Решение № 6657 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13265/2012 г.

Решение № 6657 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13265/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София с променено наименование, считано от 01.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител адв. Елена Манчева срещу решение № 4564/06.08.2012 г., постановено по адм. дело № 5699/2011 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 20090039/03.04.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1448/19.10.2009 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 904 лв. за месец ноември 2006 г.; 6 349,20 лв. за месец декември 2007 г., издадени от "Инфокар" ЕООД; 2 560 лв. за месец декември 2006 г.; 1 668,60 лв. за месец март 2007 г.; 5 141,40 лв. за месец април 2007 г.; 17 557,14 лв. за месец май 2007 г.; 13 203,24 лв. за месец юни 2007 г.; 10 205,18 лв. за месец юли 2007 г.; 12 516,40 лв. за месец август 2007 г. и 7 383,26 лв. за месец септември 2007 г., всичките издадени от "Инвест Тур" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "АЕА 2004" ООД - гр. София и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "АЕА 2004" ООД - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Виктория Терзиева я оспорва по подробни съображения, изложени в представените писмени бележки с искане ревизионният акт бъде прогласен за нищожен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, съдът установи следното: Първоначално с решение № 2709/30.07.2010 г., постановено по адм. дело № 8151/2009 г. състав на Административен съд, София-град е обявил за нищожен РА № 20090039/03.04.2009 г. за определените и описани по-горе задължения по ЗДДС, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "АЕА 2004" ООД за данъчни периоди през 2006 г. и 2007 г. За да постанови този резултат съдът се е позовал на 8 бр. АПВ, издадени през периода от месец декември 2006 г. до месец септември 2007 г., приемайки че при наличието им ревизията е следвало да се извърши по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК с оглед на това, че с АПВ са признати права. По реда на касационното обжалване с решение № 9339/27.06.2011 г. по адм. дело № 11355/2010 г. на ВАС, I отделение е отменено в посочената част решението на първоинстанционния съд и е върнато делото за ново разглеждане с указания да се реши спора по същество в частта по ЗДДС за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 904 лв. за месец ноември 2006 г.; 6 349,20 лв. за месец декември 2007 г., издадени от "Инфокар" ЕООД; 2 560 лв. за месец декември 2006 г.; 1 668,60 лв. за месец март 2007 г.; 5 141,40 лв. за месец април 2007 г.; 17 557,14 лв. за месец май 2007 г.; 13 203,24 лв. за месец юни 2007 г.; 10 205,18 лв. за месец юли 2007 г.; 12 516,40 лв. за месец август 2007 г. и 7 383,26 лв. за месец септември 2007 г., всичките издадени от "Инвест Тур" ЕООД. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение на първоинстанционния съд е постановено решение по съществото на спора, като съдът се е съобразил с указанията на първата касационна инстанция. Настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение подлежи на отмяна, но след нея ще следва да се прогласи нищожността на РА № 20090039/03.04.2009 г. Решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящата касационна проверка е постановено на 06.08.2012 г. С ТР № 1/25.06.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. Общото събрание на съдиите на ВАС прие, че АПВ представляват данъчни актове, с които възникват права за техните адресати и след като тези данъчни актове са влезли в сила, то те се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен, само при определени предпоставки, предвидени в ДОПК. Това е така, защото представеният ДАПВ е влязъл в сила и е произвел своето правно действие - възстановяване на ДДС и за да се разруши този стабилитет, законодателят е предвидил това да стане по особен ред - извършване на ревизия за изменение по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, като възлагането се извършва от съответния териториален директор на приходната администрация. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и актът за възстановяване/прихващане, и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г. Като се има предвид, че цитираното тълкувателно решение е било издадено преди обявяване на решението на първоинстанционния съд, което се обжалва, съдът е следвало да се съобрази с него, въпреки дадените от първата касационна инстанция указания. Тълкувателните решения съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) те са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Несъобразяването на съда с тълкувателното решение е в противоречие със задължителния му характер съгласно цитираната разпоредба от ЗСВ. В процесния случай безспорно е установено, че за същите периоди, за които е извършена ревизия, са издадени АПВ преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от 19.12.2007 г., поради което съдът е следвало да прогласи нищожността на ревизионния акт, а не да разглежда спора по същество. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което РА № 20090039/03.04.2009 г. бъде прогласен за нищожен. Въпреки изхода на делото и направеното искане от адв. Терзиева за присъждане на разноски, такива не се дължат, тъй като няма данни ответника по касационната жалба да е направил разноски за настоящата съдебна инстанция. С първоинстанционното решение съдът е присъдил разноски. Представеният списък на разноските по чл. 80 ГПК не касае касационното, а само първоинстанционното производство. Вписаните в този списък 25 лв. държавна такса за касационно обжалване не е внасяне, поради обстоятелството, че тази страна в касационното производство не е подала касационна жалба, а е ответник. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,