Решение № 2602 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14738/2017 г.

Решение № 2602 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14738/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. В. Т. чрез процесуални представители: адвокат В. К. С. от АК П. и адвокат Е. Б. Б. от САК срещу решение № 13217 от 2.11.2017 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 6498/2016 г. С него се отхвърля жалба на Т. В. Т. с адрес в гр. С. против заповед рег. № 8121К-1118:29.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на матералния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Не е касационно основание нарушението на съдопроизводствените правила, както е посочено в жалбата, а "същественото нарушение на съдопроизводствените правила", поради което това основание е извън предмета на делото, тъй като съдът не следи служебно за наличието му. Ответникът, министърът на вътрешните работи, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед. С нея е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното правоотношение с държавен служител в Седмо районно полицейско управление на Столична дирекция на вътрешните работи Т. В. Т. В мотивите на заповедта се посочва, че е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Т. В. Т. - полицейски инспектор в ТП "МВладост" в сектор "Охранителна полиция" при седмо РУ - СДВР в което е установено, че на 24.09.2015 г. Т. В. Т. е използвал служебното си положение с цел лично облагодетелстване, като след предварителна уговорка с две лица да им съобщава по телефона за изоставени автомобили и да получава парични суми при посочени автомобили за репатриране. Б. извършено такова репатриране на изоставен автомобил на 25.09.2015 г. Също така, че в периода от месец май 2015 г. до 28.09.2015 г. след обаждане на Тодоров е репатрирано друго превозно средство и Тодоров получил 70 лева за това. С тези действия е посочено в заповедта, че се нарушават норми от ЗМВР и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Също така се сочи, че действията са станали обществено достояние и уронват престижа на службата и намаляват общественото доверие. След преценка на тежестта на нарушението, последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител е наложено наказанието. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано по повод на постъпили данни до министъра на вътрешните работи за образувано досъдебно производство за отнемане на автомобили, че това е извършено след уговорка с кварталния Т. В. Т. - ПИ в група ТП "Студентски град, сектор "ОП", че автомобилите не са на никой и няма кой да ги търси. В образуваното дисциплинарно производство предварителните данни се потвърждават от събраните доказателства и обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност. Установено е, че админстративната процедура е спазена и са осигурени в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване на правото му на защита. Възраженията за неспазване на нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР са приети за неоснователни, предвид реквизитите на издадената заповед, позоваването на обобщена справка, изложени са мотиви за наложеното най тежко наказание и е спазена процедурата по издаването й. При отсъствие на основанията за отмяна, посочени в чл. 146 АПК жалбата като неоснователна е отхвърлена. Ршението е правилно. Съдът е установил фактите по делото от значение за правилното решаване на спора. Установената фактическа обстановка води до обосновано фактическо формулиране на обвинението в извършване на дисциплинарно нарушение. Събраните доказателства в дисциплинарното производство оборват изградената защитна версия в обясненията, като се установява по безспорен начин контакт между касатора и извършителите на отнемането на автомобили, както и съгласувани действия между тях, с което по беспорен начин е установено укоримото поведение на държавен служител от МВР, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по ЗМВР и етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Възраженията, че фактическата обстановка се опровергава от образувано досъдебно производство срещу други лица, в което той има само качество на свидетел в това производство са неотносими, тъй като действията на Тодоров в настоящето дело се квалифицират не като престъпление, а като дисциплинарно нарушение по друг ред и в друго производство. Всички възражения в касационната жалба са били предмет на обсъждане в мотивите на решението и са изведени подробни обосновани изводи от фактическа страна и верни правни изводи. Решението не съдържа пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, АПК и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото се дължат разноски в размер на 100 лева за настоящата инстанция, представаляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия