Решение № 226 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2019 г.

Решение № 226 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Ю. Тикова, приподписана от адв. Цветанов, срещу решение № 2090 от 10.12.2018 г., постановено по адм. дело № 667/2018 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК – 10 – ЮЗР - 70 от 12.07.2018 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район (РДНСК - ЮЗР), с която е отхвърлена жалба на Ю. Тикова срещу разрешение за строеж № 19 от 19.02.2018 г. на главния архитект на община Сандански и са оставени в сила одобрени и съгласувани проекти от 19.02.2018 г. и издаденото въз основа на тях посочено по – горе разрешение за строеж за "Преустройство и промяна на предназначението на апартамент с идентификатор № 65334.300.1149. 1. 1 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Сандански за обособяване на две ателиета в жилищната сграда в УПИ ХХ, кв. 65, гр. Сандански с вписани възложители Ю. Тикова и Л. Тикова. В касационните жалби жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно АС – гр. Благоевград е приел, че оспореното разрешение за строеж пред началника на РДНСК – ЮЗР е било издадено по редовно заявление, като изтъква, че към заявлението от 30.11.2017 г. не са представени необходимите документи, поради и което не може да се направи извод, че волята на жалбоподателката и сестра й е била да се преустрои апартамента именно в две ателиета. Твърди овен това, че заявлението е следвало да бъде подписано и от брат им Б. Тиков, т. е. производството по издаване на РС не е стартирало редовно и съответно не е следвало да бъде издавано такова, като в тази връзка е следвало да бъде отменено, а не потвърдено с оспорената заповед. Твърди и че неправилно съдът е приел, че не е съществено нарушение това, че подаденото допълнително заявление с документи от 17.01.2018 г., не е подписано от нея. Иска оспореното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР и да бъде отменено оспореното пред нея РС и одобрените проекти, въз основа на които е издадено. Претендира разноски. Ответникът Началникът на РДНСК – ЮЗР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Л. Тикова и Главният архитект на община Сандански чрез процесуалните си представители и с писмени бележки изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Благоевград е приел, че оспорената пред него заповед на Началника на РДНСК - ЮЗР е издадено от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че оспорената заповед на Началника на РДНСК – ЮЗР и оставеното с нея в сила разрешение за строеж № 19 от 19.02.2018 г. са законосъобразни, постановени при правилното приложение. Приел е, че изводите в оспорената заповед за липса на основание за отмяна на разрешението за строеж са съответни на закона. Приел е в тази връзка, че от доказателствата, включително приетата по делото съдебно графологична експертиза се устоява, че заявлението, по което е започнало производството по издаването на разрешението за строеж от 30.11.2017 г. е подписано от жалбоподателката Ю. Тикова като собственик ан обекта, за чието преустройство е издадено РС. Посочил е, че е без значение за поставяне на началото на процедурата последващото заявление от 17.01.2018 г., за което е установено, че не е подписано от Ю. Тикова, доколкото с него само са представени съобразно указания на органа допълнителни документи. Приел е, че заявлението от 30.11.2017 г. е това, което изразява съгласието на собствениците – жалбоподателката Ю. Тикова и заинтересованата страна Л. Тикова за издаване на разрешението за преустройство и промяна на предназначението на обекта, поради което е приел за законосъобразна преценката на началника на РДНСК – ЮЗР, че е изразено съгласие на всички пряко заинтересовани собственици на обекта за издаване на РС по чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Приел е за неоснователно възражението за липса на съгласие на всички собственици, тъй като с последвала делба на къщата, в която се намира обекта от 15.01.2018 г. апартамента идентификатор № 65334.300.1149. 1. 1 е възложено на Ю. и Л. Тикова, а на брат им Б. Тиков е възложен друг обект № 65334.300.1149. 1. 4, като той като непосредствен съсед на преустройвания обект е дал съгласие за процедираното преустройство. Приел е, че към момента на издаване на РС от 19.02.2018 г. Б. Тиков в следствие на извършената доброволна делба вече няма качеството на възложител. Поради това е отхвърли оспорването на заповедта на Началника на РДНСК – ЮЗР. Оспореното решение на Административен съд – гр. Благоевград е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за това, че оспореното съдебно решение е постановено в противоречие със закона. Напротив същото е постановено в съответствие с приложимия закон и събраните по делото доказателства. Правилен е извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед и направения извод, че производството по издаване на РС е започнало по редовно заявление. От доказателствата се установява, че заявлението, по което е започнало производството по издаване на РС, а именно това от 30.11.2017 г. е подписано от Ю. Тикова, като с него е поискано да бъдат одобрени представени с това заявление проекти за преустройство на апартамент с идентификатор № 65334.300.1149. 1. 1. Със заявлението от тази дата са представени и проектите в част архитектура и конструктивното становище, от които също е видно, че заявлението подписано от Ю. Тикова е такова за преустройство на апартамента в две ателиета за живеене. Правилен е извода на съда, че именно с това заявление е започнало производството по издаване на РС и съответно от него се установява, че е налице съгласие на възложителите по чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че допълнителното заявление от 17.01.2018 г., е неотносимо към редовното стартиране на производството, тъй като с него са представени допълнителни документи по указания на органа, които обаче не касаят съгласието за извършване на преустройството между възложителите, а съгласието на съседите за това, както и съответна скица от кадастъра. Правилен е и извода на съда, че съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗУТ, като в тази връзка законосъобразно е приел, че заповедта на РДНСК е съответна на закона с оглед на приетото в нея, че не е било необходимо съгласие на Б. Тиков за издаване на РС и съответно за подписване на заявлението. Правилен е извода на съда, че тъй като в производството по издаване на РС е направена доброволна делба, то към момента на издаване на РС собственици на преустройвания обект са били само Ю. и Л. Тикова, по чието заявление е започнало производството. Правилен е и извода, че в тази връзка е била необходимо само нотариално завереното съгласие на Б. Тиков като непосредствен съсед на обекта, което е било представено. Воден от горното настоящия състав намира, че оспореното решение на АС – гр. Благоевград е правилно, постановено при правилното приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация Л. Тикова за присъждане на разноски макар и основателно, като недоказано, тъй като липсват представени доказаетлства за сторени такива в касационната инстанция, не следва да бъде уважено. Искането на ответника Началника на РДНСК – ЮЗР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 100 лева. Искането за присъждане на разноски от ответника Главния архитект на община Сандански за основателно предвид изхода на спора и доказателства, представени доказателства за реално платени и сторени разноски за процесуално представителство следва да бъде уважено в претендирания размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,