Решение № 131 от 14.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 70/2014 г.

Решение № 131 от 14.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 70/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. М. Я. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 359/2013 г. на Окръжен съд - Добрич. Изложени са доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че наказанието, наложено на осъдения е явно несправедливо, като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, които според защитата обусловят налагането на наказание пробация или по-малък размер на наказанието лишаване от свобода. Иска се на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК да се измени въззивното решение, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода или да се наложи наказание пробация. В съдебно заседание защитникът на А. М. Я. - адв. В. Н. поддържа искането за възобновяване, като наказанието на осъдения се намали при условията на от НК. Прокурорът намира оплакванията за неоснователни и заключението му е за оставяне на искането за възобновяване без уважение. Върховният касационен съд установи: С Присъда № 39/2.10.2013 г. по НОХД № 139/2013 г. по описа на Районен съд - Тервел А. М. Я. е признат за виновен в това, че на 15.09.2013 г., около 02:17 часа, по [улица] в [населено място], общ. Тервел, обл. Добрич, е управлявал МПС - лек автомобил БМВ Х-5 с ДК [рег. номер на МПС], собственост на [фирма] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,62 промила, установено по надлежния ред с техническо средство "Алкотест - дрегер 7510", поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С Решение № 154/16.12.2013 г. по ВНОХД № 359/2013 г. по описа на Окръжен съд - Добрич горната присъда е потвърдена изцяло. Искането е подадено в срока предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Твърдението, че упълномощеният от А. М. Я. адвокат, защитавал го от досъдебното производство до въззивното разглеждане на делото включително, е осъществявал защитата некомпетентно, не съставлява процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, както се навежда в искането, след като съдът няма процесуалното задължение да контролира нито избора на защитник, нито предпочетената линия на защита. Твърдението за явна несправедливост на наложеното на А. М. Я. наказание се свързва с определянето му по чл. 58а от НК, вместо по чл. 55 от НК и е също неоснователно. Не са налице многобройни, смекчаващи отговорността обстоятелства предвид многобройни предходни осъждания за умишлени престъпления; нито едно от изброените в искането за възобновяване обстоятелства не е от изключителен характер и наказанието лишаване от свобода не е несъразмерно с тежестта на извършеното престъпление предвид концентрацията на алкохол в кръвта, с която осъденият е шофирал. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът правилно е определил наказанието при условията на чл. 58а от НК. В този смисъл ВКС намира, че няма основание за намаляване на наказанието на осъдения и не е налице и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Искането на осъдения се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 426 вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение