Решение № 11259 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на С. В. Л. против решение 2546 от 13.03.2024 г., постановено по адм. д. 1096/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна, в частта му, с която е отменена заповед 18-3017/15.03.2023 г. на началника на СГКК гр. Варна, в частта й, с която е одобрена промяна на границата на съществуващи обекти в КК ПИ с идентификатор 10135.5510.413 и ПИ с идентификатор 10135.5510.414 и сгради с идентификатори 10135.5510.413.1 и 10135.5510.414.1. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът началникът на службата по геодезия картография и кадастър гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответницата Д. Т. Т., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, Административен съд гр. Варна отменя заповед 18-3017/15.03.2023 г. на началника на СГКК гр. Варна, в частта й, с която е одобрена промяна на границата на съществуващи обекти в КК ПИ с идентификатор 10135.5510.413 и ПИ с идентификатор 10135.5510.414 и сгради с идентификатори 10135.5510.413. 1 и 10135.5510.414.1. За да постанови този резултат съдът, обсъжда събраните по делото доказателства и излага съображения, че проектът за изменение на кадастралната карта касае промяна на кадастралната граница между сгради с идентификатори 10135.5510.413. 1 и 10135.5510.414.1 като изменението е в противоречие с извършена делба и засяга делбената линия, както и регулационната граница, тъй като делбата има за предмет урегулирани поземлени имоти. Констатира, че изменението е на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54, ал. 1 ЗКИР, като исканото и одобрено изменение на КК не е в съответствие, както с документите за собственост договор за доброволна делба от 1993 г., така и с кадастралната и регулационното граница. Позовава се на приетите по делото заключения на назначената съдебно-техническа експертиза и приема, че кадастралните граници по действащата кадастрална карта са в съответствие с делбената и регулационната линия, а допуснатото изменение с оспорената заповед е в противоречие с тях. Прави извод, че не е налице несъответствие на кадастралните данни, като действащата КК за процесните имоти е в съответствие с документите за собственост на страните, а кадастралните граници съвпадат с регулационните, както към момента на извършване на делбата, така и при последващото им регулиране. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно, но не по изложените в него съображения. От събраните по делото доказателства се установява, че с процесното изменение се променя кадастралната граница между ПИ с идентификатор 10135.5510.414 и ПИ с идентификатор 10135.5510.413 и съответно се променя границата на сграда с идентификатор 10135.5510.413. 1 и сграда с идентификатор 10135.5510.414.1, при което същата навлиза в ПИ с идентификатор 10135.5510.413, което сочи на спор за материално право, тъй като е налице застъпване на граници. Но видно от заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 16.01.2024 г. е, че при измерванията на място вещото лице установява, че местоположението на границата на сградата съответства на отразеното в действащата кадастрална карта. Установено е, че сградата е една, разделена на две жилища с обща стена между тях. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Кадастралната карта отразява фактическото състояние на обектите на кадастъра и има само констативно действие. В случая с обжалваната заповед е налице промяна в границата, респективно очертанията на сградата, което не съответства на фактическото положение. Следователно изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,