Решение № 4277 от 21.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Пандев чрез процесуален представител адвокат против Решение 2242 от 21.12.2021г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 801/2021г.. С него се отхвърля жалба на Пандев против Решение РС-3739-21-064/28.07.2021г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/КПКОНПИ/. С последното се установява конфликт на интереси по отношение на В. Пандев с [ЕГН], общински съветник в Общински съвет Благоевград и в това му качество лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, за това, че е гласувал за приемане на Решение 217 от 12.06.2020г. по протокол 10 от 12.06.2020г. на заседание на Общински съвет Благоевград, с което се приема Годишният Финансов отчет и баланс за 2019г. на Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания /СБАЛПФЗ/-Благоевград ЕООД в частен интерес на свързано с него лице, в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ. Със същото решение е наложена и глоба в размер на 5000лева и се отнема в полза на Община Благоевград сумата от 13.30 лева- нетно дневно възнаграждение за 12.06.2020г., получено от деянието, породило конфликта на интереси. Поддържа се искане за отмяна с доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като за съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Ответникът, КПКОНПИ чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която акта е неблагоприятен и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Пандев против Решение РС-3739-21-064/28.07.2021г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество-София. С него се установява конфликт на интереси по отношение на Пандев в качеството му на общински съветник в Общински съвет Благоевград и в това му качество заемащ висша публична длъжност за това че гласувал за приемане на Годишен финансов отчет и баланс за 2019г. на СБАЛПФЗ-Благоевград с което дружество има сключени трудов договор и граждански договори. Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението и искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Цитирал и обсъдил приложимите норми на ЗПКОНПИ, приел фактическа обстановка, установена от административния орган и извел фактически и правни изводи, идентични с тези на административния орган. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Дефинициите на конфликта на интереси се съдържат в разпоредбите на чл. 52-54 от ЗПКОНПИ, забраните се съдържат в чл. 5562 от ЗПКОНПИ и действията за предотвратяване на конфликта на интереси са посочени в чл. 63-66 от ЗПКОНПИ. Спорният въпрос от фактическа и правна страна в случая е свързан с приложението на § 1, т. 15 от ДР на КПКОНПИ. При безспорни факти, че Пандев е общински съветник и взел участие в гласуването на Годишния финансов отчет и баланс на дружеството в което работи по трудов и граждански договори е спорен въпросът налице ли е конфликт на интереси. При обсъждане на въпроса за наличието на частен интерес по чл. 53 ат ЗПКОНПИ следва да се установи наличие на облага за свързани за него лица, в случая свързаност, произтичаща от наличието на сключени трудов договор и граждански договори с дружеството. Такава свързаност административният орган и съдът приемат в хипотезата на § 1, т. 15 от ДР на ЗПКОНПИ. Свързани лица според § 1, т. 15, б. б от ДР на ЗПКОНПИ са физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. Анализа на цитираната разпоредба води до извода, че следва да се установи икономическа или политическа зависимост, за която материална предпоставка закона не дава определение. Поради това следва да се установи съдържанието на такава зависимост, която може да се изразява в пряко въздействие, или косвено въздействие в резултат от поведението на лицето, заемащо висша публична длъжност и облага от материален или нематериален характер за дружеството. Сключените трудов и граждански договори са между равнопоставени страни и Пандев като страна по тях не може да се приеме, че е икономически зависим или политически зависим, от дружеството, в чието управление не участва и не взема решения. По делото няма никакви такива доводи, твърдения за факти и доказателства в такава връзка. Ето защо следва да се приеме, че икономическа зависимост или политическа такава, само от наличието на трудов и граждански договори не би могло да се предполага автоматично. Както се посочи, страните по договорите имат своите права и задължения не повлияни от други фактори и за такива влияния не се поддържат доводи по делото. На следващо място, ако се установят такива зависимости, което е фактически въпрос, следва да се установи след това, че тези зависимости пораждат основателни съмнения, като първо място да са налице такива съмнения и на второ, да са основателни. Или, наслагват се няколко фактически въпроса, за които следва да има доказателства с обосновани изводи въз основа на тези доказателства. Предполагането на крайния резултат-съмнение в обективността и безпристрастността на Пандев е предположение, основано на редица предхождащи го предположения, което е недопустим фактически и правен извод в юридическата практика. Разпоредбата на чл. 153 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК предвижда, че на доказване подлежат спорните факти от значение за решаването на делото и връзките между тях. В чл. 154 ГПК е предвидено, че не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборването на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това. В настоящият случай няма уредена законова оборима презумпция при приложението на § 1, т. 15 от ДР на КПКОНПИ и поради това всички изводи следва да се основават на факти, установени с доказателства за тях. Предвид изложеното решението като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което се отмени обжалваното решение на КПКОНПИ. При този изход на делото на В. Пандев се дължат разноски за двете инстанции. В касационната инстанция е упълномощен адвокат за изготвяне и подаване на касационната жалба, както и за процесуално представителство, като е оттеглено пълномощното и процесуално представителство не е осъществено от адвоката, подал касационната жалба. При възнаграждение от 600 лева, при липса на уточнение за кои действия се отнася по отделно следва да се приеме, че е по равно за изготвяне на жалбата и процесуално представителство по 300 лева, поради което следва да се присъдят разноски за един адвокат от 300 лева плюс 1000 лева за адвокат Кабурова, осъществила процесуалното представителство в касационната инстанция плюс държавна такса, или за касационната инстанция разноските са 1331.08 лева. Възражението за прекомерност не се уважава при липса на основания за това. Разноските пред Административен съд са съгласно списък в размер на 610 лева. Общият размер на разноските за двете инстанции е 1941.08 лева, които ответника следва да заплати в полза на касатора. Воден от горното и на основание чл. 22, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение