Решение № 10810 от 28.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). С решение 242 от 24.02.2022 г., постановено по административно дело 1082/2021 г. по описа на Административен съд Бургас е: 1) отменена заповед РД-25-597 от 20.04.2021 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, с която на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД - Бургас за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 280 и чл. 292, т. 6а от НРД за МД 2020-2022 г. (Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г.) е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г.; 2) осъдена РЗОК Бургас да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, [ЕИК], направените по делото разноски в размер на 550 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас, подадена от пълномощника главен юрисконсулт Демирева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК (противоречие с материалния закон и необоснованост) касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Навежда доводи за законосъобразност на процесната заповед и моли да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на направените деловодни разноски. Ответникът по касация Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Кокаларова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а оспореният с нея съдебен акт да се потвърди като правилен. Възвежда и искане да му бъдат присъдени деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакуваното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в обжалваната му част, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Наложената с оспорената пред първоинстанционния съд заповед финансова санкция на лечебното заведение (изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична помощ) е заради констатирано нарушение на реда и условията за предоставяне на болнична помощ, изразяващо се в липса на индикации за хоспитализация на пациентка с оплаквания от бързопреходно пароксизимално състояние, история на заболяване (ИЗ) 10182, по диагностично-лечебния алгоритъм (ДЛА) на клинична пътека (КП) 62 Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи, с окончателна (след проведеното лечение) диагноза Други неуточнени гърчове. За да уважи сезиралата го жалба срещу санкциониращата заповед в посочената част Бургаският административен съд е извел решаващ извод, че тя е в противоречие с материалноправните разпоредби, защото сред индикациите за хоспитализация по ДЛА на КП 62 е диагностика и лечение при необходимост от диференциране на псевдоепилептични пристъпи от епилептичните. Съдът се е позовал на изготвеното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и изложеното от вещото лице в отговорите му на зададените от страните въпроси при изслушването му в съдебно заседание, което опровергава констатациите на административния орган за извършено нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО от страна на лечебното заведение. Вещото лице е посочило, че при бързопреходно пароксизмално състояние следва да бъде направена диагностика с цел диференциране на псевдоепилептичен пристъп от епилептичен такъв. В случая, предвид внезапното начало, анамнестичните данни, както и множеството сърдечно-съдови заболявания на пациентката са направени нужните изследвания (кръвни, ЕКГ, КАТ на главен мозък и ЕЕГ) с оглед поставяне на коректна диагноза, проведено е било лечение и наблюдение в стационарни условия с цел изключване на пристъп в рамките на остър мозъчно-съдов инцидент, както и диференциране на описания пристъп. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение (неоспорено от страните) по назначената СМЕ, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението е прието, че изводите на органа са опровергани, което изключва налагането на санкция. Поради това касационната инстанция приема изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил оспорената пред него заповед, Административен съд Бургас вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от съда решение трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главното искане в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната му касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на направените деловодни разноски, а разноски не следва да се присъдят и в полза на ответника по касация, въпреки своевременното им поискване и позитивния за него изход на спора, защото извършването им в касационното производство не е доказано. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение