Решение № 447 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 335/2008 г.

Решение № 447 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 335/2008 г., II н. о., НК, докладчик председателя Гроздан Илиев Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. НПК.

Образувано е по протест на Б. М., прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура.

С протестираното Решение № 87/12.05.2008 г., постановено по внохд № 87/2008 г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдена присъдата от 25.02.2008 г. по нохд № 310/2007 г. на Великотърновски окръжен съд с която подсъдимата Е. К. Т. от с. Б., община Г., гражданка на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия е призната за невиновна в това:

• на 10 октомври 2006 г. в гр. В., при управлението на л.а."Опел Фронтера" с рег. № Е* в пияно състояния да е нарушила правилата за движение по пътищата, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост да е причинила смъртта на британския гражданин М. Б. Т., поради което и на основание чл. 301, ал. 1, т.1, предл.3 НПК вр. чл. 15 НК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.1, б. "б", пр.1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП

С протеста се поддържа, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушения свързани с отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Претендира се вътрешна противоречивост на решението в което при направени констатации за допуснати от подсъдимата нарушения на правилата за движение по пътищата е потвърдена оправдателната присъда. Същевременно отсъствували мотиви за отказът на въззивния състав да приеме наличие на извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

По същество се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитата на подс. Е. Т. мотивира становище, че при постановяване на решението с което е потвърдена оправдателната присъда, не са допуснати претендираните с протеста нарушения, поради което предлага да остане в сила.

Върховният касационен съд разгледа протеста, провери въззивното решение с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 - 348 НК, за да се произнесе съобрази следното:

По настоящето дело фактическите положения, относими към конкретната пътна обстановка, както и поведението на подсъдимата Е. Т. и пострадалият М. Т., като участници в пътнотранспортното произшествие са изследвани обективно, всестранно и пълно. Двете инстанции са положили максимални усилия да установят обстоятелствата по отношение механизма и динамиката на протичане на произшествие. В тази част приетите за установени фактически положения са основани на надлежна и безпротиворечива доказателствена основа. Нещо повече, не съществуват противоречия в решаващите мотиви на въззивната инстанция и съобразителната част на обвинителният акт по отношение на извършеното от подсъдимата, непосредствено преди спиране на управлявания от нея лек автомобил "Опел Фронтера", обстоятелствата при които е слязъл от задна лява врата на превозното средство пострадалият и последвалите действия на подсъдимата по привеждане в движение и потегляне на автомобилът.

Съществените различия се констатират при правните изводи, относно дължимото поведение на подсъдимата, респективно правната квалификация на правилата за движение, нарушени от подсъдимата, които са довели да настъпване на съставомерните последици.

Прието е за установено, че след възникнал спор и пререкания между двамата, пострадалият, които бил в средна степен на алкохолно опиване, 1.98 промила в кръвта и 1.93 промила в урината, пожелал да слезе от автомобила. Тогава подс. Е. Т. спряла превозното средство и след като пострадалият М. Т. слязъл от задната лява врата на колата, подсъдимата без да се увери, че е слязъл безопасно, привела автомобила в движение, като не възприела междувременно падналия на пътното платно пострадал, чиято горна част на тялото, се отзовала под задната лява гума, която при потеглянето на превозното средство, преминала през главата му и гръдния кош. Фактически констатации с такова съдържание, за поведението на подсъдимата и пострадалият са направени, както в обвинителния акт, така и в мотивите на двете инстанции. Според обвинителният акт, потеглянето на подсъдимата без да се убеди, че пострадалият се намира на безопасно разстояние от превозното средство е нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, защото не е контролирала непрекъснато моторното превозно средство. Тази квалификация е поддържана от прокуратурата и пред двете инстанции. От съобразителната част на касационния протест може да се приеме, че се поддържа и пред настоящият състав. Двете инстанции обаче не са възприели поддържаната с обвинението квалификация на извършеното от подсъдимата нарушение на правилата за движение. Първоинстанционният състав е счел, че предприетото от подсъдимата потегляне с автомобилът, при което бил прегазен пострадалият, представлява маневра и при нейното извършване е изпълнила в пълен обем задълженията, които и предписват разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 2 ППЗДвП вр. чл. 22 ЗДвП (отм.). Затова е направил извода, че в случая е налице основанието по чл. 15 НК за оневиняване на подсъдимата. Въззивният състав, след мотивиран отказ да приеме, че в случая фактическият състав на нарушението се субсумира под общото правило на чл. 20, ал. 1 ЗДвП също е приел, че наличните факти съдържат признаците на извършено нарушение на правилото за извършване на маневрата потегляне, така както е уредена в чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 77 , вр. чл. 76 ППЗДвП. По повод на протеста, е обсъден и доводът за нарушение на закона в частта по приложението на чл. 15 НК, като основание за оправдаване на подсъдимата. Пространните фактически и правни съображения на въззивния съд, за неприложимост на института на случайното деяние се споделят напълно от настоящият състав. В тази връзка следва да се отбележи, че подсъдимата е потеглила от мястото където е спряла, за да слезе пострадалият без да се убеди, че пътя е свободен за безопасно извършване на маневрата. Пияното състояние на пострадалият, пререканието между двамата преди да предприеме слизането, е задължавало подсъдимата да се убеди по положителен начин, че при потеглянето на управлявания от нея автомобил няма да създаде опасност за неговото движение. Поради липсата на необходимото внимание при извършването на тази маневра тя не възприела препятствието на пътя, каквото е лежащия на пътното платно пиян пешеходец и затова въззивния състав правилно е приел, че е виновна за настъпилия смъртен резултат.

Следващите съждения на въззивната инстанция за невъзможност, по повод на протеста, да отстрани допуснатото нарушение на законът не се споделят от касационния състав. Вместо да преквалифицира допуснатото нарушение на правилата за движение съдът е счел, че поради отсъствие на обвинение, за нарушаване на правилата за извършване на маневрата, потегляне, е длъжен да потвърди постановената оправдателна присъда. Това е сторил макар, според от чл. 303, ал. 2 НПК, да не е имал основание за такова решение, тъй като при установените и възприети от него фактически положения и поради недоказаност на пияното състояние, извършеното от подсъдимата деяние съставлява престъпление по по-леко наказуемия състав на чл. 343, ал. 1 "в" НК. Както нееднократно е посочвал и в други свои решения ВКС, не може въззивната инстанция да постановява или потвърждава оправдателна присъда, щом като фактическият състав на извършеното деяние субсумира признаците на престъпление за което има обвинение. В настоящият случай без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, въззивния състав е установил основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, възприемайки друга правна квалификация на извършеното нарушение на правилата за безопасност на движението, чийто фактически състав е установен, така както е посочен в съобразителната част на обвинителния акт. При неизменност на обвинителните факти в тази част, срещу които подсъдимата е провеждала в пълен обем защитата си още от досъдебната фаза на производство, съдът след като е направил извод за отсъствие на предпоставките за приложение на чл. 15 НК е следвало да встъпи в правомощията които има според чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК и да постави осъдителна присъда за престъплението за което е имало обвинение в първата инстанция. Съображението, че това е недопустимо, поради липса на изрично изменение на обвинението от страна на прокуратурата, единствено по отношение правната квалификация на извършеното нарушение на правилото за безопасност на движението е лишено от правно основание. При сега действуващите норми за изменение на обвинението, съдът които се произнася по въпросите за вината и отговорността на подсъдимата разполага с правомощието да възприеме и друга правна квалификация на нарушението, включено в диспозицията на бланкетната норма по чл. 343 НК, щом като липсва съществена изменение във фактическия състав на нарушението, какъвто е и настоящият случай. Затова не се налага изрично изменение на обвинението от прокурорът. Това не е наложително и с оглед изискването на чл. 51 НПК, подсъдимата да научи в какво се обвинява, защото по отношение на фактическият състав на извършените от нея действия, респ. дължимо поведение с оглед на безопасно управление на автомобилът, при извършване на маневрата потегляне, е осъществявала правото си на защита. Вместо обаче да отмени първоинстанционната присъда и да изпълни задължението си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда. С така постановеното решение е извършил процесуално нарушение, което според чл.

348, ал. 3, т. 1 е съществено, защото е довело до ограничаване правомощието на прокуратурата да реализира наказателната отговорност на подсъдимата, за престъплението за което е внесен обвинителния акт и чиято съставомерност е била възприета от въззивният състав. Констатираното процесуално нарушени е довело и до нарушението на материално правните наказателни норми, защото не е бил приложен законът, които при установените фактически положение е следвало да бъде приложен. Затова протестираното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав.

Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че са налице поддържаните с протеста отменителни основания, Върховния касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 вр.чл. 355, ал. 1, т.т. 2 и 3 НПК