Решение № 4232 от 20.4.2023 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение20.04.2023 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4944 от 18.07.2022 г. по адм. дело 2255/2022 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на УниКредит Булбанк АД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес] срещу Решение 4944 от 18.07.2022 г. по адм. дело 2255/2022 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 77/31.01.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на УниКредит Булбанк АД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че банката е осъществила фактическия състав на нелоялна търговска практика - доводите на първоинстанционния съд противоречат на събраните доказателства по делото. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател такива. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед 77/31.01.2022 г. на председателя на КЗП, с която на УниКредит Булбанк АД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, като начислява и събира по-високи суми от потребителите за погасяване на ипотечните им кредити в сравнение със сумите по предоставените им погасителни планове, с което търговецът извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в нарушение на чл. 68г, ал. 1 във връзка с чл. 68в Закона за защита на потребителите (ЗЗП). За да отхвърли жалбата, съдът е приел от фактическа страна, че потребител има сключен договор от 29.06.2011 г. за банков ипотечен кредит на физическо лице с УниКредит Булбанк АД. Впоследствие е подписан анекс от 26.09.2019 г., с който страните се уговорили неизплатената главница от 55 211,87 евро да се заплати в срок до 29.07.2043 г. поради наличие на просрочено старо вземане за възнаградителна лихва в размер на 9 512,71 лева (4 857,14 евро). Задължението е разсрочено на 24 вноски по 396,36 лева, като е прибавено към месечната вноска. Във връзка с финансови затруднения, породени от Covid-19 пандемията и извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., по електронен път между дружеството и потребителя е сключено допълнително споразумение от 20.05.2020 г. с нов погасителен план, подписано с електронен подпис, като е уговорен гратисен период за вноските по главницата, считано от 20.05.2020 г. до 20.11.2020 г. Крайният срок на договора е удължен до 29.01.2044 г., като след изтичане на гратисния период е уговорена месечна вноска в размер на 656,28 лв. за първите 12 месеца, а от 25.11.2021 г. вноската е в размер на 632,29 лв. до края на договора. Разсрочен на равни вноски по 24,24 лева за целия срок на договора е и остатъкът от дължимото просрочено вземане за възнаградителна лихва. Впоследствие с потребителя по телефон се свързват служители на банката от отдел Просрочия , за да го уведомят, че по кредита има просрочени задължения. При посещение на клон на банката става ясно, че в системата има действащ различен погасителен план от договорения по електронен път, съгласно който вноските през първите 17 месеца са в размер на 1 001,00 лв. на месец, а погасителният план, с който потребителят разполага, е грешен и не може да влезе в сила. Въпреки настояването от страна на служителите кредитополучателят отказва да подпише наличния в системата погасителен план. Във връзка с образуваното пред КЗП производство от УниКредит Булбанк АД са представени допълнителни разяснения и документи. Дружеството уточнява, че предложеният план с вноски по 1 001,00 лв. не е верният, но в същия са включени вноските по разсрочената с анекса от 26.09.2019 г. лихва, която не е била преразпределена при осчетоводяването на споразумението по мораториума. Твърди се, че е допусната техническа грешка, при която е пропуснато вписването на новата структура на погасяване на разсрочената лихва и тя е останала разпределена по кредита на 24 равни вноски, вместо линейно за целия му период. Установено е, че за периода от 25.11.2020 г. до 25.03.2021 г. потребителят е заплатил по кредита сума в общ размер на 5 008,34 лв., като същата е отнесена за погасяване на задълженията според стария план от 26.09.2019 г. След сезирането на КЗП платените суми за този период са сторнирани, като плащането е отнесено и извършено за погасяване на задължения според актуалното допълнителното споразумение от 20.05.2020 г., при което за същия период са погасени вземания в общ размер на 3 148,05 лева. Разликата от 1 860,29 лева е възстановена по банковата сметка на потребителя. След обсъждане на събраните доказателства съдът е приел, че административният орган правилно е констатирал поведение от страна на банката, което е довело до заплащане на по-високи от уговорените вноски по банковия кредит. Това несъответствие правилно е квалифицирано като нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 във връзка с чл. 68в ЗЗП, съставляваща основание за издаване на процесната заповед. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правилен извод, че са налице материалните предпоставки на чл. 68г, ал. 1 във връзка с чл. 68в ЗЗП за издаване на административния акт. По делото е установено по безспорен начин, че потребителят е заплатил месечни вноски за погасяване на задължения по ипотечен кредит, които са по-високи от установените в сключеното допълнително споразумение 01 от 20.05.2020 г. и погасителния план към него. Правилни са изводите на съда, че икономическото поведение на лицето е породено от отказа на банката да извърши проверка кой е действащият погасителен план. Прилагането на погасителния план към посоченото по-горе допълнително споразумение и възстановяването на надплатените суми са извършени едва след сезиране на КЗП. Осъществените действия правилно са квалифицирани като недобросъвестни и противоречащи на изискването за професионална компетентност, като видно от събраните по делото доказателства, същите са повлияли на икономическото поведение на засегнатия потребител. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че в случая се касае за неточно осчетоводяване на конкретно споразумение с конкретно физическо лице. Обстоятелството, че не е установено повторение на горната практика и същата е засегнала само един потребител, е ирелевантно в случая. Законодателят не е поставил изискване търговската практика да бъде повтаряща се или да засяга повече от един потребител. Без значение е и обстоятелството дали е преустановена. Процесната принудителна мярка цели, от една страна, да преустанови извършването на нелоялната търговска практика, а от друга, да предотврати за в бъдеще прилагането на същата. С оглед на това мярката има преустановителна и превантивна функция. Именно поради това в заповедта е посочено, че практиката е забранена при упражняване на търговската дейност на търговеца, а не в рамките на определен период. Целта на закона и на оспорвания административен акт е както да се преустанови, така и да се предотврати използването в бъдеще на идентични нелоялни търговски практики. Неоснователно е и оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е мотивирано, съдът е съобразил в изводите си релевантните за спора факти и обстоятелства. Изводите му са обосновани и изложени в логическа последователност. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства, че такива са извършени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение