за закрила председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на кюрдски език, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 20.10.2009 г. и 11.01.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя. Видно от протокола, макар и Омер да е бил непълнолетен, на тях не е отразено да е присъствувала неговият законен представител- майка му Хакиме Рамадан. На проведените интервюта Омер е пестелив и лаконичен в отговорите си, като пред съда обяснява поведението си с недостатъчно разбираем превод- преводача не владеел кюрдския диалект, ползван от молителя. Макар и без в достатъчна степен да бъде изяснена бежанската история на Омер, изслушван без законния му представител и на неразбираем за него диалект на основание приложена по делото обобщена справка за ситуацията в Ирак с вх. № 2571/31.08.2009 г., интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ с вх. № УП3914/28.01.10 г., в което мотивирал предложение да не бъде предоставена закрила под формата на хуманитарен статут и на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С обжалваното решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е постановил откази за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решаващ мотив за постановения отказ е приетото за установено от административния орган обстоятелство, че "не може да се обоснове извод за риск от преследване или тежки посегателства спрямо чужденеца по смисъла на ЗУБ". Допълващи мотиви са, че напускането на Ирак е по заявени от кандидата икономически причини, които не са правнозначими за търсената защита. При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав, счита че отказът да предоставяне на хуманитарен статут е постановено от компетентен орган, в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административния орган, подхождайки формално при разглеждане бежанската история на молителя не е изпълнил задължението си, произтичащо от общата норма на чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и въз основа на това да изложи ясни и последователни съображения (мотиви) относно взетото решение. Омер, макар и непълнолетен е интервюиран сам, без присъствието на майка му, на диалект, неразбираем за него. Пред съда Омер е категоричен- напускането на Ирак не е по икономически причини, а е обусловено от чувството на страх от насилие при преследване. При новото разглеждане на молбата - следва Омер да бъде отново интервюиран, в присъствието на своята майка/което изрично да бъде отбелязано в протоколите/ на разбираем за него език, като също така се изследват фактите относно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ при актуална информация за обстановката в провинцията, от която идва кандидата. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение, в настоящият съдебен състав на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК