Решение № 467 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 344/2008 г.

Решение № 467 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 344/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Р. срещу Решение № 628 от 02.11.2007 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, I граждански състав, постановено по в. гр. д. № 720 от 2007 г., с което на основание чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.) е обезсилено като недопустимо Решение № 129 от 13.07.2007 г. по гр.д. № 353 от 2006 г. на Районен съд - гр. Левски за уважаване на предявен от Г. Л. Р. срещу К. Л. Р., Л. К. Л., Г. К. Л. и Р. К. Л. иск с правно основание чл. 37 от Закона за наследството за отмяна на дарения, обективирани в нотариален актове № 89, том 20, рег. № 7* по нот.д. № 1* от 2005 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението - основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Касаторът твърди, че е предявил иск срещу ответника К за възстановяване на запазената част от наследството на майка си Г. Т. като този ответник се е разпоредил с тази запазена част /дарил е част от наследствените имоти на дъщерите си/, искът срещу останалите ответници /дъщери на К. Л. / бил да се отмени направеното в тяхна полза дарение. И двата иска били предявени в предвидения в закона срок /първият в рамките на 5 години от откриване на наследството, а втория- в рамките на една година от вписване на исковата молба за намаляване на дарението съгласно чл. 37 от ЗН/. Освен това, при постановяване на решението съдът бил нарушил разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от ЗН, като, прилагайки тези разпоредби, не се е съобразил с изискването възстановяването на запазената част от наследството да се извърши чрез намаление на дарението. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) ответниците по касационната жалба К. Л. Р., Л. К. Л., Г. К. Л. и Р. К. Л. оспорват същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид наведените в жалбата касационни основания, счита следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 37 от ЗН за отмяна на даренията, които братът на ищеца и ответник по делото К. Р. е направил в полза на дъщерите си, относно наследствени от майката на ищеца имоти, които са били дарени от нея на К. Р., е недопустим, тъй като ищецът не е упражнил правото си да иска възстановяване на запазената част от наследството на майка си. Поради това съдът е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение по иск с правно основание чл. 37 от ЗН. Това решение на въззивния съд е неправилно по следните съображения: Исковата молба на Г. Р. е била нередовна на основание чл. 98, ал. 1, б. "г" и "д" от ГПК (отм.). В нея е било налице противоречие между обстоятелствената част и петитума- в обстоятелствената част е заявено искане за възстановяване на запазената част на ищеца Г. Р. от наследството на Г. П. Р., което в случая е можело да бъде извършено чрез намаляване на дарението, което Г. Р. е направила в полза на ответника К, и искане по чл. 37 от ЗН за отмяна на последващото отчуждаване на дарените на К. Р. имоти в полза на дъщерите му, но липсва петитум на исковата молба за възстановяване на запазената част на ищеца Г. Р. от наследството на майка му Г. Р. Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд също е бил длъжен, констатирайки това противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, да я остави без движение и да даде срок на ищеца за отстраняване на тази нередовност. Като не е сторил това, а направо е постановил решение за обезсилване на първоинстанционното решение, въззивният съд е нарушил съществените процесуални правила на чл. 100 от ГПК (отм.), поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) постановено от него решение в нарушение на тези правила се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия